за да ви развеселя, ще си позволя да разкажа истинска история. В нея става дума за магистрат, който въпреки законовите изисквания за мандатност, беше от 1997 до 2009 председател на съд.
Един ден, влизам в сградата на съдебната палата. Пред съдебна зала има около50 роми, прокурор и съдия. В този момент чувам силен възглас от човек, който никога не съм виждала. Облечен е с черен костюм, бяла риза, зелена канадка, мексиканска шапка с огромна периферия и носи раница на гърба. Възгласът "О...., слънчице!!!", е отправен към мен и то толкова високо, че гълчавата на очакващите на влязат в залата, затихва.
Следва разговор:
той: " Ти ли си жената на адв.Н?"
аз:" Не, аз работя с него"
той: Хваща ме за ръка и ме издърпва по стълбите на съда "Ела да ти покажа кабинета си"
аз: Мълча и се усмихвам удивено и мънкам-"Вие ли сте новият съдия?"
той: отключва вратата, оставя раницата на едно от двете бюра, откопчава ципа и вади от там живо коте, като уточнява "Това е Ники. Дръж го сега ще дойда" и излиза, след като ми блъска котето в ръцете.
Няма го около10-15 минути, време през което Ники скача от ръцете ми върху бюрото, вдига опашка и ........ върху някаква преписка. Изпадам в паника и се опитвам да го хвана, като го гоня в кабинета.
Вратата се отваря и влиза съдията.
"Сега ще ти обърна внимание", ми казва, взима котката, слага я на врата си и започва да пише нещо. На върха на носа си слага очила с малки стъкла, които са толкова мръсни, че са станали почти бели.
Ето това ми беше запознанството с магистрата, а бъдещето показа, че никой не знае какво може да му се случи в един районен съд.