Знаменити юридически мисли.

[system]

Колега Николов, не се сърдете, но при цялото ми уважение към Долапчиев, с тези цитати преливаме от пусто в празно.
"С оглед на обективното право, противоправно е онова нападение, което е в разнологласие с правото, като оценителна норма..." и после: "С оглед пък на субективното право, противоправно е онова нападение, което нападателят няма право да извърши... а с оглед субективното задължение нападнатият не е длъжен да търпи". Второто и третото изречение са напълно излишни, защото е логично и подразбиращо се, че когато едно нападение е противоправно, нито нападателят има право да го извърши, нито нападнатият е длъжен да го търпи. Това следва от самия факт на обективна противоправност - от противоречието на конкретното нападение с правна норма. Най-много ме дразни, когато нещо, което може да се каже с пет думи, се казва с петдесет, само за да стане един учебник 500 страници. А разграничаването на "обективно" от "субективно" право е предмет на общата теория на правото и малко не му виждам мястото в наказателното право.
Цитатът на Жабински е излишно усложнен, НК дава ясна дефиниция на понятието крайна необходимост и подобен словесен каламбур не е необходим.
Цитатът на Стойнов не разбрах за какво е, но от контекста на поста Ви, предполагам, че е за краойната необходимост. Не знам какво "неясно" вижда проф. Ст. в него ... макар че дзействително практическото приложението на института на крайната необходимост е ограничено.

[REVOLUTION]

Цитатът на Стойнов не разбрах за какво е, но от контекста на поста Ви, предполагам, че е за краойната необходимост. Не знам какво "неясно" вижда проф. Ст. в него ... макар че дзействително практическото приложението на института на крайната необходимост е ограничено.

Не за чл.12а НК е.
Николов и това не знае как да свърши както трябва.Пак празна демонстрация на "прочетено" от него....

[system]

А, разбрах. И какво му е неясното ? Преди приемането на този текст, имаше съдебна практика в същия смисъл, която (условно) приравняваше задържането на лице, извършило престъпление, на неизбежната отбрана. Некоректността на подобно (разширително на практика) тълкуване на чл. 12 от НК, наложи създаването на чл. 12а от НК.

[palimsest]

ем, то освен да се заучава, требе и да се размишлява!

[REVOLUTION]

А, разбрах. И какво му е неясното ? Преди приемането на този текст, имаше съдебна практика в същия смисъл, която (условно) приравняваше задържането на лице, извършило престъпление, на неизбежната отбрана. Некоректността на подобно (разширително на практика) тълкуване на чл. 12 от НК, наложи създаването на чл. 12а от НК.

Ами то в този текст няма нищо ясно.Целия текст е юридическа безмислица.
Например:Отрицателното изискване да не са привишени неибходимите и законосъобразни мерки.Законосъобразни са мерките уредение в закона(НПК , ЗМВР и правилника по прилагането му).За да са законосъобразни тези мерки трябвад а бъдат предприети от лице , което има право да ги прилага , срещу лице за което има основание да ги прилага и то по реда и услвията предвидени в съответните разпоредби.В такъв случай обаче използването на тези мерки ще бъде правомерно и следователно няма как да бъдат превишени.А ако има превишаване това означава винаги , че мерките са незаконосъобразни , тоест няма да отговаря на изискването да са законосъобразни,
Освен това докато класическите институти на 12 , 13 , 13а обявяват , че при определени условия деянията не са общественоопасни , то 12а , обявява , че не деянието , а причиняването на вреди не е общественоопасно и ........ред , ред неща.Доста некъдърна разпоредба

[advokat__nikolov]

Революшън, няма смисъл да изпадам в подробности. Всеки пеналист, който е чел Стойнов, знае за кой текст се отнася изказването му.

Систем, изказването на проф. Долапчиев е фантастично. Разглежда, та да се разбере веднъж завинаги, в какво се изразява противоправното нападение, като предпоставка на нужната отбрана, не само с оглед на обективното право, като ОЦЕНИТЕЛНА норма/вж. императивно-оценителната теория за противоправността/, но и с оглед на субективното право на нападателя да напада и с оглед субективното задължение на нападнатия да търпи това нападение. И в трите случая имаме противоречие, а именно: 1) нападението е в разрез с правото въобще - именно защото е противоправно; 2) нападението е в разрез със субективното право на нападателя да напада - именно защото е противоправно; 3) нападението е в разрез и със субективното задължение на нападнатия да търпи това нападение - именно защото е противоправно.

Това е магията на Наказателното право. А магии правят само магьосниците.

[jegosan]

Магиии,.....
Това, което го пише по книгите, не расте по нивите...

[advokat__nikolov]

Ето такива като Вас, колега Jegosan, унищожават науката с просташките си и селски изказвания.

Срамота !

[jegosan]

Така е срамота, да, при това голям срам...

[advokat__nikolov]

Ами засремете се тогава. Както виждате, с колегите професионалисти-Систем и Революшън, говорим за науката право, а не просто за право.

А вие, дето въобще и на хабер си нямате що е това наука, моля, отстъпите една крачка назад.

Ако ли пък имате какво да кажете по въпроса, в което се съмнявам, с удоволствие ще прочета мнението Ви.

[advokat__nikolov]

Последното се отнася за jegosan.

[satir]

и мен... и мен...

[palimsest]

може и мен да забавлява...че и без това главата ми пуши!

[778899]

ей, не така егоистично, де....мен къде ме оставихте, а....

[system]

Колега Николов, ако и да е от значение за "науката право", дадената от Долапчиев и цитирана от Вас класификация е лишена от практическо значение. Сам казвате (пишете), че точка втора и трета произтичат от точка първа - от обективната противоправност на конкретното нападение произтича липсата на субективно право на нападателя да го извърши и липсата на субективно право на защитаващия се да го търпи.
Не се сърдете, но и аз не съм склонен във вдсеки момент да пречупвам знанията си през призмата на научните квалификации. Интересува ме: 1. в конкретния случай може ли да се квалифицира като нападение поведението на "пострадалия" от неизбежната отбрана нападател; 2. Непосредствено ли е нападението; 3. Имал ли е правото да извърши това нападение; 4. причинените на нападателя вреди при отбраната в рамките на допустимите предели ли са.
Рискувам да порицаете и мен, но ... аз съм практикуващ юрист, както и повечето от колегите тук.

[shany83]

нека и аз добавя нещо...

"Идеята е бременна от материята!"

проф.Милкова

[shany83]

и още...
"Що е то правен спор?-Онова,което отнема на правото качеството на безспорност..."

[jegosan]

Мда, не че се заяждам, ама и аз първи курс заспивах с Теория на правото на Венелин Ганев, ама много тежка книга, бре, все с натъртен нос ставах сутринта.
Та за науката и за правото, или за науката право, нека поговорим след време, сега в момента се учиш да "четеш", а след години ще почнеш да мислиш, че започваш да "разбираш", а дали някога ще разбираш, е отделен въпрос. Остави науката на учените, а ти учи! Свободните цитати са хубаво нещо, но звучат свободно във въздуха. Не е лошо човек да строи въздушни кули, въпроса е кога ще им излее основите.
И не се заяждам, просто приятелски съвет и житейски опит макар и кратък, за професионален - другите ще кажат.
Подплъти си цитати със знания и умения, другото все е едно пате се налапало с горещи ....
Апропо, извън имагинерната реалност на науката, Моля въздържай се от квалификации и определения за хора, които не познаваш..

[Гост]

Вече съм на път да предложа на Николов нов аватар.

[advokat__nikolov]

Колега, Систем, мнението Ви, от доктринална гледна точка, не може да бъде споделено.

Да, наистина, че от практическа гледна точка, т.2 и т. 3, нямат практическо значение. Но, не става въпрос тук, за практика, а за доктрина, за теория. Последната е призвана да разглежда нещата от всичките им страни. Това способства за развитието на мисълта и знанието, на тълкуването и логиката. Защото, преди всичко, както казва Кристиан Таков, правото не е закона, правото-това е мисленето. А само доктрината може да развива тъй всестранно мисълта у юриста.
Лично тази мисъл на проф. Долапчиев ми направи огромно впечатлиние. С три изречения великият професор описа противоправното напедение от всички страни на правото, и то по невероятен начин. Това е еликсир за правната мисъл у всеки юрист.

Нямам за цел да търся такива мисли, но просто ми попадат и ми правят впечатление.

Jegosan-извинявай!

Всеки може да публикува знаменити правни мисли, и да ги коментира, от всички области на правото.
Ще ми е драго да ги коментираме.
И без това науката е в застой-да я подпомогнем с каквото можем.

/Пламен Николов, студент по право при ЮЗУ "Неофит Рилски" /