начало

Посредникът в потребителското кредитиране и опасните празноти в ЗПК Посредникът в потребителското кредитиране и опасните празноти в ЗПК

Видеокамера в автомобил (и не само)

Виртуална приемна - кажете това, което мислите, за това, което искате!
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Видеокамера в автомобил (и не само)

Мнениеот TheOldMan » 08 Май 2008, 16:19

Първо искам да уточня, че това е първият ми пост, и ако не съм улучил раздела или тона, моля да бъда извинен.
След един кротък спор, инспириран от случая с набития от Хр. Стоичков журналист, и във връзка с това, че си купих сладко малко фотоапаратче, което прави прекрасни снимки, и си го нося в джоба постоянно, у мен възникнаха някои опасения. Тези за евентуалното разкрасяване на мутрата ми от нежелаещи да бъдат снимани особи ги оставям за себе си, но бих искал някой да ми обясни правните ограничения за ползването на фотоапарат на обществени места, кое по-точно е "обществено място", както и някои неща, с които се сблъсках, ровейки се в интернет за отговори на въпросите ми:

Сега конкретно:
1. Мога ли да снимам "просто ей така" на улицата, където има хора. Естествено, ако някой изяви нежелание, снимката ще се изтрие (или няма да се направи), но доколко (и къде) мога да снимам минувачите и след това примерно да публикувам снимка в интернет без съгласието на всички снимани на нея?
2. Как стои въпроса със полицай, дошъл на евентуално ПТП, недай си боже с мое участие, който изяви желание да не бъде сниман. Неговото служебно задължение е да бъде на улицата, и по този начин не се ли явява "част от пейзажа", демек е повече служител, а не гражданин? Изпълняването на служебните му задължения са пряко свързани с появяване на обществени места, така че щом е приел да върши тази работа, би трябвало да е наясно, че има голяма вероятност да бъде сниман?
3. Как стои въпроса с монтирането на фотоапарата или камерата в личния ми автомобил, и заснемането на уличното движение и евентуално ПТП. Разрешено ли е да возя с работещо "СРС", макар че фотоапарата не е чак толкова малък, и ще се вижда зад стъклото на автомобила?
4. Има ли право полицая да ми нареди да спра фотоапарата, ако е закрепен неподвижно на стойка вътре във автомобила. Все си мисля, че ако не иска да бъде сниман, има възможност да не застава пред обектива, нали?

И като отворих въпрос за КАТ и камери, още няколко въпроса:
5. Как юридически е решен казуса със немаркираните автомобили на КАТ, в които има вградени камери? Мисля, че те се явяат СРС по смисъла на закона? Но доколкото четох, СРС се разрешава да се ползва само при предотвратяване или доказване на престъпления, докато нарушенията на Закона за движение по пътищата са административни нарушения, а не престъпления? И как точно е мотивирано издаването на разрешение за ползване на тези СРС? Едва ли някой съдия е написал резолюция "Абе излизайте на улицата и снимайте където искате, който искате и колкото си искате!" За разлика от стационарните камери, където има означения, че се навлиаз в зона на видеонаблюдение, немаркираните автомобили май нарушават някои права, гарантирани ми от конституцията?
6. И последно - натъкнах се из интернет на един казус, който бих искал да споделя: Какви са правните последици от надпис "НЕ ЖЕЛАЯ ДА БЪДА СНИМАН!", написан с достатъчно големи букви до рег. номер на автомобила, за да може да бъде прочетен от камерите на МВР? Това може ли да се смята за мое изрично несъгласие, гарантирано ми от конституцията, а все си мисля, че закон не може да отменя права, дадени ми от конституцията ? :)

Надявам се, че не съм прекалил с въпросите. Дори и отговорите на някои от тях биха ми били от полза.

Благодаря предварително, и още веднъж поднасям извиненията си за най-вероятно неправилното ползване на някои юридически термини!
TheOldMan
Активен потребител
 
Мнения: 1647
Регистриран на: 08 Май 2008, 15:19

Мнениеот inspectora » 08 Май 2008, 16:50

Конституция на РБ:
Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
(2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.


А що се касае до апаратчето Ви ... и до въпросите за СРС-тата ...
1.СРС се ползват само от компетентните органи (и се разрешава ползването им само на тях)...
2.Вашето апаратче няма да е СРС където и каквото и да заснемете ;)
3.Камерите на КАТ не са СРС ... и НЕ не можете да забраните на КАТ да Ви снимат (защото това не е СРС ;) )

Мосля, че от мен стига толкова :) засега поне ...

П.П.: и да малко сте попрекалилли с въпросите :D
inspectora
Активен потребител
 
Мнения: 2794
Регистриран на: 11 Мар 2003, 14:47

Мнениеот TheOldMan » 08 Май 2008, 19:13

Tехническото ми образование ми подсказва, че 2 + 2 = 4, но явно не винаги е така :)
Исках някой да ме осветли по въпроса според кой точно закон КАТ ползва тези камери в немаркирани автомобили?
Демек, возя си се аз в колата, хал-хабер си нямам, че ме снимат, даже съм си сложил надпис на багажника, че не желая, но ме снимат (или филмират, записват или както там му казват). Ако не е СРС, как точно се нарича действие, при което от представител на държавен орган на някакъв носител се записва информация за местоположението и действията ми, и по кой закон ми се погазва конституционното право, изявено и писмено върху багажника ми :) ? Или трябва и печат на нотариус да има :)
Защото пък аз много образно се сещам какви ще са последиците от една видима камера, монтирана в автомобила ми, докато се опитвам да карам около автомобила на президента, да речем :) Айде, да не е президента, достатъчно е да паркирам пред КАТ в Дървеница с този уред, монтиран на видно място, и до 10 минути ще съм "респектиран" :)
И защо записите от техните камери имат доказателствена стойност в съда, а филмчето от моята камера няма , доколкото схванах от четенето на подобни теми във форума? Да не кажа, че май е незаконно...
Сега може да някой да скокне, че не се виждало лицето ми и други такива, но какво правим, ако колата е кабрио, или съм на мотор без каска? И примерно съм с "чужда" жена, а колата се води на съпругата ми, която съответно ще получи "билетчето за кино" в КАТ :)
И пак не разбрах - мога ли да снимам хора на улицата, без да съм си сложил огромна табела на врата "ВНИМАНИЕ! СНИМАМ!", погазвам ли нечии права или закони, ако снимам автомобили (вкл. рег. им номера и водачите) и хора (вкл. представители на реда) от колата си, и може ли полицай (или някой изобщо) да ме задължи да изключа камерата в колата си? То е ясно, че може де, но има ли законово основание?
Искам да разясня, че въпросите ми не са свързани с конкретен повод, а са продиктувани от чисто любопитство. Както се казва "Всякаква прилика с действителни лица и събития е случайна" :) . Никога не е зле човек да знае какво точно са правата му в дадена ситуация...
TheOldMan
Активен потребител
 
Мнения: 1647
Регистриран на: 08 Май 2008, 15:19

Мнениеот TheOldMan » 09 Май 2008, 14:20

Може би не съм успял да се изразя така, че да бъда разбран. Над 150 прегледа на темата и никой да не може да изкаже мнение...
Ще пробвам с картинки (взети за пример от блога на "Наблюдател" - http://nabludatel.blogspot.com/2007/07/20.html )

Снимка "Г1"
Изображение

Снимка "Г2":
Изображение

Снимка "Г3":
Изображение

И съответно снимка "П1":
Изображение


Снимка "П2":
Изображение

Снимка "П3":
Изображение

Снимка "П4":
Изображение



Ако снимка "Г1" и "П1" противоречат на закона, се опасявам, че изобщо никой не трябва да си мисли да ползва фотоапарата в населено място. А искането на съгласие от тази тълпа не ми е ясно как точно да стане ...
За "Г3" съм почти сигурен, че човека би трябвало да бъде попитан дали има нещо против да бъде сниман.

А снимка "П3" или "П4" най-вероятно ще доведе до задържането ми, или поне до отнемане на фотоапарата и изтриване на снимките, въпреки опитите ми да убедя служителите на властта, че съм запленен от красотата на сградите и природата около Орлов мост.

Така че има ли някой идея законово (или тълкувателно) къде е границата?
TheOldMan
Активен потребител
 
Мнения: 1647
Регистриран на: 08 Май 2008, 15:19

Мнениеот inspectora » 09 Май 2008, 15:06

Какво искате сега да Ви кажем? "Тая снимка може - тая не може"?
По темата не се пише, не защото никой "не може" да изкаже мнение, а защото това "мнение" ще бъде от няколко листа, а едва ли някой ще седне да си "играе", губейки цял ден, за да задоволи любопитството Ви!

Най-общо Ви беше вече отговорено как стоят нещата!
Ако желаете в детайли да си разясните всичко, което Ви интересува ... знаете къде да идете ;) - кантори "бол"!
inspectora
Активен потребител
 
Мнения: 2794
Регистриран на: 11 Мар 2003, 14:47

Мнениеот TheOldMan » 09 Май 2008, 16:15

Явно заглавието на раздела "Взаимопомощ" не означва точно това, което мислех. Благодаря и за съветите по въпроса - явно ще трябва да отида при адвокат, който да ми ги разтълкува (съветите), защото аз или не ги виждам, или не ги разбирам.

Лек ден на всички Ви желая.
TheOldMan
Активен потребител
 
Мнения: 1647
Регистриран на: 08 Май 2008, 15:19

Мнениеот TheOldMan » 09 Май 2008, 19:21

karanedeff написа:Освен това във форума многократно са дискутирани подобни теми - при желание може да ги прочетете

Най-културния отговор, който получих днес, но един линк щеше да ми свърши работа.
TheOldMan
Активен потребител
 
Мнения: 1647
Регистриран на: 08 Май 2008, 15:19

Re: Видеокамера в автомобил (и не само)

Мнениеот vetre » 27 Мар 2009, 23:55

Правя един UP на тази тема понеже мисля че има още хляб в нея и
поради кадрите на БТВ от снощи за актове от снимки за настъпани
стоп ленти.
Как мислите при една такава покана от КАТ за справка кой с шофирал
автомобила при нарушение на снимката понеже КРБ не ги брига изобщо
какво би станало ако дадете име на човек който е починал в ден малко
след снимането.КАТ ще са в шах, но как ли ще реагират?
vetre
Потребител
 
Мнения: 388
Регистриран на: 24 Юли 2008, 20:11
Местоположение: скапана държава

Re: Видеокамера в автомобил (и не само)

Мнениеот jubelee » 29 Мар 2009, 16:23

РЕШЕНИЕ ОТ 16 ДЕКЕМВРИ 1992Г. ДЕЛО НИЕМЕЦ СРЕЩУ ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ (NIEMIETZ V. FEDERAL REPUBLIC OF GERMANY)
БИ БИЛО ПРЕКАЛЕНО РЕСТРИКТИВНО ПОНЯТИЕТО "ЛИЧЕН ЖИВОТ" ДА СЕ ОГРАНИЧИ САМО ДО ЕДИН "ВЪТРЕШЕН КРЪГ", В КОЙТО ИНДИВИДЪТ МОЖЕ ДА ЖИВЕЕ ПО СВОЙ ИЗБОР. ЗАЧИТАНЕТО НА ЛИЧНИЯ ЖИВОТ ТРЯБВА ДА ВКЛЮЧВА ДО ОПРЕДЕЛЕНА СТЕПЕН И ПРАВОТО ДА СЕ УСТАНОВЯВАТ И РАЗВИВАТ ОТНОШЕНИЯ С ДРУГИ ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА. ТЪЛКУВАНЕТО НА ТЕРМИНИТЕ "ЛИЧЕН ЖИВОТ" И "ЖИЛИЩЕ" КАТО ОБХВАЩАЩИ И ОПРЕДЕЛЕНИ ПРОФЕСИОНАЛНИ ДЕЙНОСТИ, СЪОТВЕТСТВА НА ОСНОВНИТЕ ПРЕДМЕТ И ЦЕЛ НА ЧЛ.8, А ИМЕННО ДА ЗАЩИТИ ИНДИВИДА ОТ ПРОИЗВОЛНА НАМЕСА НА ДЪРЖАВНИТЕ ВЛАСТИ.
Чл. 8: право на неприкосновеност на личния живот и на жилището; чл.1 от Протокол N 1: право на необезпокоявано ползване от собствеността
Факти по делото
Германските власти образували наказателно производство срещу лице, което под фалшиво име изпратило обидно писмо до съдия от районния съд, във връзка с разглеждано от него дело. С надеждата да се намерят индикации за самоличността на автора, било извършено претърсване на адвокатската кантора на г-н Ниемец. Последният обжалвал безуспешно тези действия пред компетентните национални съдилища.
Резюме на решението на Европейския съд
Г-н Ниемец твърди, че претърсването на адвокатската му кантора е в нарушение на чл.8 от Конвенцията. Комисията е приела, че то е представлявало неоправдана намеса в правото му на неприкосновеност на личния живот и жилището. Според правителството, чл.8 не осигурява защита срещу претърсване на адвокатска кантора, тъй като Конвенцията ясно разграничава личния живот и жилището от професионалния живот и помещенията, в които се упражнява професионална дейност.
"Съдът не счита, че е възможно или необходимо да се прави опит за изчерпателна дефиниция на понятието "личен живот". Все пак, би било прекалено рестриктивно това понятие да се ограничи само до един "вътрешен кръг", в който индивидът може да живее личния си живот по свой избор, и от него изцяло да се изключи външният свят, необхванат от този кръг. Зачитането на личния живот трябва да включва до определена степен и правото да се установяват и развиват отношения с други човешки същества. Явно е, по-нататък, че няма принципна причина това разбиране на понятието "личен живот" да се счита за изключващо дейности от професионално естество, след като, в крайна сметка, мнозинството от хората имат значителна, ако не и най-голяма, възможност да развиват отношения с външния свят именно в рамките на своя професионален живот. Това виждане се подкрепя и от факта (...) , че не винаги е възможно ясно да се разграничи кои от дейностите на индивида представляват част от професионалния му живот и кои не. Така, особено когато става въпрос за лице, упражняващо свободна професия, работата му в разглеждания контекст може да представлява неделима част от живота му до такава степен, че да бъде невъзможно да се разбере в кое си качество той действа в определен момент. Нещо повече, да се откаже защитата на чл.8 въз основа на това, че оспорваните действия касаят само професионалната дейност - както правителството твърди, че трябва да се направи в настоящия случай - би довело до неравнопоставеност в отношението, тъй като тази защита би останала достъпна за лице, чиито професионална и непрофесионална дейности са така преплетени, че няма начин да се разграничат. Всъщност, до този момент Съдът не е правил подобно разграничение - той е достигал до заключението, че е имало намеса в личния живот, дори и когато телефонно подслушване е обхващало и служебните, наред с частните разговори (решението по делото Ювиг с/у Франция), а когато претърсване е било свързано единствено с професионална дейност, Съдът не е използвал този факт като основание за изключване приложимостта на чл.8 в частта му, касаеща "личния живот" (решението по делото Чепъл с/у Обединеното Кралство)."
"Що се отнася до термина "жилище" ("home"), използван в английския текст на чл.8, Съдът отбелязва, че в някои от договарящите държави, по-специално Германия, се приема, че той включва и служебните помещения. Подобно тълкуване, при това, е в пълно съответствие с френския текст, доколкото думата "domicile" има по-широко значение от думата "жилище" ("home") и може да обхваща, например, и офиса на професионалист. И в това отношение не винаги би било възможно де се проведе точно разграничение, тъй като дейности, свързани с професия или бизнес, спокойно може да се извършват в частния дом на дадено лице, а дейности, които нямат такава връзка - в офис или търговски помещения. Тясно тълкуване на термините "home" и "domicile" може, следователно, да породи същия риск от неравнопоставеност в отношението, както и тясно тълкуване на понятието "личен живот". По-общо казано, тълкуването на термините "личен живот" и "жилище", като обхващащи и определени професионални и бизнес дейности, съответства на основните предмет и цел на чл.8, а именно да защити индивида от произволна намеса на държавните власти. Такова тълкуване няма неоправдано да обремени договарящите държави, тъй като те запазват правото си да се "намесват" до степента, позволена от т.2 на чл.8. Това право може да бъде по-широко, когато става въпрос за професионални или бизнес дейности и помещения, отколкото в останалите случаи."
Към горните общи съображения, Съдът прибавя и такива, свързани с конкретния случай. Въз основа на издадената заповед за претърсване и изземване на "документи", разкриващи самоличността на автора на писмото, без да се уточнява какви именно, са били прегледани данни за клиенти, в това число шест лични досиета, т.е. "претърсването по необходимост трябва да е обхванало "кореспонденция" и материали, които с пълно право могат да бъдат счетени за такава, по смисъла на чл.8". "В тази връзка е достатъчно да се отбележи, че разпоредбата не използва никакво прилагателно към думата "кореспонденция", каквото е положението с думата "живот". Взети заедно, горните съображения водят Съда до заключението, че претърсването на офиса на жалбоподателя представлява намеса в упражнението на правата му по чл.8."
Съдът отбелязва, че както окръжният съд в Мюнхен, така и Федералният конституционен съд, пред които са били обжалвани действията, са приели, че претърсването е било в съответствие със закона, и не вижда причина да се разграничи от изразеното от тях мнение. Той се съгласява и със становището на Комисията, че намесата е преследвала законни цели - предотвратяване на престъпления и защита правата на други, в случая честта на съдията.
"Що се отнася до въпроса дали намесата е била "необходима в едно демократично общество", Съдът е склонен да приеме, че изложените във връзка с това мотиви на Мюнхенския районен съд могат да се считат за релевантни от гледна точка на преследваните законни цели. Той обаче не смята за важно да се задълбочава по този въпрос, тъй като е на мнение, че, както е поддържал жалбоподателят и е приела Комисията, оспорваната мярка не е била пропорционална на тези цели. Вярно е, че престъплението, във връзка с което е било извършено претърсването, е включвало не само обида, но и опит да се окаже натиск върху съдия, и поради това не може да бъде счетено за маловажно. От друга страна, заповедта е била формулирана широко, като с нея се е нареждало претърсване и изземване на "документи", разкриващи самоличността на автора на обидното писмо, без каквото и да е конкретизиране. Това обстоятелство е от особено значение когато, както е в Германия, претърсването на адвокатска кантора не е съпроводено от някакви специални процедурни гаранции, като например присъствието на независим наблюдател. Още по-важно е, че като се държи сметка за материалите, които фактически са били прегледани, претърсването е посегнало на професионалната тайна до степен, която изглежда непропорционална при конкретните обстоятелства. В тази връзка следва да се напомни, че когато става въпрос за адвокат, посягането на професионалната тайна може до има отражение върху доброто правораздаване и оттук - върху правата, гарантирани от чл.6 на Конвенцията. В допълнение, съпътстващата публичност вероятно е била в състояние да се отрази негативно върху професионалната репутация на жалбоподателя, както в очите на настоящите му клиенти, така и на обществото като цяло."
В заключение Съдът приема, че има нарушение на чл.8.
Съдът намира, че оплакването на жалбоподателя на основание чл.1 от протокол № 1, че претърсването е увредило професионалната му репутация, не повдига отделни въпроси, тъй като този ефект на мярката е бил взет предвид в контекста на чл.8.
По чл.50, Съдът приема, че самата констатация на нарушението представлява справедливо обезщетение за претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди и отхвърля искането му за обезщетение за имуществени вреди и за разноски, като недоказано.
jubelee
Младши потребител
 
Мнения: 40
Регистриран на: 17 Мар 2009, 05:30

Re: Видеокамера в автомобил (и не само)

Мнениеот jubelee » 29 Мар 2009, 16:41

http://www.aip-bg.org/bulletin/29/03.htm
Информационен бюлетин
Брой 5(29), м. май, 2006

Коментар на юриста: Видеокамери за наблюдение на работните места
Дарина Палова, ПДИ

Случай:

Собственик на зъболекарски кабинет във Враца има намерение да постави видеокамери, за да наблюдава работата на наетите от него стоматолози. Доколко е допустимо да се заснемат прегледите и лечението на пациентите, работата на наетите лекари, трябва ли да има уведомителни табели, че се снима с видеокамера и нарушение ли е това по ЗЗЛД?

Коментар:

Въпросът, който поставя изпратеният случай вълнува напоследък медиите и обществеността, поради зачестилите случаи, в които работодатели поставят средства за видеонаблюдение на работните места. Отговорите следва да се търсят в нормативната уредба, отнасяща се до защитата на лични данни и до специални правила, по които следва да се извършва видеонаблюдение на различни обекти.

На първо място следва да отбележим, че в Конституцията на РБ, в чл. 32 ал. 2 изрично е посочено, че никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи. В действащата нормативна уредба съществуват отделни разпоредби, които касаят случаи, в които е допустимо използването на средства за наблюдение и условията, на които следва да отговаря това наблюдение. Подобни разпоредби могат да бъдат открити в отделни специални закони, които с оглед различни цели въвеждат възможността за използване на такова наблюдение. Така например средства за наблюдение се използват за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления чрез специални разузнавателни средства по реда на Закона за специалните разузнавателни средства (чл. 2 и сл.) във вр. с НПК (чл. 111 и сл.), който описва процедурата на използване на СРС и сроковете за това. Друг закон, който въвежда възможност за използване на средства за наблюдение е Законът за частната охранителна дейност (ЗЧОД). След поставяне на определен обект под охрана, при спазване изискванията на ЗЧОД, е възможно - като част от охранителната дейност - да се използват технически средства за наблюдение на този обект. Във връзка с това в закона е въведено задължение за уведомяване на гражданите чрез информационни табла, поставени на видно място, за използването на технически средства за наблюдение и контрол на обекта, без да се уточнява тяхното местоположение. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от ЗЧОД получените видеозаписи се унищожават най-късно в 30-дневен срок след извършването им, за което се съставя протокол от ръководителя на охранителната дейност, освен в случаите, когато те съдържат данни за извършено нарушение на обществения ред или престъпление.

Получените видеозаписи, съдържащи данни за извършено нарушение на обществения ред или престъпление, се предават на правоохранителните органи.

Това са само част от случаите, в които законодателството въвежда изрична възможност за извършване на наблюдение на хора и обекти чрез използване на технически средства. Що се отнася до всички останали случаи, за които няма изрична уредба, за тях би следвало да се прилага Законът за защита на личните данни. Това е така, тъй като заснетите видеоматериали съдържат лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД, т.е. съдържат информация, отнасяща се за физическо лице, и то може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез един или повече специфични признаци. В случая признаците, по които може да се идентифицира лицето от направените видеозаписи, са свързани с неговата физическа идентичност. Следователно, лицата (работодателите), които използват видеонаблюдение на работните помещения трябва да спазват изискванията на ЗЗЛД, свързани с обработването на събраните данни (направените видеозаписи), тяхното евентуално прехвърляне и унищожаване, както и да изискват съгласието на служителите си за подобно наблюдение. По правилата на ЗЗЛД, работодателят би трябвало предварително да уведоми работещите стоматолози за какво ще се събират данните от записите (т.е. каква е целта на събирането на данни), кой ще има достъп до тях, ще се предоставят ли на трети лица тези данни, както и че самите те (стоматолозите) имат право на достъп до тях. Същевременно, клиентите на зъболекарския кабинет би трябвало също да бъдат уведомени за наличието на камери, които записват извършваните прегледи. В този случай те могат да преценят дали, въпреки видеонаблюдението, биха желали да ползват услугите на съответния зъболекар или ще предпочетат друг.
jubelee
Младши потребител
 
Мнения: 40
Регистриран на: 17 Мар 2009, 05:30

Re: Видеокамера в автомобил (и не само)

Мнениеот advokat__nikolov » 31 Мар 2009, 04:22

Имате право да снимате неограничено всекиго на обществени места, като апарата трябва да е открит, да се вижда от този, когото снимате, или макар да не го вижда да ЗНАЕ, че се снима. Достатъчно е той да знае, че го снимате, няма значение каква е волята му, стига това да е на обществено място.

Българската конституция има предвид "без негово (на снимания) знание", а не "без негово съгласие".
advokat__nikolov
 

Re: Видеокамера в автомобил (и не само)

Мнениеот popo45 » 31 Мар 2009, 19:14

Според мен въпроса ти е зададен неправилно. Ти явно търсиш пряка връзка между закона и неговото прилагане.
Такава връзка съществува при някои закони при други не. Така да се каже има страшно много мъртви закони/закони които не се спазват/.
Това е основната работа на правистите да ти кажат кой закон е мъртъв и кой не. Сиреч кога можеш да имаш неприятности ако нарушаваш някой закон и кога не.
Иначе всеки може да чете закони, ама никъде не пише кой закон е мъртъв, възможно ли е да се съживи при определени обстоятелства. Съживяването на мъртвите закони струва много пари, или са нужни много връзки. Та поради тази причина можеш да си снимаш на воля, щото тези които снимаш нямат пари да си потърсят правата а и не им се занимава.
При длъжностните лица е малко по-иначе щото те могат да те съдят без да влагат техни пари, а в качеството си на длъжностни лица да плаща ДЪРЖАВАТА, за да им брани правата. Могат и да ти теглят един бой щото знаят че си беден и нямаш пари да съдиш ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА.
Не бъркай длъжностните лица с гражданите - в единия случай държавата плаща на някой да ти нарушава правата, а в другия ти плащаш за тоя дето духа.

Та от цялата работа искам да ти кажа че ако си в качеството си на ДЪРЖАВЕН СЛУЖИТЕЛ можеш да снимаш всеки, ако си в качеството си на гражданин - КВОТО СТАНЕ.

Та не бъркай законите с тяхното прилагане.
popo45
Потребител
 
Мнения: 118
Регистриран на: 31 Яну 2009, 22:29


Назад към Общи дискусии


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Google Adsense [Bot] и 29 госта


cron