forum.lex.bg

Ще ме застигне в следващия ден:
умра ли, ни един не ще рече за мен,
"Какъв позор ! Тъй млад и даващ
надежди толкова - о, бездни с отчаяние!"

Наместо туй, с очи без сълзи, свити рамене
оттеглянето ми позакъсняло ще приемат.
Най-често ще се коментира, знам,
" А азси мислех, пукнал е отдавна".

Животът е увъртане на дребно, толко скромно,
смъртта пък - тъй реална, тъмна и огромна.
И шокът й не е записан никъде,
но да я срещнеш е, уви, орисано.