до колко е законосъобразно да се образува НП след като относителната давност за наказателно преследване вече е изтекла?
Доколкото разбирам и към момента на образуване , и към момента на повдигане на обвинение е изтекла и относителната, и абсолютната давност?
Изтичането на давността е основание да се откаже образуване.По изключение, при някаква много увъртяна
![Embarassed :oops:](./images/smilies/icon_redface.gif)
хипотеза, когато се налага възобновяване на друго производство има практически смисъл окръжния прокурор да провежда разследване, въпреки давността, защото НПК изисква фактите, които могат да доведат до възобновявяне на едно ДРУГО наказателно дело да са установени поне "чрез разследване", ако не с окончателен съдебен акт.Тогава може да има логика да се извършва разследване, макар давността да е изтекла и това да е изначално ясно на обвинителя.
ЗОДОВ дава отговор на въпроса доколко е законосъобразно - ако е образувано производство и човекът е привлечен като обвиняем
след изтичане на давността, може да ангажира отговорността на държавата, независимо от констатациите за авторството и виновността.
"
или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;И каква е процесуалната стойност на събраните доказателства и док. средства в едно такова производство? - може ли съдът да ги обсъжда и да достигне до извода, че обвиняемия е извършител на престъпното деяние?
Според мене, равна на доказателствената стойност на каквито и да било други доказателства при неизтекла давност.Изтичането на давността преди образуването не прави процеса невалиден, няма формално основание за това, макар, че висящността се явява недопустима.Само че си остава да виси, докато не бъде установена с акт тази недопустимост на преследването.
Съдът не може - при контрола върху прекратителното постановление и въобще - да ревизира акта за образуване на производството или повдигане на обвинението, защото това е изключително правомощие на прокурора.След като потвърди прекратителното постановление, така или иначе деянието и деецът остават без последствия
Освен това, ако все едно че ги нямаше тези ПСД, както не може да се използват във вреда, така не могат да се използват и в полза, нали, а човекът може да има интерес да обоснове невиновността си- да продължава да твърди, че няма престъпление или че не е участвал в него, понеже процес има , така или иначе?
Отделните прекратителни основание по Чл.24 имат хронология , която не е произволна, според мен.Най-голямото основание и най-силното основание е точка 1.Обвиняемият има правен интерес да обжалва основанията за прекратяване, когато са от "нереабилитиращ вид".Когато деянието
не съставлява престъпление, но има и амнистия , смърт/ насл./ или е изтекла давност, правилно е да се прекратява по точка първа.Т.е като решава въпросите по 24, решаващият орган трябва да ги решава в хронологията на 24- при конкуренция на основания - в реда на законодателя.
Обв.иначе никога няма правен интерес да жали прекратяване по точка първа, както и прекратяването само по себе си, като хубаво събитие
![Smile :)](./images/smilies/icon_smile.gif)
, само с с тия съображения- че не е оправдателна присъда- като иска зорлем да влиза в съд с ОА, за да бъде оправдан публично/.
Така си мисля и се надявам да съм те разбрала правилно:oops: