Какво става в Адвокатурата
Публикувано на: 28 Май 2010, 15:20През януари 2010 г.Софийска адвокатска колегия не успя на редовното си общо събрание да избере ръководство поради множество нарушения , извършено от конкретни физически лица.Този факт, обаче, не беше отразен подобаващо и не бяха посочени причините, довели до насрочването на ново общо събрание през месец юни т.г. Считам, че това е голямо разточителство на обществена енергия - не бива да бъдат пропускани значими събития от правната мисъл в страната ни.Ето защо търся причините и искам да изразя мнението си, за да провокирам промяната.
Следва да си отговорим на въпроса желаем ли да бъде извършена промяна в съдебната система.И ако да - от къде да започнем?...Знаем, че няма образувано съдебно производство без творческата правна мисъл на юриста-адвокат.Няма завършващ съдебен акт без решителното участие в него на адвоката.И винаги ще бъде така…Но къде всъщност се формират проблемите?!
За малка част от тези проблеми излагам своето мнение.
В чл.134 от Конституцията на Р България се прокламира, че Българската адвокатура е свободна, независима и самоуправляваща сe. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защита на техните права и законни интереси.Организацията и реда на дейността на адвокатурата се уреждат със закон.Този закон е Закона за адвокатурата/ЗА/, обнародван в държавен вестник бр.55 от 26.06.2004 г.
Считам, че в ЗА има множество празноти и несъвършенства.
Например в него не е уредено на какъв принцип се организират адвокатите
/ доброволен или задължителен/, как вземат решения по отношение имуществото на колегиите, недвижимите имоти и движими вещи, придобити от техните ръководства, какъв дял имат от това имущество редовите адвокати и какво става с техния дял след пенсионирането им,какъв приход получават от своя дял, и пр.А това днес се явява особено съществена празнота, и създава сериозни конфликти.
В същото време, принципите на „независимост“ и „свобода”, днес за редовите адвокати са изпразнени от съдържание, Защото адвокатите са финансово зависими от своите ръководства, които съгласно Закона за правната помощ разпределят, уж на случаен принцип “служебните защити”.Освен това адвокатите зависят и от икономически нестабилните български граждани, които не могат да си позволят заплащане на избрана от тях адвокатска правна помощ , предоставена от квалифицирани адвокати.И независимо, че ръководствата на адвокатските колегии се разпореждат с големи парични суми и стопанисват и получават добивите от многобройни недвижими имоти, днес по-голямата част от българските адвокати след навършване на 60 години, затъват в немотия и умират в бедност.
Какво, обаче, се извършва от ръководствата на адвокатските колегии ?!
Те регулират дейността на членовете на колегиите, но КАК? :
Регулацията на дейността на адвокатите чрез нормите на Закона за адвокатурата създава предпоставка за сложна , привидно законна дейност, която де факто отхвърля свободните по дух, но икономически слаби или неудобни за ръководствата адвокати, от редовете й. Ние, юристите знаем, че закона си е закон. Но мъдрите хора казват и това, че не е важен само закона - важно е кой и как го прилага.Следователно важна е не буквата, а духът, който се извлича от закона и се правоприлага по отношение на хората.
Ето какво е моето мнение :
1. В чл.1 от закона са посочени какви правоотношения урежда - придобиване и загубване на адвокатски права, упражняване и организация на професията , както и учредяването и прекратяването на сдруженията.
2. От една страна , в чл.49 от Закона за адвокатурата , на адвоката е вменено задължение да заплаща ежемесечно дължимите вноски към адвокатските съвети/АС/ и към Висшия адвокатски съвет/ВАС/.Във втората алинея се предвижда какви са последиците от не внасяне на тези именно вноски .Предвидена е най-тежката възможна санкция – адвокатът губи право да присъства на годишното събрание и да бъде избиран в органите на колегията.
От нормата се вижда, че други правни последици за не внасяне на дължимата парична вноска няма предвидени.Тази норма казва точно това, което гласи.Тя се намира в глава ІХ “Задължения на адвоката” , и с оглед мястото и в закона, и с оглед връзката й с другите термини на съседни правни норми,се извежда само това и нищо повече.Законодателят не предвижда нито точна дата , нито начисляване на годишна лихва върху сумата, от което се стига до извода, че тази вноска не представлява парично задължение в смисъла на този термин.
3.От друга страна в чл.132 и чл.133 от глава ХІІІ от закона законодателят е определил в общ смисъл какво е „дисциплинарно нарушение“ и какви са предвидените за тях „наказания“.
Изброени са всички задължения на адвокатите - по Закона, Етичния кодекс на адвоката, наредбите и решенията на Висшия адвокатски съвет, решенията на адвокатския съвет и общите събрания на колегията, но е уточнил, че нарушенията, извършени от адвокатите, следва да са виновно не изпълнени. И след тази обща разпоредба е извел подробно онези дисциплинарни нарушения, които, очевидно, са тежки такива, които водят до наказанията, визирани в чл.133 , както следва: порицание, глоба, лишаване от право да бъде избиран в органите на адвокатурата, лишаване от право да упражнява професията. А в ал.3 се доизяснява при какви условия се налагат наказанията –следва съдийските състави да изследват формата на вина, накърнени интереси, причини и условия, подбуди и други смекчаващи или утежняващи отговорността обстоятелства.В ал.4 е предвидено наказание “предупреждение” за маловажни случаи на провинилия се адвокат.
След този общ анализ на посочените правни норми ще извърша тълкуване на текстовете на чл.49 и чл.132 във вр.с чл.133 от ЗА, като извлечем от тях действително вложената воля на законодателя, чрез правилата на видовете тълкуване:
4. От граматическото, систематическото и функционално-логическото тълкуване на изброените по-горе правни норми се стига до следните изводи :
Правя съждение, че желанието на Законодателя, отразено в закона е , да се обхванат като дисциплинарни нарушения всички неизпълнения на задълженията на адвоката.Но в същото време той извежда и посочва тежките нарушения, подробно изброени в чл.132. За посочените избирателно нарушения е предвидил избирателно посочени наказания. Ето защо и тези норми се намират в глава “Дисциплинарна отговорност”.Смисълът на правната норма се извежда от употребените термини и връзката им с другите термини в правния акт . Освен това се разкриват целите на законодателя, да възпира адвокатите предимно от посочените нарушения в чл.132.
В същото време нормата на чл.49 е за задължението “не внасяне на дължимите вноски към АС и ВАС”, чието неизпълнение има конкретно посочени последици в ал.2.
Съпоставям правната норма на чл.49 с правните норми на чл.132 и чл.133, и стигам до следния извод : мястото на всяка правна норма не е случайно – тя се определя от предмета й. Законодателят, очевидно, не възприема като нарушение , посоченото задължение, визирано в чл.49, поради което тази норма е изключена от нормите в глава ХІІІ “Дисциплинарни нарушения” не изрично, но по нейното определяне според съответното място.Така се изяснява и смисълът й, тъй като нормите са логически свързани и са в тясно взаимодействие помежду си. Според правилата за точната преценка за наличието на справедливост е очевидно, че законодателят не може в пълна степен да приравни към дисциплинарните нарушения и неизпълнението на адвокатите за не внасяне на вноската, която в исторически план е членски внос, дължим от всеки в страната адвокат , необходим за дребните разходи на дейността на ръководствата.И не е индивидуализирал тази вноска като” парично задължение” , а е уредил нормата на чл.49 като изключение от правилото за дисциплинарни нарушения.
Така се разкрива смисълът и съдържанието на тази правна норма. И ако продължа и по-нататък, чрез правилата на формалната логика, стигам и до последното правно и логическо умозаключение.Извеждането на нормата, която урежда отношението на законодателя към “задължението на адвоката ежемесечно да заплаща дължимите вноски” от нормите, уреждащи фактическите обстоятелства, посочени като дисциплинарни нарушения в чл.132, ce налага извода за ограничително прилагане на тази правна норма и посоченото обстоятелство в нея като “дисциплинарно нарушение”.
Според мене това е точният смисъл и духа на закона по отношение на тези правни норми – не внасянето от адвокатите на дължимите вноски към адвокатските съвети и към Висшия адвокатски съвет , само по изключение и при драстични случаи може да се определя като дисциплинарно нарушение.
5. Не в този смисъл правоприлагат дисциплинарните съдии към
адвокатските съвети и към Висшия адвокатски съвет, а напротив . Тяхната практика е особено рестриктивна , те изпадат в обвинителен уклон, и без да се съобразяват с действителната воля на законодателя, вложена в тези правни норми, непрекъснато образуват дисциплинарни дела и осъждат и без това финансово слабите колеги-адвокати , като им налагат непосилни и тежки глоби.
Адвокати, които не могат да платят ежемесечно дори и 20 /двадесет/лева членски внос са осъждани , като им се налага наказание” глоба от една до 8 минимални работни заплати” , което е недопустимо.И дори след обжалване на решенията пред Висшия дисциплинарен съд тези решения почти винаги се потвърждават.
Адвокатите-членове на дисциплинарните съдилища, сами по себе си подложени на същия финансов натиск, който важи за всички граждани, не проявяват нито за момент съчувствие и съпричастност. Установената порочна практика, водена от практиката на Висшия дисциплинарен съд , в желанието си да извършват неприсъща за адвокатурата дейност предимно по покупка, нови строежи и ремонти на недвижими имоти и закупуване на леки автомобили, превръщат редовите адвокати и техните “дължими вноски” в паричен доход, използван не за исторически утвърдените цели на адвокатурата.Тази адвокатура, в която най-ценното богатство са не недвижимите имоти и леките автомобили, а човешкото и професионално достойнство, богатството на възгледи и смелостта да ги изразяват свободно и открито, непредубедеността им да застанат в защита на всеки, който се нуждае от тяхната закрила независимо от пол, раса, народност, партийна принадлежност, икономическо и социално положение.
Това достойнство на редовите адвокати са призвани да закрилят членовете на ръководствата в Адвокатурата. И в момент на тежкото икономическо състояние в държавата , когато българските граждани се въздържат от водене на съдебни дела или използват предимно безплатните адвокатски защити, което драстично намалява възможностите и на адвокатите да изпълняват паричните си задължения, трябва редовите адвокати изобщо да не бъдат притискани с дисциплинарни производства чрез налагането на наказания “парични глоби”. Българските адвокати желаят от своите ръководства да им се оказва чрез взаимопомощ и сътрудничество подкрепа, а не да бъдат „преследвани“ .Такъв е смисъла на обединението на Адвокатурата.В противен случай това обединение ще се разпадне.
Следва да си отговорим на въпроса желаем ли да бъде извършена промяна в съдебната система.И ако да - от къде да започнем?...Знаем, че няма образувано съдебно производство без творческата правна мисъл на юриста-адвокат.Няма завършващ съдебен акт без решителното участие в него на адвоката.И винаги ще бъде така…Но къде всъщност се формират проблемите?!
За малка част от тези проблеми излагам своето мнение.
В чл.134 от Конституцията на Р България се прокламира, че Българската адвокатура е свободна, независима и самоуправляваща сe. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защита на техните права и законни интереси.Организацията и реда на дейността на адвокатурата се уреждат със закон.Този закон е Закона за адвокатурата/ЗА/, обнародван в държавен вестник бр.55 от 26.06.2004 г.
Считам, че в ЗА има множество празноти и несъвършенства.
Например в него не е уредено на какъв принцип се организират адвокатите
/ доброволен или задължителен/, как вземат решения по отношение имуществото на колегиите, недвижимите имоти и движими вещи, придобити от техните ръководства, какъв дял имат от това имущество редовите адвокати и какво става с техния дял след пенсионирането им,какъв приход получават от своя дял, и пр.А това днес се явява особено съществена празнота, и създава сериозни конфликти.
В същото време, принципите на „независимост“ и „свобода”, днес за редовите адвокати са изпразнени от съдържание, Защото адвокатите са финансово зависими от своите ръководства, които съгласно Закона за правната помощ разпределят, уж на случаен принцип “служебните защити”.Освен това адвокатите зависят и от икономически нестабилните български граждани, които не могат да си позволят заплащане на избрана от тях адвокатска правна помощ , предоставена от квалифицирани адвокати.И независимо, че ръководствата на адвокатските колегии се разпореждат с големи парични суми и стопанисват и получават добивите от многобройни недвижими имоти, днес по-голямата част от българските адвокати след навършване на 60 години, затъват в немотия и умират в бедност.
Какво, обаче, се извършва от ръководствата на адвокатските колегии ?!
Те регулират дейността на членовете на колегиите, но КАК? :
Регулацията на дейността на адвокатите чрез нормите на Закона за адвокатурата създава предпоставка за сложна , привидно законна дейност, която де факто отхвърля свободните по дух, но икономически слаби или неудобни за ръководствата адвокати, от редовете й. Ние, юристите знаем, че закона си е закон. Но мъдрите хора казват и това, че не е важен само закона - важно е кой и как го прилага.Следователно важна е не буквата, а духът, който се извлича от закона и се правоприлага по отношение на хората.
Ето какво е моето мнение :
1. В чл.1 от закона са посочени какви правоотношения урежда - придобиване и загубване на адвокатски права, упражняване и организация на професията , както и учредяването и прекратяването на сдруженията.
2. От една страна , в чл.49 от Закона за адвокатурата , на адвоката е вменено задължение да заплаща ежемесечно дължимите вноски към адвокатските съвети/АС/ и към Висшия адвокатски съвет/ВАС/.Във втората алинея се предвижда какви са последиците от не внасяне на тези именно вноски .Предвидена е най-тежката възможна санкция – адвокатът губи право да присъства на годишното събрание и да бъде избиран в органите на колегията.
От нормата се вижда, че други правни последици за не внасяне на дължимата парична вноска няма предвидени.Тази норма казва точно това, което гласи.Тя се намира в глава ІХ “Задължения на адвоката” , и с оглед мястото и в закона, и с оглед връзката й с другите термини на съседни правни норми,се извежда само това и нищо повече.Законодателят не предвижда нито точна дата , нито начисляване на годишна лихва върху сумата, от което се стига до извода, че тази вноска не представлява парично задължение в смисъла на този термин.
3.От друга страна в чл.132 и чл.133 от глава ХІІІ от закона законодателят е определил в общ смисъл какво е „дисциплинарно нарушение“ и какви са предвидените за тях „наказания“.
Изброени са всички задължения на адвокатите - по Закона, Етичния кодекс на адвоката, наредбите и решенията на Висшия адвокатски съвет, решенията на адвокатския съвет и общите събрания на колегията, но е уточнил, че нарушенията, извършени от адвокатите, следва да са виновно не изпълнени. И след тази обща разпоредба е извел подробно онези дисциплинарни нарушения, които, очевидно, са тежки такива, които водят до наказанията, визирани в чл.133 , както следва: порицание, глоба, лишаване от право да бъде избиран в органите на адвокатурата, лишаване от право да упражнява професията. А в ал.3 се доизяснява при какви условия се налагат наказанията –следва съдийските състави да изследват формата на вина, накърнени интереси, причини и условия, подбуди и други смекчаващи или утежняващи отговорността обстоятелства.В ал.4 е предвидено наказание “предупреждение” за маловажни случаи на провинилия се адвокат.
След този общ анализ на посочените правни норми ще извърша тълкуване на текстовете на чл.49 и чл.132 във вр.с чл.133 от ЗА, като извлечем от тях действително вложената воля на законодателя, чрез правилата на видовете тълкуване:
4. От граматическото, систематическото и функционално-логическото тълкуване на изброените по-горе правни норми се стига до следните изводи :
Правя съждение, че желанието на Законодателя, отразено в закона е , да се обхванат като дисциплинарни нарушения всички неизпълнения на задълженията на адвоката.Но в същото време той извежда и посочва тежките нарушения, подробно изброени в чл.132. За посочените избирателно нарушения е предвидил избирателно посочени наказания. Ето защо и тези норми се намират в глава “Дисциплинарна отговорност”.Смисълът на правната норма се извежда от употребените термини и връзката им с другите термини в правния акт . Освен това се разкриват целите на законодателя, да възпира адвокатите предимно от посочените нарушения в чл.132.
В същото време нормата на чл.49 е за задължението “не внасяне на дължимите вноски към АС и ВАС”, чието неизпълнение има конкретно посочени последици в ал.2.
Съпоставям правната норма на чл.49 с правните норми на чл.132 и чл.133, и стигам до следния извод : мястото на всяка правна норма не е случайно – тя се определя от предмета й. Законодателят, очевидно, не възприема като нарушение , посоченото задължение, визирано в чл.49, поради което тази норма е изключена от нормите в глава ХІІІ “Дисциплинарни нарушения” не изрично, но по нейното определяне според съответното място.Така се изяснява и смисълът й, тъй като нормите са логически свързани и са в тясно взаимодействие помежду си. Според правилата за точната преценка за наличието на справедливост е очевидно, че законодателят не може в пълна степен да приравни към дисциплинарните нарушения и неизпълнението на адвокатите за не внасяне на вноската, която в исторически план е членски внос, дължим от всеки в страната адвокат , необходим за дребните разходи на дейността на ръководствата.И не е индивидуализирал тази вноска като” парично задължение” , а е уредил нормата на чл.49 като изключение от правилото за дисциплинарни нарушения.
Така се разкрива смисълът и съдържанието на тази правна норма. И ако продължа и по-нататък, чрез правилата на формалната логика, стигам и до последното правно и логическо умозаключение.Извеждането на нормата, която урежда отношението на законодателя към “задължението на адвоката ежемесечно да заплаща дължимите вноски” от нормите, уреждащи фактическите обстоятелства, посочени като дисциплинарни нарушения в чл.132, ce налага извода за ограничително прилагане на тази правна норма и посоченото обстоятелство в нея като “дисциплинарно нарушение”.
Според мене това е точният смисъл и духа на закона по отношение на тези правни норми – не внасянето от адвокатите на дължимите вноски към адвокатските съвети и към Висшия адвокатски съвет , само по изключение и при драстични случаи може да се определя като дисциплинарно нарушение.
5. Не в този смисъл правоприлагат дисциплинарните съдии към
адвокатските съвети и към Висшия адвокатски съвет, а напротив . Тяхната практика е особено рестриктивна , те изпадат в обвинителен уклон, и без да се съобразяват с действителната воля на законодателя, вложена в тези правни норми, непрекъснато образуват дисциплинарни дела и осъждат и без това финансово слабите колеги-адвокати , като им налагат непосилни и тежки глоби.
Адвокати, които не могат да платят ежемесечно дори и 20 /двадесет/лева членски внос са осъждани , като им се налага наказание” глоба от една до 8 минимални работни заплати” , което е недопустимо.И дори след обжалване на решенията пред Висшия дисциплинарен съд тези решения почти винаги се потвърждават.
Адвокатите-членове на дисциплинарните съдилища, сами по себе си подложени на същия финансов натиск, който важи за всички граждани, не проявяват нито за момент съчувствие и съпричастност. Установената порочна практика, водена от практиката на Висшия дисциплинарен съд , в желанието си да извършват неприсъща за адвокатурата дейност предимно по покупка, нови строежи и ремонти на недвижими имоти и закупуване на леки автомобили, превръщат редовите адвокати и техните “дължими вноски” в паричен доход, използван не за исторически утвърдените цели на адвокатурата.Тази адвокатура, в която най-ценното богатство са не недвижимите имоти и леките автомобили, а човешкото и професионално достойнство, богатството на възгледи и смелостта да ги изразяват свободно и открито, непредубедеността им да застанат в защита на всеки, който се нуждае от тяхната закрила независимо от пол, раса, народност, партийна принадлежност, икономическо и социално положение.
Това достойнство на редовите адвокати са призвани да закрилят членовете на ръководствата в Адвокатурата. И в момент на тежкото икономическо състояние в държавата , когато българските граждани се въздържат от водене на съдебни дела или използват предимно безплатните адвокатски защити, което драстично намалява възможностите и на адвокатите да изпълняват паричните си задължения, трябва редовите адвокати изобщо да не бъдат притискани с дисциплинарни производства чрез налагането на наказания “парични глоби”. Българските адвокати желаят от своите ръководства да им се оказва чрез взаимопомощ и сътрудничество подкрепа, а не да бъдат „преследвани“ .Такъв е смисъла на обединението на Адвокатурата.В противен случай това обединение ще се разпадне.
Ако не е така- опровергайте ме. Моля, нека да е с факти.