АНДРЕЕВДЕН
Публикувано на: 29 Ное 2009, 20:3130 НОЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ АНДРЕЙ ПЪРВОЗВАНИ
Андрей и Симон били двама братя рибари. Един ден в родния им град Витсаида минавал Йоан Кръстител, който разказвал за Иисус и неговите чудеса. Още щом чул за Спасителя, Андрей станал негов ученик. Той бил сред първите, които Христос избрал да бъде апостол. Затова го нарекли Първозвани.
След Възнесението на Иисус, св.Андрей поел по света, за да проповядва словото Божие. Минал през Мала Азия, бил по нашите брегове на Черно море и в страната на скитите. Митарствал из градовете на Понт и Гърция, прониккнал в Осетия и Авхазия, обходил целият Кримски полуостров и бреговете на Черно море. Целият си живот апостолът посветил на проповеди. Понасят гордо гоненията и хулите на езичниците, и със своите слова и чудеса печелел сърцата на езичниците, които ставали християни.
Земният му повдвиг завършил в Патра, където му била отредена кръстова смърт. Християните в града погребали мъченика с подобаващи почести. Три века по-късно Император Константин пренесъл мощите на св. Андрей Първозвани в Цариград, в църквата „Св.Апостоли”.
Именден е за онези, които се наричат Адриана, Андрей („мъжествен").
Днес българите отбелязват празника
AНДРЕЕВДЕН
Наричат го още „Мечкинден". Една легенда разказва как в семейството на малко невръстно момиченце починала майка му. Бащата се оженил повторно. Мащехата и довела свое момиче, което обичала повече от заваренничето. Карала го да върши всичката работа в къщи и все била недоволна.
Един ден навън било много студено. Мащехата дала на завареното дете черна вълна и му заръчало да я пере докато стане чисто бяла. Детето нарамило къделите с вълна и отишло на реката. Прало черната вълна чак до мръкнало, цялото вкоченясало от студ, но черното не ставало бяло. Тогава седнало на брега и горчиво заплакало. В този миг се появил белобрад старей. Разказало тъжната си история, а старецът само го покалил и му рекъл да се прибира удома и да не се бои от мащехата си. После внезапно изчезнал.
Детето се прибрало, дълго чукало на затворената врата. Когато злата мащеха творила вратата, пред нея стояло Златно момиче и сияело като самото слънце.
Завистливата мащеха решила да направи и своето дете в златно момиче. Облякла го хубаво, дала му една малка къделя вълна и го изпроводило до портата. Доведеничето бързо стигнало реката, хвърлило къделята, защото нямало намерение да пере и седнало на брега. Чакало, чакало, но никой не дошъл. Измръзналото дете заплакало и мигом пристигнал белобрадият старец. Когато го попитал защо плаче, девойчето отговорило, че чака него, за да го направи като заварената му сестра. И него мъдрецът проводил със същите думи и изчезнал. Момиченцето грабнало вълната и хукнало към дома.
Щом дочула стъпките му, майката отворила вратата, но още по-бързо я затворила – пред нея стояла голяма черна мечка. Това било проклятието на мъдрия старец – превърнал любимото й дете в страшна мечка.
Този ден още с първите слънчеви лъчи най-старата жена в дома с дървена лъжица вземали варена царевица, хвърляли зърната в комина и наричали: „На ти, мечко, варена царевица, да не ядеш сурова!" и вярват, че „мечки няма да газят нивите и да пакостят на хората". Хората вярват, че на Андреевден денят започва да расте „колкото просено зърно".
ДЕН НА СВЕТИ АНДРЕЙ ПЪРВОЗВАНИ
Андрей и Симон били двама братя рибари. Един ден в родния им град Витсаида минавал Йоан Кръстител, който разказвал за Иисус и неговите чудеса. Още щом чул за Спасителя, Андрей станал негов ученик. Той бил сред първите, които Христос избрал да бъде апостол. Затова го нарекли Първозвани.
След Възнесението на Иисус, св.Андрей поел по света, за да проповядва словото Божие. Минал през Мала Азия, бил по нашите брегове на Черно море и в страната на скитите. Митарствал из градовете на Понт и Гърция, прониккнал в Осетия и Авхазия, обходил целият Кримски полуостров и бреговете на Черно море. Целият си живот апостолът посветил на проповеди. Понасят гордо гоненията и хулите на езичниците, и със своите слова и чудеса печелел сърцата на езичниците, които ставали християни.
Земният му повдвиг завършил в Патра, където му била отредена кръстова смърт. Християните в града погребали мъченика с подобаващи почести. Три века по-късно Император Константин пренесъл мощите на св. Андрей Първозвани в Цариград, в църквата „Св.Апостоли”.
Именден е за онези, които се наричат Адриана, Андрей („мъжествен").
Днес българите отбелязват празника
AНДРЕЕВДЕН
Наричат го още „Мечкинден". Една легенда разказва как в семейството на малко невръстно момиченце починала майка му. Бащата се оженил повторно. Мащехата и довела свое момиче, което обичала повече от заваренничето. Карала го да върши всичката работа в къщи и все била недоволна.
Един ден навън било много студено. Мащехата дала на завареното дете черна вълна и му заръчало да я пере докато стане чисто бяла. Детето нарамило къделите с вълна и отишло на реката. Прало черната вълна чак до мръкнало, цялото вкоченясало от студ, но черното не ставало бяло. Тогава седнало на брега и горчиво заплакало. В този миг се появил белобрад старей. Разказало тъжната си история, а старецът само го покалил и му рекъл да се прибира удома и да не се бои от мащехата си. После внезапно изчезнал.
Детето се прибрало, дълго чукало на затворената врата. Когато злата мащеха творила вратата, пред нея стояло Златно момиче и сияело като самото слънце.
Завистливата мащеха решила да направи и своето дете в златно момиче. Облякла го хубаво, дала му една малка къделя вълна и го изпроводило до портата. Доведеничето бързо стигнало реката, хвърлило къделята, защото нямало намерение да пере и седнало на брега. Чакало, чакало, но никой не дошъл. Измръзналото дете заплакало и мигом пристигнал белобрадият старец. Когато го попитал защо плаче, девойчето отговорило, че чака него, за да го направи като заварената му сестра. И него мъдрецът проводил със същите думи и изчезнал. Момиченцето грабнало вълната и хукнало към дома.
Щом дочула стъпките му, майката отворила вратата, но още по-бързо я затворила – пред нея стояла голяма черна мечка. Това било проклятието на мъдрия старец – превърнал любимото й дете в страшна мечка.
Този ден още с първите слънчеви лъчи най-старата жена в дома с дървена лъжица вземали варена царевица, хвърляли зърната в комина и наричали: „На ти, мечко, варена царевица, да не ядеш сурова!" и вярват, че „мечки няма да газят нивите и да пакостят на хората". Хората вярват, че на Андреевден денят започва да расте „колкото просено зърно".
