Ако искате да ви помогнат, помогнете и Вие!

[Melly]

И аз, Лекси.

Здраве, радост и щастие!

[Гост.]

Ех, ... а Коледа чука на вратата!
Мда... няма разбирателство в този форум и това си е. Няма и светлина в тунела де...
Липсва и единство и няма скоро да се намери особа, или кауза, или друго, което да обедини форумци...
Това дори не ме учудва.



п.п. Безспорно медалите си имат две страни, съгласна съм.
Но безспорно ми е обидно, че според Вас се следва абсолютно изчерпателен и достатъчно компетентен съвет/ щото както и да го разглеждате този медал, постовете са си съвет/ срещу сумата от 0.50ст.?!?!/ може пък и аз да съм в грешка ли що ли?!/. Тук, след като го афиширах, вероятно ще ме "сметнете" и дори някой ще напише нещичко... не толкова приятно, но преди да сторите това само се запитайте- ха, дали за едно кафе бихте го сторили в реалния живот? Така че, според мен не толкова гаранциите на питащите са от съществено значение, а принципа, в конкретния случай- каузата. Благородна, смехотворна, неискрена, изкривена и както там ще я квалифицирате.
И не на последно място- вероятно и чл.5 от Наредба № 1 чета твърде йезуитски. Е, да- това последното го правя, НО когато аз преценя и далеч за по-големи суми!!! Вие сте преценили, че подходът е погрешен- ок., приех позицията Ви.
А да се правя на всезнайко и да се доказвам... ПРЕД КОГО И КЪДЕ?
Та, медалите със сигурност си имат две страни... но и никой не е възпрял някой да отговаря про боно.

[zornunddorn]

колега poly_g,

не подценявам труда на никой юрист. Не съм си позволила да охарактеризирам мнението на някой като "глупаво.. некомпетентно". Изключение за мен е ЛУюДтИЯ. И ТО САМО В МНОГОЛИКАТА МУ ФАЗА.
И преди някой отново да започне да ме обвинява в клакьорство искам да споделя, че форумът е място за свободен обмен за идеи и мнения. Обикновен и тривиален въпрос може породи интересна дискусия.това тук го няма. Налице са нападки, които в последствие стават взаимни.
Аз съм на мнение, че ако някой иска да направи дарение, той просто ще го направи. А не да се достига до някакъв унизителен пост от рода.. "вече съм изпратил/а/ "Н". бр.съобщения, а никой немиотговаря..." това е. дано клиентелата на някои хора се увеличи!
това е форум и място за обменяне на идеи.

Е, питам - къде пише, че броят на смс-те трябва да е повече от един.

а какво да очакват хората, които си мислят, че ще получат помощ и пращат смс?

моля, от тук нататък който иска да ми отговаря на поста -да ми праща на лични!

според мен тази тема се изчерпа.

[Melly]

Без коментар

[law_master]

да кажа нещо, малко извън темата, googlr[bot] и ботовете на другите ботовете са си истински ботове и трябва да се игнорират. В други форуми има сертификат който им пречи да се регистрират и да влизат. Може и тук да се ваведе.
Леке вечер и сорръ за спама.

ПС. Подкреоям идеята

[Гост.]

Та... какво казвате, че стана с идеята?
Нещо пропуснах тази седмица...

[Melly]

Какво да ти отговоря Поли ,
Освен с това......
http://vbox7.com/play:fa0524e7

[Гост.]

Ясно, значи нищо не съм пропуснала, живота си продължава по старому.... по течението.

[Melly]

За разбралите идеята - добре!

За неразбралите - пак добре.

[Гост.]

http://www.bgvip.tv/play.php?vid=763

[Melly]

http://www.bgvip.tv/play.php?vid=101663

[Melly]

Само миг... ДА ПОМЪЛЧИМ.....

http://www.sibir.bg/index.php?page=vide ... similars=2

[Melly]

За смисъла на живота

http://vbox7.com/play:e001ad57

[Melly]

Да, дааааа ......

Току-що разбрах, че и тази тема е пратена по дяволите.
Но не мисля, че идеята трябва да потъне в забвение.
Целта може да се постигне и по дуги начини,
един от които е този viewtopic.php?f=5&t=34056&start=0&st=0&sk=t&sd=a

[Melly]

Това може и да са те.... http://uk.youtube.com/watch?v=hCACC0r-a ... re=related

[kalahan2008]

Малко копи-пейст:
http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1273602
"Таймс": Гузно пазената тайна на България
В обширен репортаж от България журналистката Роза Монктън описва обстановката в домове за деца с увреждания
13.02.2009
В обширен репортаж от България, озаглавен "Гузно пазената тайна на Европа: децата "затворници" в България", журналистката Роза Монктън от лондонския в. "Таймс" описва обстановката в домове за деца с увреждания. Тя пише:
"Първото нещо, което те удря, е миризмата - мръсни пелени, неизмити бебета, гниеща плът. След това те удря тишината - зловеща, неестествена тишина, тишината на бебета, които са загубили надежда, че някога някой ще ги погали, ще ги прегърне и утеши. Ужасяващата тишина на недохранени и необичани деца, очакващи смъртта.
Бях в институция за деца на възраст до три години в България и се криех зад едно детско креватче, за да не ме види дежурната "сестра", която се намираше през три стаи от мен, но можеше да наблюдава всички помещения през прозорци в междинните стени.
Единственото, което се виждаше от моето място, бяха решетки, редуващи се чак до стаята за наблюдение. Решетки, които държаха тези деца в затвор заради единственото им престъпление, че са се родили.
Що за Европа е това, щом обрича невинни бебета и деца на такъв живот
- живот, лишен от всякаква надежда?
Горкото дете, зад чието креватче се криех, имаше хидроцефалия. Беше извърнало подутата си глава на една страна.
Момиченцето в съседното креватче беше толкова болезнено слабо, че изглеждаше направо плоско - като фигурка, изрязана от картон.
Крачетата на следващото бяха вързани едно за друго, а върху тях беше метнат стар калъф за възглавница. Напипах огромна подутина на едно от усуканите му като вретена крачета.
Децата в това отделение са лишени от общуване с хора. Хранят ги легнали по гръб, а пелените им сменят само когато пристигнат чисти. Никой не им продумва, затова нито едно от тях не може да говори. Така живеят и така умират.
През последните няколко месеца посетих 8 институции в България и бях поразена от пълната липса на човечност.
Светът на бебетата не съществува за тези деца.
В Западна Европа изпращат децата в специални домове, защото са жертви на тормоз, или защото родителите им не се грижат добре за тях, докато в други части на Европа, особено в бившите комунистически страни децата се настаняват в домове, защото са изоставени, или имат недъзи.

В Източна Европа все още е широкоразпространено схващането, че най-добрият начин за решаване на проблема с децата в неравностойно положение е те да бъдат откъснати от семействата си и отделени от обществото.
И така притокът на деца към националната система от институции продължава и много родители са принуждавани да предават своите бебета още при раждането им, ако се установи недъг.
България е втората държава с най-голям процент институционализирани деца в неравностойно положение в Европа (на първо място е Русия).
В друго специализирано заведение ме разведе руса жена като
Крюела де Вил, на високи тънки токчета, с тежък грим и с папка под мишница.
Спираше до всеки прозорец и си поглеждаше списъка, грабваше химикалката, която стоеше втъкната зад ухото й, и отбелязваше: "това е с церебрална парализа, това е с висока степен на инвалидност, това е със синдром на Даун, това не знам. . ."
Поисках да вляза в една от стаите и взех на ръце най-близкото дете - жив скелет. И знаете ли какъв беше проблемът му? Беше сляпо. Просто сляпо. Но сега умираше от глад, клатеше се и си блъскаше главата в рамката на креватчето си.
При друго посещение попитах директорката, която беше и педиатър, за едно момиче със синдрома на Даун - защо е там. "Има синдром на Даун и ще умре".
Казах й, че това не е вярно, че тези деца могат да живеят пълноценен живот. Тя ме попита гневно "вие лекар ли сте?". "Не, но съм майка на дете със синдрома на Даун", отговорих аз.
"Но не сте лекар, значи не разбирате. . . Няма полза от тия деца. Не е трябвало да се раждат", гласеше отговорът.
Работя за благотворителна организация, наречена
"Изоставените деца на България".

Нашата цел е да образоваме управляващите, лекарите, акушерките и родителите, да сложим край на институционализирането и да построим групи от малки къщички, в които да се настанят децата.
Защото, за разлика от Румъния, която отбеляза голям напредък в подобряването на своите институции и показа, че има готовност и желание за промяна, България продължава да отхвърля критиките.
Правителството не вижда особена необходимост от промяна, нито пък беше подложено на същия натиск като Румъния, когато България още не беше членка на Европейския съюз и реформата в детските институции беше
задължително условие за присъединяване.
Един от проблемите на страните от бившия Източен блок е, че там, където държавата е гарантирала всички морални ценности,
обществото се е обезчовечило.
Идеята за благотворителност, за социална отговорност, за грижа за другите, е унищожена.
Болногледачите изглежда не допускат, че имат нещо общо с тези деца, а именно, че всички те са човешки същества.
В домовете за умиращи в Индия можеш да видиш доброволци, които носят храна, почистват или просто си говорят с пациентите по 24 часа в
денонощието. Дори в най-бедните домове има усещане за цел, за живот и надежда.
На този фон бездушието и зловещата тишина в домовете в Източна Европа е още по-стряскаща. Тези деца са гузно пазената тайна на Европа, скрита от света.
Трябва да говорим за тях, да извадим на светло целия проблем. Имаме нужда от координирана европейска стратегия, която да действа по най-високите нива на властта.
Със стриктно изпълняван десетгодишен план можем да направим така, че много от тези позорни домове да бъдат затворени.
За целта планът трябва да включва социална реформа, предоставяне на услуги за общността на децата с увреждания, грижата за тях да се превърне в професия, да се въведaт законови облекчения за осиновяването, да се построят групи от малки къщички за болните деца и най-важното - да се оказва по-голяма подкрепа на родителите им след раждането.
Над 96 процента от институционализираните деца в Европа имат поне един жив родител. Необходима е помощ, за да се убедят родителите, че могат да се справят.
Твърде късно е да се помогне на много от децата, затворени в институциите - техният живот вече е непоправимо осакатен. Можем обаче да прекратим практиката децата да постъпват в тези заведения.
Трябват ни програми за ранна намеса в болниците и родилните домове. Трябва да накараме хората да им пука. Ако ти си от хората, които преравят стоките в супермаркета, за да не купят бройлер, отгледан в птицеферма,
помисли за момент за тези деца, които не се радват на по-добро отношение!"

[ivan_lawyer]

Това разказ на вниманието на някой педофил ли е - крачетата му, личицето му.
Как се е намерил преводач на български?
Или въпросната Мери Попинз има нахалството да е Мария Макдермот.
Аз съм отгледан в неестествени условия и твърдя, че няма нищо по-хубаво от лошото време.
Навремето спартанците са хвърляли децата на самоизглеждане.
Не се разревавайте сега, само на филма "Хлапето" съм се заглеждал в тавана.
Състраданието е понякога против природата.

[kalahan2008]

Състраданието е понякога против природата

Ама иначе състрадаваме на бедничките длъжници, оръфани от хиените-ЧСИ-та, нали

[Melly]

КОЛЕГИ,
съфорумци,

Възобновявам тази тема за онези от вас, които имат желание и възможност да подкрепят НАДЕЖДАТА НА ЕМО.
НЕКА ДА ДАДЕМ ШАНС НА ЕДНО ТАЛАНТЛИВО БЪЛГАРЧЕ, ЕМИЛ ХАРИЗАНОВ.

Познавате ли Емо? Емил Харизанов? Струва си да знаете за него. Тук ще научите кой е той, какво му се случи и как можете да му помогнете.

Емил Василев Харизанов е син на керамиците Васил и Пепа Харизанови. От малък проявява интерес към занаята на родителите си и учудва със сръчността и начина си на мислене, неприсъщи за възрастта му. По-късно е приет в Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров”. Там Емил доразвива таланта и уменията си, като обръща особено сериозно внимание на часовете по скулптура. След успешното си дипломиране, Емил полага изпити и е приет в Академията за приложни изкуства във Виена. Той е сред малцината в курса на известния австрийски професор по скулптура и мултимедии Ервин Вурм, който отличава Емил, възлагайки му самостоятелни задачи и упражнения. По време на обучението си във Виена той работи и се издържа сам като първоначално разнася пици, а по късно работодател му става самият Ервин Вурм.

През изминалата 2008 година Емил завърши шести семестър от следването си в Академията за приложни изкуства във Виена. През лятото на същата година, на 24 август, инцидент промени живота му и го прикова към болнично легло.

При скок от кей, не по висок от метър, в плитчина на Варненското езеро, счупва пети шиен прешлен. В момента двадесет и три годишният Емил е в съзнание, парализиран от раменния пояс надолу с частична подвижност в ръцете, но с висок шанс за оздравяване. Израелският неврохирург проф. д-р Юлий Трегер (заместник директор на израелската клиника Льовенщайн), който дойде лично в дома на сем. Харизанови, за да прегледа Емил, смята, че за възстановяването му има над 90% шанс. За тази цел е необходимо събирането на средства за лечение и рехабилитация извън България, надхвърлящи 200 000 евро. Вариантите до момента са два: Изрел в клиниката Льовенщайн и Параплегичен център в Швейцария в клиниката Нотвил. В момента се проучват и други клиники в Германия и Словения.

След преживяната силна депресия вследствие травмата и парализата, Емил възвърна най-силната лечебна сила – вярата и волята си за пълноценен живот.

НЕКА ВСЕКИ ОТ ВАС ДЕЙСТВА
СПОРЕД СОБСТВЕНАТА СИ СЪВЕСТ И УБЕЖДЕНИЕ.