28 март ЦВЕТНИЦА, ВРЪБНИЦА
Публикувано на: 27 Мар 2010, 11:1028 МАРТ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ИЛАРИОН НОВИ ИЗПОВЕДНИК
Иларион Нови живял през 8 век, когато иконоборчеството било покровителствувано от византийските императори. От ранна възраст той приел монашеството и се посветил в служба на Бога. Въздигнал манастир близо до Хелеспонта, където проповядвал учението на Иисус и обръщал езичниците в христовата вяра. Господ го възнградил със способността да върши чудеса – да лекува глухи, слепи и недъгави, да измолва дъжд и благодат за своите бедни и беззащитни братя.
През целия си праведен живот светецът ревностно защитавал иконите. Затова иконоборците изгорили неговата обител. Монасите, които живеели там, били измъчвани до смърт. А преподобни Иларион – изпратили на заточение, където починал в големи страдания.
Днес църквата почита още преподобни Стефан Изповедник и св.мъченик Боян-Енравота, княз Български.
Свързан с конкретно религиозно събитие, в традиционния календар този ден е популярен като
ВРЪБНИЦА, ЦВЕТНИЦА
С този пролетен, цветен празник българите отбелязват възраждането на природата и обновлението на света. Затова и ритуалите, свързани с него, се изпълняват за здраве, благополучие и късмет.
По стар обичай още рано сутринта християните, облечени в празнични одежди, отивали в храма за тържествена служба и водосвет. След църковния обряд, благословените вярващи си тръгвали с осветени върбови клонки, които носели в домовете си. От тях свивали малки венчета, които оставяли на иконата на Света Богородица, закичвали рогата на кравите и воловете или захранвали всички домашните животни, за да са плодовите и силни през годината. Пазели я до следващата Връбница защото вярвали, че е благословена от Господ и има необикновена сила .Когато някой от семейството се разболеел, запалвали върбово клонче и с него прекаждали болния, за да си иде болестта. С осветена върба баели против уроки.
Върбови венчета слагали на главата и кръста при главоболие и дископатия. Клонче от осветена върба забождали в земята, където ровели къртици, червеи или попови прасета, за да не вредят на посевите. С върбови венчета прогонвали градоносни облаци, като изричали тайнствени заклинания. Светена върба носели на гробищата, запалвали я и прекаждали гроба, за да предпазят душите на умрелите от тъмни, зли сили.
Обичайно празникът продължавал с нареждането на семейна трапеза, на която традиционно се поднасяла риба. В някои селища се приготвяло обредното ястие тавалък – риба с ориз. След тържествения обяд всички се събирали на мегдана, където играели весели несключени хора, известни като буенец. Празникът завършвал с сключено хоро, на което се хващали всички присъстващи.
В някои краища на Връбница се изпълнявал последният ритуал от Лазарските обичаи, т.нар. кумичене. Рано сутринта девойките, облечени в еднакви носии, се събирали на групи. Всяка носела осветено върбово венче с белег - най-често цветен конец и обреден хляб – кукла. Цялата група отивали на река или друг водоизточник, като по пътя пеели лазарски песни. Момите се нареждали една до друга и едновременно хвърляли във водата своите венчета и парченце от обредния колак. Следяли коя китка или хляб ще излезе най-напред. На която от девойките принадлежали те – била обявявана за кумица, най-главната сред тях. Лазарките изразявали своято почит към нея , като я носели на ръце, не и минавали път. Пазели пълно мълчание пред нея чак до третия ден на Великден, когато отивали в дома й, за да си вземат прошка.
По време на ритуала се гадаело и за женитба. Ако пуснатите във водата венчета и залък хляб вървели бързо по водата – това било знак за скорошно задомяване. Ако ли пък някъде се заплетели или пък стоели на едно място – скоро нямало да има сватба.
Празникът продължавал в дома на избраната кумица, където нареждали богата трапеза. И завършвал на мегдана, с изпълняването на кръшните хора и весели песни на лазарките.
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ИЛАРИОН НОВИ ИЗПОВЕДНИК
Иларион Нови живял през 8 век, когато иконоборчеството било покровителствувано от византийските императори. От ранна възраст той приел монашеството и се посветил в служба на Бога. Въздигнал манастир близо до Хелеспонта, където проповядвал учението на Иисус и обръщал езичниците в христовата вяра. Господ го възнградил със способността да върши чудеса – да лекува глухи, слепи и недъгави, да измолва дъжд и благодат за своите бедни и беззащитни братя.
През целия си праведен живот светецът ревностно защитавал иконите. Затова иконоборците изгорили неговата обител. Монасите, които живеели там, били измъчвани до смърт. А преподобни Иларион – изпратили на заточение, където починал в големи страдания.
Днес църквата почита още преподобни Стефан Изповедник и св.мъченик Боян-Енравота, княз Български.
Свързан с конкретно религиозно събитие, в традиционния календар този ден е популярен като
ВРЪБНИЦА, ЦВЕТНИЦА
С този пролетен, цветен празник българите отбелязват възраждането на природата и обновлението на света. Затова и ритуалите, свързани с него, се изпълняват за здраве, благополучие и късмет.
По стар обичай още рано сутринта християните, облечени в празнични одежди, отивали в храма за тържествена служба и водосвет. След църковния обряд, благословените вярващи си тръгвали с осветени върбови клонки, които носели в домовете си. От тях свивали малки венчета, които оставяли на иконата на Света Богородица, закичвали рогата на кравите и воловете или захранвали всички домашните животни, за да са плодовите и силни през годината. Пазели я до следващата Връбница защото вярвали, че е благословена от Господ и има необикновена сила .Когато някой от семейството се разболеел, запалвали върбово клонче и с него прекаждали болния, за да си иде болестта. С осветена върба баели против уроки.
Върбови венчета слагали на главата и кръста при главоболие и дископатия. Клонче от осветена върба забождали в земята, където ровели къртици, червеи или попови прасета, за да не вредят на посевите. С върбови венчета прогонвали градоносни облаци, като изричали тайнствени заклинания. Светена върба носели на гробищата, запалвали я и прекаждали гроба, за да предпазят душите на умрелите от тъмни, зли сили.
Обичайно празникът продължавал с нареждането на семейна трапеза, на която традиционно се поднасяла риба. В някои селища се приготвяло обредното ястие тавалък – риба с ориз. След тържествения обяд всички се събирали на мегдана, където играели весели несключени хора, известни като буенец. Празникът завършвал с сключено хоро, на което се хващали всички присъстващи.
В някои краища на Връбница се изпълнявал последният ритуал от Лазарските обичаи, т.нар. кумичене. Рано сутринта девойките, облечени в еднакви носии, се събирали на групи. Всяка носела осветено върбово венче с белег - най-често цветен конец и обреден хляб – кукла. Цялата група отивали на река или друг водоизточник, като по пътя пеели лазарски песни. Момите се нареждали една до друга и едновременно хвърляли във водата своите венчета и парченце от обредния колак. Следяли коя китка или хляб ще излезе най-напред. На която от девойките принадлежали те – била обявявана за кумица, най-главната сред тях. Лазарките изразявали своято почит към нея , като я носели на ръце, не и минавали път. Пазели пълно мълчание пред нея чак до третия ден на Великден, когато отивали в дома й, за да си вземат прошка.
По време на ритуала се гадаело и за женитба. Ако пуснатите във водата венчета и залък хляб вървели бързо по водата – това било знак за скорошно задомяване. Ако ли пък някъде се заплетели или пък стоели на едно място – скоро нямало да има сватба.
Празникът продължавал в дома на избраната кумица, където нареждали богата трапеза. И завършвал на мегдана, с изпълняването на кръшните хора и весели песни на лазарките.
