Защита от кредитори
Публикувано на: 20 Яну 2010, 14:24ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ЗАЩИТА ОТ КРЕДИТОРИ
В англосаксонското право съществува институция наречена „защита от кредитори” и се предприема от търговско дружество , което не е в състояние да изпълнява задълженията си към кредиторите; с други думи- когато изпадне в неплатежоспособност. Тази процедура дава възможност за разсрочване, отсрочване или редуциране на задълженията , за преструктуриране на предприятието, за промяна на собствеността , като крайната цел е то-предприятието да остане живо, да продължи дейността си и да остане на пазара.
В българското право аналогичната институция е оздравителния план в хода на процедура по несъстоятелност.
Като резултат от рестриктивното банково кредитиране, свитите пазари и междуфирмената задлъжнялост, много български фирми в момента са в практическо състояние на фалит. Търговският закон задължава длъжник, който стане неплатежоспособен или свръхзадължен в 30-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност. Заедно с молбата за откриване на производството, длъжникът може да предложи и оздравителен план.
С планът длъжникът може да предложи разсрочване или отсрочване на плащанията, частично или цялостно опрощаване на задълженията, продажба на активи, преобразуване на дълг в капитал, реорганизация на дейността – изброяването не е изчерпателно.
Съществуват достатъчно възможности, от които дружеството-длъжник да избере най-подходящата форма за защита на предприятието , за защита от кредиторите.
Въпреки че звучи неприятно, това е всъщност една много добра възможност за подобряване финансовия статус на предприятието.
В англосаксонското право съществува институция наречена „защита от кредитори” и се предприема от търговско дружество , което не е в състояние да изпълнява задълженията си към кредиторите; с други думи- когато изпадне в неплатежоспособност. Тази процедура дава възможност за разсрочване, отсрочване или редуциране на задълженията , за преструктуриране на предприятието, за промяна на собствеността , като крайната цел е то-предприятието да остане живо, да продължи дейността си и да остане на пазара.
В българското право аналогичната институция е оздравителния план в хода на процедура по несъстоятелност.
Като резултат от рестриктивното банково кредитиране, свитите пазари и междуфирмената задлъжнялост, много български фирми в момента са в практическо състояние на фалит. Търговският закон задължава длъжник, който стане неплатежоспособен или свръхзадължен в 30-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност. Заедно с молбата за откриване на производството, длъжникът може да предложи и оздравителен план.
С планът длъжникът може да предложи разсрочване или отсрочване на плащанията, частично или цялостно опрощаване на задълженията, продажба на активи, преобразуване на дълг в капитал, реорганизация на дейността – изброяването не е изчерпателно.
Съществуват достатъчно възможности, от които дружеството-длъжник да избере най-подходящата форма за защита на предприятието , за защита от кредиторите.
Въпреки че звучи неприятно, това е всъщност една много добра възможност за подобряване финансовия статус на предприятието.