летен св.Атанас - жътвар

[usra_ovcova]

5 ЮЛИ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ АТАНАСИЙ АТОНСКИ

През 10 в. в Трапезунд се родило момче, което нарекли Аврамий. Бил твърде малък, когато родителите му починали. Поверили го на грижите на благочестива монахиня, която му открила истините за Бог.

Като пораснал, Аврамий заминал за Цариград и там изучил учените на Спасителя при Михаил Малейн. После бил подстриган за монах и получил името Атанасий. А няколко години по-късно се преселил в Света гора и се отдал на аскетичен живот.
Скоро св.Атанасий се прочул със своята ученост и велики дарования. Много хора започнали да му отдават почит и уважение. Между тях бил и византийският император Никифор. Той го подкрепял и щедро подпомагал в неговите начинания.

С царската благословия светият отец изградил манастир за вярващите. А с гореща молитва и Божия промисъл извел изобилна вода до тази обител.

В знак на признателност християните нарекли манастира Великата лавра на св.Атанасий Атонски.

Днес българите отбелязват празника на летния св. Атанас. С него започвало жътварскто време. Затова го наричали
ЖЪТВАР
В народната памет битува поверието, че на Жътвар светецът намятал кожухчето си и тръгвал да се моли на Бога да доведе зимата. А друго разказва, че на този ден светецът кърпел ризата си, за да е готов за предстоящия студ и сняг през зимата.

някои села летният св.Атанас бил почитан като покровител на бурите и градушките. Бил пазител на небесния огън, повелител на природните стихии и покровител на небесната благодат. Затова празника бил на особена почит сред орачите.
Обичайно денят се отбелязвал с организирането на общоселски курбан или събор. По този повод стопанките приготвяли обредни хлябове и пити, които разчупвали високо над главите си. Изричали магически думи, за да измолят дъжд и берекет. А когато времето било много горещо, в много райони изпълнявали обичаят пеперуда или Герман.

През това време мъжете колели курбан. Кръвта на жертвеното животно заравяли на непроходимо и безлюдно място, за да предпазят хората и животните от болести и зли сили. Кожата му окачвали на голям прът и с него обикаляли селището три пъти. С този магически ритуал те се опитвали да предотваратят падането проливни дъждове, градушки и мълнии, които били вредни за посевите, опасни за животните и хората.

В някои селища в деня на св.Атанас извършвали лечебна магия. В навечерието на Жетвар много болни посещавали манастири и оброчни кръстове, с името на светеца. Преспивали там, а на сутринта се миели или пиели осветена вода. Болните вярвали в лечебната й сила. Колели курбан в памет на св.Атанас, за да измолят благословията му.