http://www.vi-books.com/lib/d_s/3.1.htmПрез последното десетилетие по-най-категоричен начин се налага тенденцията за ускорено намаляване на абсолютния брой на българските граждани. Резултатите от последното преброяване през март 2001 г.показват категорично мрачните демографски тенденции. Преброяването отчита, че общият брой на населението на страната е 7 977 646 души. Това означава, че само в рамките на двете последни преброявания между 1992 и 2001 г. то се е стопило с около половин милион души. Специалистите са на мнение, че това е един печален рекорд, защото при предишното преброяване в България са живеели 8 487 317 души. Съпоставката с 1985 г. е още по-тревожна, защото тогава сме били с близо милион повече.
Най-новите данни на националната статистика от 2002 г. още по-убедително разкриват тенденцията към „стопяване“ на българското население, защото според тях броят на населението е вече 7 870 000 души. По сведения на авторитетното международно издание „World factbook“, към юни 2003 г. българите допълнително се редуцират до 7 537 929 души.
Според изчисленията средногодишното снижаване на броя на българските граждани след 1988 г. е около 0,96 % средногодишно. В сравнение с общите депресивни темпове, характерни за народите от глобалния Север, б
ългарите поставят своеобразен рекорд, защото изпреварват всички останали държави. По данни на специалистите от ООН за 2003 г. пред България е единствено Латвия. (Приложение 14 и 15.)
Много и различни са причините за съвременната демографска ситуация. Демократичните промени след 1989 г. са не толкова причина, колкото социален катализатор, отприщващ действието на негативните демографски тенденции, започнали далеч преди това. Съвременната демографска картина е логично следствие на „вътрешните“ еволюционни изменения във възпроизводството на населението.
Ако през периода 1986–1992 г. намаляването на населението с около 480 хиляди души се обяснява предимно с процесите на международна миграция, сега причините са други. Намаляването на българите в последните няколко години е породено от дълбоки и трудно обратими процеси. Напусналите страната през този период са около 172 000 души, а останалата част от намаляването се дължи на отрицателния естествен прираст.
Българите се „топят“ с неотслабващи темпове. За посочения период починалите са с 337 хиляди повече от новородените и тази тенденция придобива устойчив и протяжен във времето характер. Данните от Таблица 10 красноречиво илюстрират дълбочината на депресивните демографски процеси.
Вижда се, че депопулацията в нашата страната датира още от 30-те години на ХХ век, като непрекъснато се задълбочава.
Раждаемостта в България е на едно от най-ниските нива. През 1980 г. на една майка във фертилна възраст се падат по около 2,05 деца. Десет години по-късно те са вече 1,73 и непрекъснато намаляват. (Приложение 16.)
През 1996 г. коефициентът на раждаемост в България спада на 8,6 %, за да стигне до най-тежката в демографско отношение 1997 г., когато на 1000 души се падат едва по 7,7 новородени.
Според данните от 2002 г. (Таблица 11) сумарният коефициент на раждаемост е 1,21 живородени деца от една майка, а данните, почерпени от „World factbook“, към юни на 2003 г. са, че този коефициент допълнително е спаднал до ниво от 1,13.
Това е един от най-ниските сумарни коефициенти на раждаемост в световен мащаб. Както е известно, за простото възпроизводство на една брачна двойка е необходимо този коефициент да достигне поне до 2,1.
.........
Ярко изразени са репродуктивните нагласи при различните етнически групи. При българите, които са мнозинството от хората в страната, репродуктивните нагласи, естествено, са много близки до средните за страната – 63,0 % са изразили предпочитание към двудетния модел семейство, една пета (20,8 %) са за едно дете, а за три или повече деца са 12,8 %. Турците, които са втората по големина етническа група, имат репродуктивни нагласи много близки до тези на българското население, макар и по-рядко да изразяват предпочитание към еднодетния модел. Те са хората, които по-често са склонни да възприемат многодетния модел (съответно 19,9 и 15,9 %).
Ромското население обаче, по-рядко отколкото българите и турците, изразява предпочитание към двудетния и особено към еднодетния модел семейство (съответно 54,0 и 11,5 %) и значително по-често са тези за семейство с три или повече деца (32,6 %).......
Изводът от допитването показва, че двудетният модел като социална норма за броя на децата в семейството започва сериозно да бъде изместван от еднодетния.
Тази информация сама по себе си е много важна, тъй като животът доказва, че репродуктивният идеал е „таванът“, който практически не се надхвърля, но който може и да не бъде достигнат при липсата на определени икономически и социални условия. За различните групи население те са различни. Статистиката отбелязва, че този репродуктивен „таван“ непрекъснато става все по-нисък.
.........
Според специалистите един от важните показатели, влияещи върху човешката популация, е състоянието на брачност и разводимост. В България количеството на сключените бракове спрямо броя на населението непрекъснато намалява. В същото време нивата на разводимост запазват стойностите си и българското семейство се смята за сравнително стабилна институция. Това, разбира се, е породено от естествените демографски фактори, от социално-икономическите условия и психологическите нагласи на хората. Първите са свързани с намаляващия брой на хората във възрастовите граници, когато най-често се сключват бракове и семейните двойки се възпроизвеждат.
Други важни причини са промяната в ценностната система и желанието първо „да се успее в живота“, а след това да се създава и отглежда поколение. Важна причина за отлагане на брака се явяват безработицата и социалната несигурност, поради което хората все по-често се отказват или отлагат времето за брак, раждания и отглеждане на деца.
Нали не висиш там непрекъснато пред компютъра, та си над тия неща... Дедесар с дедесар 
