НО... СТИГА МИ ТАЯ НАГРАДА ДА КАЖЕ НЯВГА НАРОДЪТ....

[Melly]

НА ПРОЩАВАНЕ в 1868 г.

Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина -
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!
Аз зная, майко, мил съм ти,
че може млад да загина,
ах, утре като премина
през тиха бяла Дунава!
Но кажи какво да правя,
кат си ме, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,
та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище:
там, дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал,
там, дето либе хубаво
черни си очи вдигнеше
и с онази тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиеше,
там дето баща и братя
черни чернеят за мене!...
Ах, мале - майко юнашка!
Прости ме и веч прощавай!
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врагът си безверни.
Там аз за мило, за драго,
за теб, за баща, за братя,
за него ще се заловя,
пък... каквото сабя покаже
и честта, майко, юнашка!
А ти, 'га чуеш, майнольо,
че куршум пропей над село
и момци вече наскачат,
ти излез, майко - питай ги,
де ти е чедо остало?
Ако ти кажат, че азе
паднал съм с куршум пронизан,
и тогаз, майко, не плачи,
нито пък слушай хората,
дето ще кажат за мене
"Нехранимайка излезе", -
но иди, майко, у дома
и с сърце сичко разкажи
на мойте братя невръстни,
да помнят и те да знаят,
че и те брат са имали,
но брат им падна, загина,
затуй, че клетник не трая
пред турци глава да скланя,
сюрмашко тегло да гледа!
Кажи им, майко, да помнят,
да помнят, мене да търсят:
бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци,
черни ми кърви в земята,
земята, майко, черната!
Дано ми найдат пушката,
пушката, майко, сабята,
и дето срещнат душманин
със куршум да го поздравят,
а пък със сабя помилват...
Ако ли, майко, не можеш
от милост и туй да сториш,
то 'га се сберат момите
пред нази, майко, на хоро
и дойдат мойте връстници
и скръбно либе с другарки,
ти излез, майко, послушай
със мойте братя невръстни
моята песен юнашка -
защо и как съм загинал
и какви думи издумал
пред смъртта си и пред дружина...
Тъжно щеш, майко, да гледаш
и на туй хоро весело,
и като срещнеш погледът
на мойто либе хубаво,
дълбоко ще ми въздъхнат
две сърца мили за мене -
нейното, майко, и твойто!
И две щат сълзи да капнат
на стари гърди и млади...
Но туй щат братя да видят
и кога, майко, пораснат,
като брата си ще станат -
силно да любят и мразят...
Ако ли, мале, майноле,
жив и здрав стигна до село,
жив и здрав с байряк във ръка,
под байряк лични юнаци,
напети в дрехи войнишки,
с левове златни на чело,
с иглянки пушки на рамо
и с саби-змии на кръстът,
о, тогаз, майко юнашка!
О, либе мило, хубаво!
Берете цветя в градина,
късайте бръшлян и здравец,
плетете венци и китки
да кичим глави и пушки!
И тогаз с венец и китка
ти, майко, ела при мене,
ела ме, майко прегърни
и в красно чело целуни -
красно, с две думи заветни:
свобода и смърт юнашка!
А аз ще либе прегърна
с кървава ръка през рамо,
да чуй то сърце юнашко,
как тупа сърце, играе;
плачът му да спра с целувка,
сълзи му с уста да глътна...
Пък тогаз... майко, прощавай!
Ти, либе, не ме забравяй!
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...



Стихотворението е създадено по времето, когато Ботев се готвел да мине Дунава с четата на дядо Жельо войвода през 1868 г. Публикувано е във в. "Дума" (1871 г.). Още преди Освобождението било разпространено като песен сред революционната младеж.

"ПРЕКЛОНЕНА ГЛАВИЦА САБЯ НЕ СЕЧЕ" - ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ

[namakak]

Рибарски живот


Ти виждаш:

издути платна,

луна на небето излезла,

и мислиш:

живот е това,

живот преизпълнен с п о е з и я.



Отгоре –

изгряват звезди.

Небето –

седефено свети.

От сушата

кроткият бриз

с ръката си

къдри

морето.



Ех,

волен рибарски живот,

описан

във толкова песни!

На мачтата – бяло платно...

Така да описваш

е лесно. –



Турни му „безкрайно море“,

залей го излеко

с синило

и всичко излиза добре –

картинно

и мило.



А туй,

че със вълчи зъби

студеният вятър ни хапе

и като тежки

сачми

те бият смразените капки?



Прогизнал

се връщаш дома

от влага.

А лодката зее.

И в кърмовия долап

две риби

във мрака сребреят.



Христос да би слязъл

сега

с две риби

какво ще направи?

От мъка –

очите горят,

гърдите –

омраза задавя.



На покрива

в рядката тръст

дъждът се полека оцежда.

Заспиваш.

И после в съня

изгрява далечна надежда...



Ех,

черен човешки живот!

Рибарски живот! –

н е и з в е с т н о с т.

Не мож го разправи,

а то –

иди, че реди го на песен...

Вапцаров

[ivan_lawyer3]

Почваме с анализите:

Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина -
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!

Това е нашата ново-емиграция - вярно, не от друго, но от икономически подбуди.

пътят е страшен, но славен

Навремето като ученик, трябваше да имаме час по литература, но по заместване имахме учител по пеене.

Е, това е - учителят започна да пише на черната (тогава, робска дъска) "Петя е страшен, но славен". Разбира се, имаше предвид, "Петя и вълкът" от Прокофиев.

[Гост]

Е, това е - учителят започна да пише на черната (тогава, робска дъска) "Петя е страшен, но славен". Разбира се, имаше предвид, "Петя и вълкът" от Прокофиев.

Tc.Секоя борба требе да е безмилостно жестока.

http://www.vbox7.com/play:f59d15a1

[Melly]

Прости ме и веч прощавай!
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врагът си безверни.

[voltron]

Ние предупреждаваме нашите увлекающи се читатели да не подражават на Ботйова било в обирите, било в омразата му към всичко, щото е доволно и сито, било в бягането му от училищата и в странния му живот. Да не кажат, че той, макар и да не се е учил, макар и да е презирал всичко, пак станал поет, войвода и велик човек. Това ще да бъде една от най-опасните игри. Да се не сравняваме ние с Ботйова, който е от необикновените хора, какъвто България рядко ражда. Онова, което е липсувало в него като на обикновен човек, допълняло се е от талант и дарби, преимущества, с които природата се твърде много скъпи. Хората като Ботйова, с неговите идеали и чувства не са подсъдими на обикновените за всекиго съдилища. Тях съди историята и потомството. Между епохата, в която живял и работил той, и епохата днешна сравнение е невъзможно: На своето време той бил и цар, и закон, и народна воля, и заем, и бюджет, и всичко. Пет милиона същества, които се казвали българска рая, били неми, вързани, стадо от животни. Техните страдания, рабските им вериги, от една страна, и бъдещето им, от друга, докарвали великата душа до полуда. За да не би да стане тлъст човек, да не му влязат в ръката богатства и други блага, т.е. за да не би да стане нему добре, той спял с кучетата по пустите воденици, не ял по три деня, помагал на всички презрени, но не и на себе си. Той търсел такова страшно средство, с което да унищожи всички ония тирани, които мъчат народите, най-много неговото отечество. Смешно е да се сравняваме с подобни хора, а е безсъвестно да ги осъждаме, че за великата задача, за доброто на милионите лишили едного да няма хиляда, а само петстотин.


З. Стоянов. Бил е следовател...

[Гост]

Тогава да приемем, че у нас са се раждали велики герои, велики мъченици, и велики "из - следователи"
В съвремието едва ли се намират каузи, за които си струва да умреш, и рядко се намират хора с кауза
Рядко се намират и хора по принцип. Истински, човечни и добри.
Сигурно и те са вече в аналите

[advokat__nikolov]

Pfff, за какво си говорите бе хора

[djidjidji]

много е поетично , но ........... и много тягостно
може ли да сменим ..наградата.. с мечта ?

Да бъдеш верен на една мечта .... очаквана ,несбъднат , миражна ...
да търсиш пътя към изгаснала звезда , където в огън пустота се ражда...
да молиш вятъра да върне пепелта открадната от белите пустини
вода да търсиш от пресъхнала река ...където тя отдавн не извира...
Да търсиш .. не , да просиш милостта на безнадеждно отлетелите години
и .. плямък пак да палиш в пепелта ,когато тя от огъня изстине.


пак е тъжно,но по-малко тягостно.Асоциацията ми за този цитат е -
Направи добро и го хвърли в морето
Горе/долу това е и мечтата ,но в духовен план.