Още една добра кауза.... и не струва нищо!

[Гост.]

Белоградчишките чудеса на света вече са трети
Източник: Dir.bg
http://www.imoti.net/news/view_news/4662

За седмица Белоградчишките скали вече са трети в категорията си във временната класация за новите седем чудеса на света. Това съобщи за БТА кметът на Белоградчик Емил Цанков. Номинацията на природния феномен е в категорията "Пещери, скални образувания и долини", в която се състезават 13 обекта.

В класацията за новите седем природни чудеса, инициирана от швейцарска неправителствена организация, Белоградчишките скали вече са пред скалното образувание Улуру в Австралия. Българската номинация към момента е след Гранд каньон в САЩ и Дяволския град в Сърбия. Всеки, който желае да гласува за новите седем природни чудеса, може да стори това на сайта http://www.new7wonders.com. Гласуването е до седми юли, когато от конкуриращите се 260 природни обекта ще останат 77. От тях експертна група ще определи последователно 21 и след това - седем. Новите седем природни чудеса на света ще станат известни през 2011 година.

http://vbox7.com/play:7a9e1d41


Моля, колеги и посетители на този форум- дайте своя глас на http://www.new7wonders.com

[ianeva]

Вече са първи или поне към днешна дата и час е така!

[Гост.]

Права сте, колега Янева.
Наистина не проверих фактите- попаднах на клипа за Белоградчишките скали, а преди това бях чела идентична тема в друг форум и реших да отворя такава тук.
Моля, да ме извините за некоректността.
Към днешна дата, наистина са първи http://www.new7wonders.com/nature/en/liveranking/

[ivan_lawyer]

Хубава инициатива, а какво представлява Дяволския град в Сърбия - интересно би било някой да каже.
Иначе - Белоградчик има страхотна визия - още си спомням онази фотография на Белоградчишката крепост.

[ianeva]

О, poli_g, написаното от мен изобщо не беше в този смисъл ... Зарадвах се и споделих!

[ianeva]

Хубава инициатива, а какво представлява Дяволския град в Сърбия - интересно би било някой да каже.
Иначе - Белоградчик има страхотна визия - още си спомням онази фотография на Белоградчишката крепост.

В сайта има снимка и според нея и текстът е пирамидална скална структура в планините Радан. Не е лошо, но нашите са много по-въздействащи, следователно ...

[Гост.]

Техните скали

А НАШИТЕ

Прочутите Белоградчишки скали са привличали вниманието на стари и млади открай време и за тях се разказват чудни легенди. Една от най-разпространените е тази за двете забележителни фигури:Монахът и Монахинята.

Имало някога, в приказни времена, между Белоградчишки скали два манастира: мъжки и девически, които стърчали на двата най-високи върха, оградени с каменни зидове. Между калугерките живяла необикновена хубавица - сестра Витиния. Ала хубостта й била скрита под широкото монашеско расо. Тя била родена някъде в пазвите на връх Миджур, близо край село Горни Лом. Казвала се Вита. Раснала Вита и хубавеела, красотата й била толкова голяма, че ако хората не познавали родителите й, могли да помислят, че е родена и излязла из някое чудодейно самодивско свърталище. Вита имала златисторуса коса, сини, дълбоки очи, бяло лице, алени устни, тънки, извити гайтанлии вежди. Снагата й била стройна и висока като млада тополка, която се кършела и извивала в буйните празнични хора. Тя била сладкопойна певица и често, когато пасяла козите по планинските склонове, гласът й като медено звънче огласял усоите и омайвал всичко живо. Красивата овчарка често срещала в планината левент овчар, с висок, строен стан, с черни очи и коси като смола. Той бил надарен с голяма дарба - свирел ненадминато с кавал и свирнята му се леела като бързоструен планински поток. Слушала Вита свирнята на овчаря и в сърцето й се раждала голяма обич. Обикнал я и овчарят и по цял ден свирел след стадото си, а Вита го слушала затихнала и омаяна от свирнята. Веднъж при родителите на Вита пристигнал стар калугер и смаян от нейната прелест, казал на майка й: - Дъще, тази хубост не води на добро. Скрийте я, запазете я от зли очи и от кървави сълзи. Само манастирът може да запази чедото ви. Оставите ли я на свобода, ще се загуби и вас ще почерни. Уплашили се простите хорица от тия думи на калугера. Питали и разпитвали къде да я заведат и как да я опазят. Най-сетне откъснали Вита от планинските простори и я дали в девическия манастир. Дни и нощи, седмици и месеци плачела неутешимо младата послушница в тъмната си самотна килия. Игуменката, прекръстила я Витиния, отначало дълго я увещавала, а после започнала да я заплашва с боже наказание, ако не приеме калугерството. Като жива погребана била Вита в манастира, ни искала да види, ни да чуе някого и тъгувала дълбоко за свободните планински простори и за любимия си овчар. Веднъж на манастирския празник Благовещение затворената в килията си Вита чула тъжна, протяжна свирня на кавал. Тя изскочила навън, промъкнала се сред навалицата и си пробила път до мястото, откъдето излизала свирнята. Видяла там своя любим овчар. Видял я и той и в миг замлъкнал и вперил очи в любимата девойка. Но притичала старата игуменка, хванала за ръка Вита и я помъкнала към килията й. Отново потекли буйни сълзи из красивите очи на младата послушница. Колко време минало, колко дни и нощи изтекли в безутешен плач, никой не помни. Но една нощ Вита чула тъжна, далечна свирня на кавал. Свирнята идела откъм върха, където бил мъжкият манастир. Дълго слушала сладкия глас на кавала Вита и успокоявала тъжната си душа. И оттогава всяка вечер, когато всичко заспи и покой обхване манастира, тя слушала свирнята на кавала и дочаквала така изгрева на слънцето ... Една нощ излязла страшна буря, която бушувала свирепо сред околните дървета, трясък и гръмотевици продънвали земята. Вита стояла на отвореното прозорче на килията и чула името си - бил гласът на овчаря, който от скоро станал послушник в мъжкия манастир. Изтръпнала от радост девойката. Зашепнали си жадувани думи и обещания ... От тая нощ се заредили потайни срещи между двамата влюбени. Вита се оживила, развеселила се и калугерките решили, че тя вече се е примирила със съдбата си и е готова да приеме монашеството. Минало почти година. Но неочаквано послушницата Витиния пак се затворила в килията си и не излизала оттам. Другите помислили, че е болна и я оставили. Но сякаш гръм паднал върху манастира и зашеметил калугерките - от килията на Витиния долетял детски плач. Игуменката, бясна от ярост, извикала: - Да се прогони от нашия дом блудницата! Да се накаже жестоко, да се изгори детето й, то хвърля срам върху благочестивия ни живот! Скоро се събрали и старейте на мъжкия манастир и заедно решили: да се изгони послушницата Витиния от манастира заедно с детето си. А тежко било тогава времето за изгонените от манастира - никой не ги поглеждал, никой не им подавал ръка за помощ, никой не им давал подслон. Като прокажени трябвало да живеят в пещери и гори далеч от хората, да се хранят с шума и трева, както животните. Молила се Витиния, плакала, искала да я оставят в килията с детето й, защото навън ранната пролет държала още сняг по планинските усои. Ала калугерките били неумолими: изгонили я с проклятие. Монасите се върнали в своя манастир на отвъдния връх, отдето калугерите гледали отдалечаващата се Витиния, притиснала дете до гърдите си. Гледал я и нейният любим и се чудел как да й помогне. И в миг станало чудо: земята се разтресла и с грохот се съборил женският манастир, като затрупал всичко живо вътре. Вкаменила се и молещата за милост Витиния с детето си. Ужас вкаменил и хукналите да бягат монаси. Вкаменен пред манастирската врата останал монах Лука - любимият на Витиния. Стоят и до днес останките на срутения метох, вкаменените монаси и над всичко - Витиния и Лука: два вечни символа на непобедимото любовно чувство, на дълбоката, сърдечна човешка обич ...

http://74.125.77.132/search?q=cache:Lgu ... cd=1&gl=bg

п.п. Благодаря, колега Янева- аз позитивно го приех поста...

[Гост.]

Специално за Ванко- намерих сайт с повече снимки- http://www.belogradchik-bg.com/gallery.htm

[bebitor]

По-пряк линк към номинацията http://www.new7wonders.com/nature/en/no ... chikRocks/
И директния линк за гласуване http://www.new7wonders.com/nature/en/vo ... lect=5:268