триинстанционно производство.

[julyanvonemona]

Уважаеми юристи,
Аз самият съм архитект и именно заради това бих искал някой от Вас да коментира чл.132 ал.1 т.3 ЗУТ и свързаните с него решения на общото събрание на ВАС, във светлината на определеното по Конституция триинстанционно производство.

[Melly]

Уважаеми юристи,
Аз самият съм архитект и именно заради това бих искал някой от Вас да коментира чл.132 ал.1 т.3 ЗУТ и свързаните с него решения на общото събрание на ВАС, във светлината на определеното по Конституция триинстанционно производство.

Да, това е правилото, но има и изключения, които са създадени със Закон!
За справка прочетете ГПК и АПК, благодаря.

[jiji2]

Върховните съдии действително са разсъждавали по този въпрос и са изложили своите "за" и "против" обжалването пред касационна инстанция на решенията на "компетентния" съд. Лично аз не бих си позволила да оспорвам това решение, но моето мнение клони по-скоро към становището, изразено в "особено мнение" на част от върховните съдии.

Ето и съответните становища:
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
№ 1
София, 14 януари 2008 година
тълкувателно дело № 19/2007 г., докладвано от съдия Светлана Йонкова.

Председателят на Върховния административен съд на основание чл. 125 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е направил искане до Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд да се произнесе с тълкувателно решение по въпроса: "Подлежат ли на касационно обжалване решенията на административните съдилища, с които са се произнесли по жалби срещу решения и заповеди за одобряване или изменение на устройствени планове по Закона за устройство на територията?"
В искането се посочва, че в съдебната практика има противоречиви становища по прилагането на чл. 132, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 136, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Според едното от тях решенията на административните съдилища, с които са се произнесли по жалби срещу решения и заповеди за одобряване или изменение на устройствени планове, не подлежат на касационно обжалване, тъй като съгласно чл. 132, ал. 1, т. 3 ЗУТ устройствените планове влизат в сила от датата на потвърждаването им от компетентния съд, чието решение е окончателно. По силата на чл. 215, ал. 1 ЗУТ компетентният съд е съответният административен съд и неговото решение не подлежи на касационно обжалване. Според другото становище, при граматическото, логическото и систематично тълкуване на разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 3 ЗУТ се налага заключението, че тя не въвежда ограничение за касационно обжалване на решенията на административните съдилища, постановени по жалби срещу актове, с които се одобряват или изменят устройствени планове. Смисълът, който точно съответства на волята на законодателя, е, че устройствените планове влизат в сила тогава, когато бъде изчерпана възможността за съдебен контрол, който е двуинстанционен. Понятието "компетентен съд" е общо, като този съд може да бъде първоинстанционният съд, когато решението му не е било обжалвано или е оставено в сила от втората инстанция, и решението на второинстанционния съд, когато отменя решението на първата инстанция и решава спора по същество.
Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното :
Законът за устройство на територията урежда обществените отношения, свързани с устройство на територията, с режима на ограничение на собствеността за устройствени цели, с инвестиционното проектиране и строителството в Република България.
Устройствените планове са актове по устройство на територията. Съдебният контрол върху актовете по устройство на територията е регламентиран в глава деветнадесета ЗУТ "Съдебен контрол върху административните актове по устройство на територията". По силата на чл. 213 ЗУТ съдилищата осъществяват контрол по законосъобразността на административните актове по устройство на територията при условията и по реда на този закон, а по въпроси, които не са уредени в него - по Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 215, ал.1 ЗУТ индивидуалните административни актове по този закон могат да се обжалват пред съответния административен съд. В главата, регламентираща съдебния контрол върху актовете по устройство на територията, не се съдържат правила относно функционалната (инстанционната) компетентност.
Административнопроцесуалният кодекс в чл. 131 установява двуинстанционност на съдебните производства по този кодекс, освен когато в него или в друг закон е установено друго.
Специалната норма на чл. 132, ал. 1, т. 3 ЗУТ предвижда устройствените планове да влизат в сила от датата на потвърждаването им от компетентният съд, чието решение е окончателно. С тази разпоредба е установено едноинстанционно съдебно производство за разглеждане на жалбите срещу актовете за одобряването или изменението им. В чл. 215, ал. 1 ЗУТ изрично е определена компетентността на съдилищата, разглеждащи спорове по този закон - това е съответният административен съд (до влизане в сила на АПК съответният окръжен съд и Софийски градски съд). Административният съд разглежда жалбите и се произнася по съществото на спора. Предмет на проверка в касационното производство е законосъобразността на решението на първоинстанционния съд (чл.208 и 209 АПК) и касационният съд не може да бъде компетентен съд по смисъла на чл.132, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Същото следва и по аргумент от чл. 133 АПК, към който препраща чл. 219, ал.1 ЗУТ, в който употребеното от законодателя понятие "компетентен съд" се отнася за административния съд. Посочената разпоредба има за цел да придаде "окончателност" на решението на административния съд, на което тази окончателност липсва. Касационното решение бездруго е окончателно съгласно чл. 223 АПК (чл. 5, т. 4 ЗВАС, отм.). Достатъчно би било разпореждане, че устройствените планове влизат в сила от потвърждаването им с влязло в сила решение на съда, без да се прави разграничение във функционалната му компетентност. Изричното посочване на компетентния съд сочи,че целта на закона е друга.
Посочените по-горе съображения са относими и към решенията и заповедите, с които се одобрява изменение на влезли в сила устройствени планове. По отношение на влизането на тези актове в сила чл. 136, ал. 1 ЗУТ (Изм. - ДВ, бр.65 от 2003 г.) препраща към глава седма, раздел трети, където се намира нормата на чл. 132, ал. 1 ,т. 3. В тази глава, озаглавена "Създаване, одобряване и изменение на устройствени схеми и планове", законодателят е поставил всички норми, които изключват или ограничават съдебния контрол върху актовете, с които се одобряват или изменят устройствените планове. С чл.127, ал.6 и 10 ЗУТ е изключен съдебният контрол върху решенията и заповедите за одобряване на общи устройствени планове. С разпоредбата на чл.131, ал. 1 и 2 ЗУТ и очертания от нея изключително стеснен кръг на заинтересувани лица, устройствените планове са обжалваеми само в посочените в чл.131, ал. 2 пет хипотези. Систематично мястото в тази глава на закона е и на разпоредбите на чл.132, ал. 1, т. 3 и чл. 136, ал. 1 ЗУТ, ограничаващи съдебния контрол до една инстанция по отношение на решенията и заповедите за одобряване или изменение на устройствените планове.
Инстанционността на съдебното производство не може да бъде поставяна в зависимост от изхода на делото при разрешаване на съдебни спорове с еднакъв предмет. При отмяна на устройствен план с решение на съда административният орган издава нов, който подлежи на обжалване и влиза в сила от датата на потвърждаването му от компетентния съд с окончателно решение. Целта на съдебното обжалване е защита на правата, независимо дали те са засегнати от издадения план или от отказа да бъде издаден такъв. Съдебното решение срещу акт, с който е одобрен или изменен устройствен план или срещу отказа да бъде издаден такъв акт , независимо какво е по резултата му, не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд

Р Е Ш И :

Решенията на административните съдилища, с които се произнасят по жалби срещу решения и заповеди за одобряване или изменение на устройствени планове по Закона за устройство на територията, не подлежат на касационно обжалване.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИИТЕ:

МАРИЯ КОСТОВА, МАРИНА МИХАЙЛОВА, ЖАНЕТА ПЕТРОВА, ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА, АТАНАСКА ДИШЕВА, ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА, ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА


Не сме съгласни с тълкувателното решение, прието с мнозинството на съдиите от Общото събрание на Върховния административен съд, и считаме, че решенията на административните съдилища, с които са се произнесли по жалби срещу заповеди и решения за одобряване или изменение на устройствени планове по Закона за устройство на територията (ЗУТ), подлежат на касационно обжалване.
Въз основа на резултатите от граматическото, логическото и систематическото тълкуване на чл. 132, ал. 1, т. 3 ЗУТ може да се направи извод, че разпоредбата не въвежда ограничение за касационното обжалване на решенията на окръжния (административния) съд, постановени по повод обжалването на актове, с които се одобряват или изменят устройствени планове.
Индивидуални административни актове по смисъла на чл. 214 ЗУТ са: актовете за устройство на територията по чл. 1 от закона, между които и устройствените планове, отказите за издаване на такива актове и административните актове за отмяна или оставане в сила на актове, издадени по административен ред, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни физически или юридически лица, независимо дали изрично са посочени като адресати; актовете по т. 1, издадени от Дирекцията за национален строителен контрол, от кметовете на райони и кметства, от главните архитекти и други овластени длъжностни лица в областните, общинските и районните администрации; актовете за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи. Въпросите, свързани с обжалването на издаваните по този закон индивидуални административни актове, са уредени в глава деветнадесета "Съдебен контрол на индивидуалните административни актове по устройство на територията", където не е предвидено изключение от правилото за двуинстанционно разглеждане на делата, образувани по жалба срещу актове, издадени по Закона за устройство на територията.
Устройствените планове влизат в сила веднага, ако не са обжалвани или не подлежат на обжалване. В случаите, когато има подадена жалба, плановете влизат в сила при постановяването на окончателно съдебно решение, с което се потвърждават техните предвиждания. ]Съобразно чл. 208 АПК съдебният контрол по административни дела се упражнява на две инстанции, така че окончателно може да е решението на първоинстанционния съд, ако не е било обжалвано или е било оставено в сила от втората инстанция, а също и решението на втората инстанция, с което тя отменя решението на първоинстанционния съд и решава спора по същество. Поради това в текста на чл. 132, ал. 1, т. 3 ЗУТ е използвано общото понятие "компетентния съд" Компетентните съдилища от системата на административното правосъдие са административните съдилища и Върховния административен съд, който разглежда като първа инстанция актове, определени със закон, и като касационна инстанция - обжалваните актове по дела на административните съдилища и актове по дела на тричленен състав на Върховния административен съд. Всяко изключение от възприетия принцип за двуинстанционност на производствата по обжалване на административни актове се урежда изрично, което означава, че изключенията не биха могли да се извеждат по тълкувателен път. Буквалният прочит на закона, който е в основата на възприетото от мнозинството на съдиите разбиране, не води до оня смисъл, който се извлича при тълкуването на нормата в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби и целта на тълкувания акт. Нормата на чл. 132, ал. 1, т. 3 ЗУТ не може да се нарече специална спрямо общите разпоредби, тъй като няма за предмет въпросите на съдебното обжалване, а определя момента на влизане в сила на устройствените планове. Не би могло да се приеме, че Законът за устройство на територията предвижда отклонение от уредбата на съдебното обжалване, тъй като естеството на обществените отношения, които той регулира, не изисква такъв подход. Устройствените планове са основа за цялостното устройство на териториите на общините, на части от тях или на отделни населени места с техните землища, при което всички, последващо издадени административни актове, следва да се съобразяват с техните предвиждания. Важността на обществените отношения, които възникват при тяхното прилагане, предполага и възможност за упражняване на съдебен контрол в рамките на предвидените за делата от административен характер две инстанции, като гаранция за законност на създадените с устройствените планове технически и правни положения.
Както беше отбелязано, въпросите на съдебния контрол за законосъобразност са уредени в глава деветнадесета „Съдебен контрол на индивидуалните административни актове” по устройство на територията, като случаите, в които той е ограничен, са посочени изрично. В тези случаи се изключва напълно прякото обжалване на административните актове, като никъде не става дума за изключване само на касационното обжалване. Това още повече затруднява приемането на тезата, че строежът на нормативния акт е бил нарушен поради редакционна грешка, при което разпоредба, изключваща възможността за касационно обжалване на решенията, постановени по жалби срещу устройствени планове, се е оказала в глава седма „Създаване, одобряване и изменение на устройствените схеми и планове” и е била инкорпорирана в текст с различен предмет и съдържание.
Споделеното от мнозинството на съдиите разбиране по прилагането на чл. 132, ал. 1, т. 3 ЗУТ влиза в противоречие и с разпоредбата на чл. 219, ал. 3 ЗУТ. Съгласно чл. 219, ал. 3 ЗУТ за неуредените в глава деветнадесета "Съдебен контрол на индивидуалните административни актове по устройство на територията", въпроси се прилага Административнопроцесуалният кодекс, което означава, че гражданите и организациите имат право да подадат касационни жалби срещу решенията на административните /окръжните съдилища/, с които те са се произнесли по законосъобразността на одобрените или изменените от административните органи устройствени планове.

(почерненото е от мен)