forum.lex.bg

Колеги,

обективни обстоятелства налагат да сменя няколко обстоятелства в Заявлението по 410 ГПК... налице е висящо ч.гр.д. с валидно заявление( по наредба № 6 на МП), но се налага да сменя цената и мораторните лихви, естествено трябва да доплатя ДТ и прочее ...

Чуденката ми е в това как да стане това нещо? Мога да дам допълнителна ИМ, в която указвам същността на промяната на притезанието, или да депозирам направо ново Заявление по Наредба № 6 , попълнено с новото притезание ...

Ще бъда благодарен за мнения от теоретично или емпирично естество,аз лично тоя нощ я прекарах в дирене на съд. практика, на която да се опра, но се оказа напразн усилие на ентосиазма ми!

Благодаря за отделеното време!

Моето мнение е, че е недопустимо в производтвото по чл. 422 ГПК да се допуска обективно или субективно изменение на иска, т. е. чрез изменение, добавяне на нови факти, увеличавене, намаляване на претендирания размер и заменяне на страна. Би било мислимо само встъпване и привличане. Защото предметът на спора е очертан още със заявлението по чл. 410 ГПК или 417 ГПК, а чрез предявения иск се решава спорът дали предявеното чрез заявлението парично или непарично вземане е възникнало, респ. съществува съобразно индивидуализацията, дадена в заявлението. Следователно, установителният иск по чл. 422 ГПК има служебна роля и е единствено свързан с издадената заповед за изпълнение. Както страните, така и съдът е обвързан от спорното право, така както е предявено със заявлението, респ. така както е допуснато за изпълнение със заповедта за изрълнение. Този извод се извежда от логическото тълкуване на чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 416 ГПК. Всъщност, би могло да се иска намаляване размера на иска, тъй като по този начин би се приело, че се прави частичен отказ от право, което е допуснато за принудително удовлетворяване чрез издадената заповед за изплънение. Не трябва да се забравя, че чл. 422 ГПК е част от заповедното, а не от исковото производство. Който е предпочел по-лекия път, е длъжен да търпи и определени ограничения при възразяване от страна на длъжника.

Явно не съм разбрал до края въпроса Ви - но се подведох от първоначалното споменаване на заявление по чл. 410 ГПК, а след това използване на израза "допълнителна ИМ". Струва ми се, че докато съдът не се е произнесъл по Вашето заявление, сте свободен да извършвате различни уточнения в претенцията си, заявена чрез заявление по чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК. Но това е последният възможен момент! Мисля, че другият въпрос, върху който разсъждавах, е също интересен.

Базспорно развитата идея заслужава особено внимание по повод иска по 422.

Аз също мисля, че докато делото виси преди насрочване на разпоредителното заседание да може да правят различни активности, това което особено ме притеснява, дали допълнителните активности да стават срого формално с нови заявления(по утвърдения образец на МП) по същото дело или новите обстоятелства да могат да се излагат чрез свободия изказ на мисълта характерен за ИМ ...питането ми е по-скоро е от правно-техническо естество,интересно ако има докоснали се в процесуалния си живот колеги!

Не би трябвало да има (някой може ли да ми обясни каква е тази сказуемна конструкция ) някакви проблеми да се "допълва и/или изменя" заявлението, докато съдът не се е произнесъл, като този пропуск на заявлението се изправя чрез заявление "в свободен текст", а не по формата, утвръдена от министъра на правосъдието.

Също мисля , че заявлението може да се поправя до момента, в който съдът се произнесе по него.Лично аз не съм го правил , но по едно дело , в което бях особен представител на длъжника , взискателят беше объркал сумите , който иска в заявлението и представените(по негово усмотрение) документи , който установявят вземането.Съдията с резолюция беше дал възможност да конкретизира какво точно иска взискателят и последният с молба в свободен текст си беше оправил грешките.

заявлението може да се поправя до момента, в който съдът се произнесе по него

Правилно.

последният с молба в свободен текст си беше оправил грешките.

Пускай възражение!
Не става в свободен текст- формализъм, но е в духа на кодекса.Депозира се ново заявление.

За да не повтарям думите на Pink_Floyd- съгласна съм изцяло с него по отношение евентуално предявения иск по 422.

poli_g написа::roll:

заявлението може да се поправя до момента, в който съдът се произнесе по него

Правилно.

Код за потвърждение: Избери целия код

последният с молба в свободен текст си беше оправил грешките.

Пускай възражение!
Не става в свободен текст- формализъм, но е в духа на кодекса.Депозира се ново заявление.

"Късно е чадо мандалото хлопна!"

poli_g написа:Не става в свободен текст- формализъм, но е в духа на кодекса.Депозира се ново заявление.

Сълзице, искаш да кажеш за целите на поправка на щяната сума и ред други обстоятелства по висящо заповедно, да се поправят опущенията само с ново Заявление по образ и подобие на лепнатото на сайта на МП и свободната ми мисъл да бъде ограничена в попълване на бланка, а не на допълнителна ИМ???

Точно това казвам.

"Не пей ми се, не смей ми се,
от днес вече ще да блея?"

palimsest написа:"Не пей ми се, не смей ми се,
от днес вече ще да блея?"

Не си ме питал за това..
Така или иначе вече има практика и в това отношение. А имаше време, когато във всеки съдебен район го решаваха по различен начин по непонятни за мен причини.
Ако нещо те смущава в отговорът ми- просто прочети отново заповедното в ГПК и ще се съгласиш.

Революшън, предполагам си възразил.

Замислих се, по отношение поста на Флойд и ми хрумна следната, често срещана хипотеза - ако в заповедното си пропуснал да претендираш законната лихва от дата на депозиране на заявлението за издаване на ЗИ/ ИЛ, постъпило е в законоустановеният срок възражение, то има ли възможност заявителят/ кредитор, ищец/ да поправи това в ИМ?
Ще ми е интересно да прочета размислите ви в това отношение.

И още нещо- аз лично не виждам основание да не може да се направи изменение на иска- от специалния установителен по 422 към осъдителен / 214/.

ако в заповедното си пропуснал да претендираш законната лихва от дата на депозиране на заявлението за издаване на ЗИ/ ИЛ, постъпило е в законоустановеният срок възражение, то има ли възможност заявителят/ кредитор, ищец/ да поправи това в ИМ?

Не съм се замислял до сега, но не виждам принципно, поне засега, някакъв проблем, с оглед на разпоредбата на чл. 422. (1) Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 . и на чл. 214 (2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване
Но от друга страна, изплинителен лист се издава въз основа не на решението по чл. 422 ГПК, а на "влязлата в сила заповед за изпълнение" по чл. 410 ГПК, респ. се проверява съществуването на вземането по вече издаден изпълнителен лист по чл. 417 ГПК. И сега като разсъждавам, започвам да се колебая и като че ли не би трябвало да е допустимо подобно искане и присъждане, тъй като тук не се прилагат изцяло правилата за исковато производство, а се съобразяват с оглед на особенностите на заповедното и предмета на спора, който е очертан още със заявлението и заповедта за изпълнение.

Ок,/ налага ми се често да разсъждавам по този въпрос, защото някои неща се вършат след- познато/, та- какво пречи да се издаде ИЛ досежно законната лихва по исковото производство с оглед постановено СР по 422? Отделно.
Разбира се- ще се плати ДТ като за неоценяем иск- допълнително.

Не съм възразявал.Какъв е смисъла?Освен това възражението не може да се основава на процесуални грешки на заявителя и на съда.Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване , освен в частта за разноските и при отказ , от заявителя-чл.413 ГПК.Възражението се основава само на твърдение , че ДЛ не дължи изцяло или частично.

та- какво пречи да се издаде ИЛ досежно законната лихва по исковото производство с оглед постановено СР по 422? Отделно.

Пречи му смисълът на УИ по чл. 422 ГПК - предметът на установяването е дали съществува или не към постановяване на СР очертаното в ЗИ вземане.

Разбира се- ще се плати ДТ като за неоценяем иск- допълнително.

Искането за заплащане на ЗЛ след предявяване на ИМ не представлява иск - арг. за това е и чл. 214, ал. 2 ГПК, поради което не се дължи никаква ДТ. Впоследствие обаче винаги може да се предяви на общо основание иск за периода от подаване на ЗИ до друг краен момент, а след него до окончателното заплащане.

Pink_Floyd написа:

ако в заповедното си пропуснал да претендираш законната лихва от дата на депозиране на заявлението за издаване на ЗИ/ ИЛ, постъпило е в законоустановеният срок възражение, то има ли възможност заявителят/ кредитор, ищец/ да поправи това в ИМ?

Не съм се замислял до сега, но не виждам принципно, поне засега, някакъв проблем, с оглед на разпоредбата на чл. 422. (1) Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 . и на чл. 214 (2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване
Но от друга страна, изплинителен лист се издава въз основа не на решението по чл. 422 ГПК, а на "влязлата в сила заповед за изпълнение" по чл. 410 ГПК, респ. се проверява съществуването на вземането по вече издаден изпълнителен лист по чл. 417 ГПК. И сега като разсъждавам, започвам да се колебая и като че ли не би трябвало да е допустимо подобно искане и присъждане, тъй като тук не се прилагат изцяло правилата за исковато производство, а се съобразяват с оглед на особенностите на заповедното и предмета на спора, който е очертан още със заявлението и заповедта за изпълнение.

Само минавам, за да напиша, че искането за законна лихва от дата на предявяване на ИМ до окончателно погасяване на паричното задължение чрез плащане бе уважено.