Вижте на какво попаднах вчера - статия с доводите за жалбата на г-н Василев в Страсбург. Тълкуването го оставям на юристите. Все пак ще се радвам, ако решите да споделите някой и друг извод с мен, невежата
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=275031Драматичното отвеждане на две деца при майка им в Полша дълго бе в челото на новините през лятото. Роди страсти и емоции, протести и подписки. И най-вече жалби за бащата, който пред камери и фотоапарати дърпаше децата си в надпревара с майката. Сякаш родителството не е отговорност, а истерично състезание за надмощие. Но аргументите на разума и закона останаха на заден план. В крайна сметка, нещата заглъхнаха - всяко чудо за три дни.
Днес случаят с Павел и Николета отново е на дневен ред - казусът бе отнесен до Евросъда по правата на човека в Страсбург. Но от евросъдиите не се иска да решат кой прав и кой крив в битката за двете деца. Не се повдига и любимият въпрос за принудителното - чрез съдия-изпълнител - предаване на момчето и момичето по влязло в сила съдебно решение.
Пред Страсбург е поставен друг, но същностен проблем - дали българските власти са осигурили “равенство на оръжията” на двамата родители в съда. Или в престараването си да изпълнят международен ангажимент (по Хагската конвенция срещу отвличането на деца) са нарушили правото на бащата Тодор Василев на справедлив процес (чл. 6 от Евроковенцията). Наред с него и правото на неприкосновеност на личния и семеен живот (чл.
![Cool 8)](./images/smilies/icon_cool.gif)
, на свобода на придвижването (по протокол № 4 към ЕКПЧ) и на ефективни правни средства за защита (чл. 13).
Всъщност жалбата “Василеви срещу България” задава въпроса може ли да се прави компромис със стандартите на правосъдието заради международни задължения. Поставя и акцент - особено когато интересите на едната страна се защитават от министъра на правосъдието. Защото по Хагската конвенция правосъдното ведомство като “централен орган” брани интересите на жалбоподателя. А производствата са особени - изискват бързина и концентрация на аргументите. Иде реч за отвличане не в класическия му смисъл - за такова се признава включително отвеждането на деца от обичайното им местопребиваване, нарушило ефективното изпълняване на родителски права.
Евросъдът е сезиран от името на Тодор Василев и двете деца - Павел и Николета. Тримата искат 100 хил. евро обезщетение за нанесените вреди. Представляват ги Катина Бончева и Михаил Екимджиев, спечелили не едно и две дела в Страсбург.
Предисторията е известна. Съпрузите Тодор Василев и Барбара Барнаш и двете им деца живеят във Варшава. Разривът настъпва след две заминавания на Барбара на работа в Майорка (през 2007 г. и 2008 г.). При второто завръщане съпругата не се прибира в дома във Варшава, а при родителите си в Краков. Притеснен от поведението й (Барбара е страдала и от алкохолна зависимост, имало подозрения, че е проституирала в Майорка), на 2 април 2008 г. Тодор Василев отпътува за Асеновград с Павел и Николета. Прави го по съвет на консула ни във Варшава. Мотивът е: децата да не бъдат отвлечени, за да се държи майка им в зависимост.
След заминаването по искане на Барбара Барнаш районният съд във Варшава определя като временно (до разрешаването на проблема с родителските права) място на престой на децата при майка им. На 17 април 2008 г. Барбара подава молба за връщане на Николета и Павел по Хагската конвенция като отвлечени.
Въпросът е какво се случва оттам нататък, се изтъква в жалбата до Страсбург.
На 29 юли 2008 г. в Софийския градски съд (СГС) е образувано дело, насрочено за 24 септември. Министерството на правосъдието назначава свой юрисконсулт за безплатен адвокат на Барбара Барнаш. А Тодор Василев е призован за заседанието чак на 16 септември - седмица преди провеждането му. Време, недостатъчно да ангажира защита и да се запознае с материалите.
На 24 септември пред съда Василев разказва своята история, майка му го подкрепя. Барбара Барнаш не отрича, че е имала проблеми с алкохола, но вече е излекувана. Категорично опровергава обаче да е замесена в канал за проституция и на свой ред обвинява съпруга си, че я е обиждал и заплашвал. Разпитани, двете деца са на страната на бащата. Но, както признава и той, са били и предварително подготвени, за избягване на шока.
Съдът дава срок за писмени защити. На 30 септември Василев иска документи по делото и удължаване на срока. СГС отказва - делата по Хагската конвенция се разглеждат в съкратени срокове. Правосъдното министерство представя писмена защита от името на Барбара Барнаш. Копие не е изпратено на Тодор Василев.
На 3 октомври СГС разпорежда незабавно връщане на децата в Полша. Мотивите: Павел и Николета безспорно са отведени оттам без знанието и съгласието на тяхната майка.Няма безспорни доказателства майката да не е упражнявала ефективно правата си на родител, нито да е застрашила “правилното развитие на децата”.
Василев обжалва пред столичния апелативен съд (САС), вече с адвокат. Изтъква, че заради късното призоваване не е могъл да осигури доказателства за поведението на Барбара. Иска и експертиза за алкохолна зависимост.
И за това заседание е призован три дни преди провеждането му. А от правосъдното ведомство междувременно са набавили медицинско от Полша, че Барбара не страда от зависимости.
На 22 януари 2009 г. САС отказва нова експертиза, отлагане на делото и повторно изслушване на децата. И потвърждава решението на градския съд с аргумента: “Няма нито едно доказателство, което да убеждава съда, че с поведението си майката е създала потенциална опасност за децата си.”Решението е окончателно.
Безспорно е нарушен принципът за справедлив процес, се твърди в жалбата до Страсбург. Докато Барбара Барнаш е била защитавана (и то безплатно) от служител на държавата, на когото са осигурени всички документи и възможности за нови доказателства, Тодор Василев е “процесуално дискриминиран” - уведомяван е в последния момент, получавал е отказ на молбите си, не е имал време да осигури защита. А в не едно и две решения Страсбург е казал: правораздаването е длъжно “надлежно да проучи всички твърдения, доводи и доказателства” на страните, независимо дали са относими към спора. Което очевидно не е сторено.
Несправедливият процес е повлякъл и друго нарушение - на неприкосновеността на личния и семейния живот. Евроконвенцията допуска ограничаването му, но само за защита на обществото или на правата и свободите на “другите”. В случая семейството е разделено, без да са отчетени рисковете за децата.
Чрез завеждането на дело по Хагската конвенция Василев на практика е наказан заради избора си да напусне Полша, за да защити децата си, се сочи в жалбата. А без справедлив процес тази намеса в правото му на свободно придвижване е неоправдана.
И още - българското законодателство не дава никаква възможност Тодор Василев да се защити срещу нарушенията. Какво ще каже Страсбург? Ще видим. Но проблемът остро стои - днес и занапред.