св.мъченица ЮЛИАНИЯ

[usra_ovcova]

4 ДЕКЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТА ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА ВАРВАРА

Варвара била знатна девойка от град Илиопол. Едничка дъщеря в семейство на езичници, тя живеела уединено, далеч от хорската суета и слава. По цял ден съзерцавала красотата на природата и сама открила истината за света и за неговия Създател. Тайно станала християнка и се посветила на Бога.

Един ден Варвара открила пред баща си вярата си в Иисус. Това много го разгневило, затова жестоко я наказал. Всеки ден биел момичето до припадък, а после го затварял в тъмна стая, с надеждата да върне Варвара към езичеството. Усилията му били напразни.

Тогава жестокият баща завел дъщеря си при управителя на града, Мартиан и поискал публично да бъде наказана. Подложили Варвара на жестоки мъчения, но Бог лекувал раните й, намалявал болките й и осветявал лицето й със сияйна светлина.

Живота на св. Варвара завършил мъченически. Смъртното наказание било извършено от собственият й баща, който отсякъл главата на любимата си дъщеря пред очите на разплаканите християни. Легендата разказва, че в този миг тресна гръм и повалил обезумелия родител.
На този ден църквата чества още светлата памет на свети Йоан Дамаскински.
Днес имат именден всички, с името Варвара, Барбара.

В народната вяра св.Варвара е сестра на св.Никола и св.Сава, за които старите българи казват: „Варвара вари, Сава пече, а Никола идва с голяма лъжица да гощава гостите”.

На този ден празнували всичко жените в семейството. Затова някъде празникът е известен като
ЖЕНСКА КОЛЕДА

Светицата почитали като покровителка на шарката и всички болести, свързани с появата на обриви. За да я омилостивят, стопанките приготвяли медени пити, които раздавали на пътниците. В някои села месели малка погачка в навечерието на празника, оставяли я да пренощува на полицата, край огнището. Вярвали, че ако болестта хапне от сладката пита, ще се смили и ще отмине децата в къщата. В други краища пък на този ден палели огън на кръстопът, около който децата високо скачали или разпръсквали на всички страни , за да не боледуват от шарка.

Стара традиция е на този ден, който съвпадал със средата на коледния пост, по къщите да обикалят ‘варварки’. Млади девойки, облечени празнично, ходели във всеки дом и пеели песни за щастие, любов и берекет. А стопаните ги посрещали с радост и ги дарявали с брашно, сушени плодове, ябълки, орехи и дребни пари.

В деня на св.Варвара във всяка къща жените варели царевица, подсладена със захар, орехи и стафиди. От нея трябвало да хапне всеки, за да е здрав и бодър през годината. От царевицата давали по малко и на животните – да са пъргави и плодовити. Празничната трапеза нареждали близо до прясно измазано огнище и на нея винаги слагали освен обредна храна, медена пита, сол, пипер и шише с прясно налята вода.

[diaida]

Честит Имен Ден на всички празнуващи!
Хубаво е да си знаем празниците, благодаря на Усето, че ни напомни!

[usra_ovcova]

Варвара, Сава, Никулден - ядем царевица, мекици и риба
Петък, 4 Декември 2009г.

В дните преди Коледа светът за българина изглежда по-различен от обичайното време. Той съществува на границата на два свята, които се осмислят до голяма степен и от обредната храна. За всеки празник тя има специфично значение, използват се определени продукти.

Строго регламентирана е храната за трите големи празника - Варвара, Сава и Никулден – 4, 5 и 6 декември. За тези дни народът шеговито казва: “Варвара вари, Сава пече, а Никола яде”.

По стар обичай в деня на света Варвара жените варят царевица в подсладена със захар вода, докато се развари. Към готовата царевица се добавят орехи и стафиди. Вярват, че в зърната й е събрана цялата енергия на слънцето и земята, която дава живот и здраве. Затова всеки, който хапне царевица на този ден ще е бодър и жизнерадостен през цялата година. За празника стопанките месят още медена пита и наливат прясна вода – да е сладък и щастлив живота

На следващия ден – свети Сава, по традиция се пържат мекици. Те се приготвят от бяло брашно, смляно от последната житна реколта, прясна налята вода и мая. Тестото се измесва по-меко и се оставя да втаса. След това се премесва няколко пъти и от него се правят мекици, които се пържат в слънчогледово олио. Поднасят се с пудра захар или мед. Раздават се на роднини и съседи, с пожелание за благополучие и късмет.

На Никулден, в чест на големия светец Николай Чудотворец, българите правят курбан от риба. Жените приготвят рибник. Избират голям шаран или друга едра риба, която се пълни с лук, орехи и подправки, предварително задушени в прясно олио. Напълнената риба се завива в тесто, а после се пече на бавен огън. Заедно с рибника поднасят обредна погача и руйно червено вино.

Предлагам три автентични български рецепти, за да приготвите варена царевица, мекици и рибник.

Сладка царевица
Изронваме 1-2 махалки тазгодишна царевица. Накисваме зърната в 1 л. вода за 5-6 часа. След това варим царевицата в подсладена вода, доката се развари.

Изцеждаме я от водата и към нея прибавяме 200 гр. орехи, 100 гр. стафиди и една ябълка, обелена и нарязана на малки кубчета. Поднасяме царевицата украсена с пудра захар и канела.

Вкусни мекици
Разбийте добре 2 яйца, прибавете към тях 250 гр.кисело мляко, в което предварително сте разтворили 1 ч.л. сода бикарбонат, ½ кг.бяло брашно и 1 щипка сол, като непрекъснато бъркате, докато се получи хомогенна смес. След това добавяте 2 чаши хладка вода и продължавате да бъркате докато се образуват мехурчета.

Готовата смес оставяте да почива за около 30 минути. После разделяте тестото на малки топчици, които разтилате и пържите в силно сгорещено олио. Поръсвате ги с пудра захар или ги заливате с малинов сироп.

Шаран в тесто на фурна
Купете шаран между 3 и 4 кг. Изчистете го и го осолете.

Задушете в 3 с.л. олио две глави лук, 1 морков, 5-6 скилитки чесън, ¼ глава целина и 1 белен домат. Като омекнат добавете към тях 1 ч.ч. едро смляни орехи, 100 гр. стафиди, няколко зърна черен пипер и 1-2 листенца дафинов лист. Оставете готовата плънка да истине.

Вземете около 1 кг. втасало хлебно тесто. Подмесете го с топло масло или олио и разточете дебела маслена кора.
Напълнете шарана с готовата плънка и зашийте с конец корема му.

Напълнената риба завийте в голямата разточена кора.
Печете в силно загрята фурна около 30 мин., а след това още толкова в по-слаба фурна.
Поднесете шарана с младо червино вино и селска туршия.

[usra_ovcova]

Почитаме свети Сава
Събота, 5 Декември 2009

В представите на предците ни светецът бил жена, свързана с царството на мъртвите, която бродела и сеела зарази и болести сред хората.

Традицията повелява жените да ходят на гробищата, където палят свещи, раздават варено жито, ябълки и хляб за душите на починалите близки.

За да омилостивят злата жена, стопанките не работят нищо и месят медени хлябове в нейна чест. За здраве пържат мекици, които раздават на съседи и роднини.

Гадателки и баячки правят магии за любов. Събират девойки на тайно място, по тайна доба и докато момите пресяват брашното, ги уче как да държат ситото изправено, как да си избират подходящ съпруг, как да се задомят щастливо.

Днес да почерпят Сава, Савин, Савко, Саво, Савчо, Савета, Савина, Савка, Савета, Елисавета; Сабин, Съби, Събе, Събко, Съботин, Съботко, Събчо, Сабина, Сабинка, Събка, Съботинка и др.

[usra_ovcova]

6 ДЕКЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ НИКОЛАЙ, АРХИЕПИСКОП МИРЛИКИЙСКИ ЧУДОТВОРЕЦ

Николай се родил през втората половина на 3 век в град Ликия. Още от дете бил възпитан в християнските добродетели. Когато пораснал, неговият чичо – епископ на Патария, го въвел в чин презвитер. От този момент добродетелният младеж приел от сърце своята велика мисия – да помага на страдащите, да защитава невинните, да подкрепя слабите със силата на словото и вярата.

Когато богатите му родители починали, раздал цялото си богатство и пожелал да посети Светите места. Но не му било писано да стигне до Йерусалим. Затова се заселил в един манастир. Скоро Бог му посочел друг живот, различен от монашеското служение. По негова воля той тръгнал към град Мир, където бил избран за негов епископ. Въпреки волята му, той станал пастир на Мир-Ликийската църква, на която предано и всеотдайно служил.

Свети Николай преживял много изпитания и страдания по време на големите гонения на християните. Но светият отец бил непреклонен и последователен в своята вяра и делата си. Участвал в Първия вселенски събор в Никея и като православен християнин отстоявал истинските божии закони и воювал срещу ересите. Светителят извършил още много добрини и много чудеса, пред които хората богоговеели.

Когато достигна до дълбока старост, св.Николай Чудотворец починал тихо и блажено през 342 година. Тялото му било погребано в катедралата на град Мир с подобавищи почести. А през 1099 година нетленните останки на светия отец били пренесени в Бари (Италия), където се пазят и досега.

В българския народен календар денят е популярен като
НИКУЛДЕН
За този велик светец българинът е написал много истории, в които е запазил страхопочитанието и възторга от неговия необикновен живот. Той вярвал, че св.Никола е голям юнак и господар на морето, водите и ветровете. Такъв бил неговият жребий, когато светците си поделяли света – да ходи по морето, да броди по бреговете на реките и да бди над трапезите. Бил надарен със свърчовешка сила и с необикновени способности – да хвърчи над океани и планини, да отваря заключени пещери, да изпраща страшни бури, да господства над зимата, снега и ледения вихрушки.

В негова чест по традиция се колел курбан – задължително риба. Затова някъде наричат празника още Рибни Св.Никола, Мокри Св.Никола или Рибена черква. За трапезата стопанките правели обреден хляб и обредна храна – рибник, който обичайно се приготвял от риба шаран, пълни с много лук, орехи и подправки на вкус, изпечена в тесто.

Традиционно празникът се отбелязвал с тържествена вечеря в дома на най-възрастните в рода. Тя започвала с молитва и прикадяване на трапезата. На нея някога присъствали само мъжете, като най-възрастният от тях разчупвал хляба високо над главата си – за да растат нависоко класовете по нивите. Между двете половини се изсипвали царевични зърна – къщата да е пълна с деца, кесията – с пари и да е берекетлия годината. След това лявата половина на погачата се раздавала на всички, които са около трапезата, а дясната половина оставяли за близки и съседи. Парченце от обредната погача връзвали на тавана и го наричали на св.Никола.

Старите хора вярвали, че кръстата кост на рибата има магическа сила. Затова в някои селища я пазели. Част от нея пришивали в шапките на малките деца, за да ги предпазва от уроки и всякакви други магии. А другаде с нея лекували безсъние, уплаха и главоболие.

Празникът се отбелязвал и със семейно-родови служби, по време на които се четяла притча в памет на св.Никола – закрилник на семейството, дома и имота. Традиционно младите семейства канели родителите си на гости, като им носели бутилка вино и китка здравец. А в някои села рано сутринта на Никулден тръгвали по домовете на роднини закачливи и весели моми, които носели на рамо люти чушки и кросно в ръка.

Никулден е известен и като ден, много подходящ за освещаване на нов дом. На този празник се организирали едни от най-кръсшните сглядни хора, на които момите играели безспир, докато младежите си избирали невести. Тогава се събирали бъдещите коледари и канели своя избраник за станеник, а момите – ходели сутрин на църква и се молели пред иконата на св.Никола за скорошен и щаствлив брак.

Специална почит към светеца оказвали рибарите, които наричали първата, уловени в този ден, риба в негова чест.
Днес на 6 декември празнуват още банкери, ловджии и овчари, които почитат св.Никола като свой патрон.

Днес да почерпят всички, които носят имена Никола, Николай,
Николина, Ники, Николо, Николчо, Нончо, Ника, Никол, Николета,
Николинка, Николица, Николка, Ничка; Коко, Коле, Коломан, Колчо, Кольо,
Куно, Куна и др.

[usra_ovcova]

ЗАЧАТИЕТО НА СВЕТА АНА (КОГАТО ЗАЧЕНАЛА СВЕТА БОГОРОДИЦА)

На тази дата църквата тържествено чества деня, в който св.Ана заченала Света Богородица. Света Ана било потомка на известен род –Андроновия. Култът към светицата се разпространил широко през 6 век, когато в Константинопол бил построен първия християнски храм, носещ нейното име.

Днес се отбелязва и светлата памет на св.Ана, майка на пророк Самуил.

В българската традиция св.Ана се почита като покровителка на брака, семейството и майчинството. Тя е закрилница на девиците, бремените жени и вдовиците. Затова празникът е известен като
АНИНО ЗАЧАТИЕ

Някъде го наричат още Янино Зачатие, Аньовден, Анино Ведение. Освен с майчинството, народът свързва култут към светицата и с обръщането на слъцето на изток, към пролетта и хубавото, щастливо време, когато всичко отново започва да расте и обновява.

Отколешна била традицията на този ден жените да варят жито и царевица, за да растат посевите така, както нараства деня. В навечерието на празника се насаждали кокошките, за да се измътят хубави пиленца.

Това било магическо време, когато всички заклинания и магии се сбъдвали. А най-подходящото място за тях били гробищата, светът на мъртвите, на тайнственото и неизвестното. Тогава бродели мамници и магьосници по градини и полета, влизали в кошари и хамбари, за да крадат житото по нивите и млякото на добитъка. За да се предпазят от зловредната им сила, жените мажели виметата на животните със смес от въглен, чесън и мас. А на децата връзвали скилитки чесън на шапките, или под възглавниците. Градините и нивите пръскали с пепели и просо, като изричали заклинателни думи. В някои селища девойките се предпазвали от магии, като вечерта слагали под печките жито и сол, с които на другата сутрин захранвали домашните животни и разпръсквали в дворовете си. Или пък палели на прага на къщите си говежда тор, с пушека плашели магьосниците и ги прогонвали надалеч.

Именици днес са всички, които носят името: Ана, Анета, Аница, Анче, Анушка; Нуша, Нушка, Теменушка; Яна, Янка.

[usra_ovcova]

Днес е Даниловден
Четвъртък, 17 Декември 2009
Днес православната църква почита паметта на пророк Данаил. В народната традиция денят е популярен като
ДАНИЛОВДЕН.

В старите легенди Данаил е пуснат в ямата, където лъвът вместо да го разкъса, кротко го лизнал с език. Той символизира личността на Христос, обезоръжила смъртта и изкушението от греха.

Почитат го всички бременни жени. Месят питки, които раздават на комшиите, да е плодовита годината и лесно рожба да добият.

Именици днес са Данаил, Даниел, Даниела.

[Гост.]

Да са живи и здрави именниците.
И едно скъпо на сърцето ми човече.

п.п. А на теб благодаря, че напомняш за тези хубави дни.

[usra_ovcova]

20 ДЕКЕМВРИ
ДЕН НА СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ИГНАТИЙ БОГОНОСЕЦ

Още като дете Игнатий бил благословен от Бога, затова го нарекли Богоносец. Той бил сред най-преданите ученици на св.Йоан Богослов, избран за епископ на Антиохия. Светият отец мъдро управлявал паството си. Проявявал висока добродетелност, мъдрост и апостолски жар и пръв въвел в църквата пеенето на божествени песни от два хора.

Когато дошъл на власт император Траян, се опитали да склонят епископа на се отрече от Господа и да почита езическите богове. Усилията им били напразни. Затова го изпратили в Рим, за да бъде съден. Пътят на св. Игнатий бил дълъг и труден. Но нито умората, нито близостта на смъртта можели да сломят твърдостта на духа му. През цялото време епископът пишел послания до църквата, а добродетелните християни скърбели за своя отец и се молели за неговото спасение.

Щом пристигнал в Рим, управителят заповядал в празничен ден да отведат светия отец на мястото на наказанието. Срещу него пуснали дивите зверове, които разкъсали отеца пред очите на целия народ. Християните събрали тленните му останки и ги пренесли в Антиохия. Когато Траян научил за мъжеството, с което св. Игнатий срещнал мъченическата си смърт, се поклонил пред тленното му тяло и заповядал да спрат гоненията срещу християните в неговата държава.

Именици днес са всички, които носят имената:Игнат, Игнати, Иго, Игната, Игнатка, Игне; Пламен, Пламена, Огнян, Оги, Огнемир, Огнемира, Огнянка.
Днес българите празнуват
ИГНЕЖДЕН

С този празник отбелязват началото на новата година. Затова някъде го наричат още Млада година, Нов ден, Млад месец или просто Полаз. От Игнажден започва да нарства деня и слънцето се обръща от зима към пролет. Всичко, което се прави на този ден има магическата сила да пречиства, да дава здраве и дълголетие, да гарантира берекет, щастие и късмет.

В този ден жените измитали комините, за да няма бълхи през пролетта и лятото. Хвърляли кестени в обора, за да се плодят агнетата. Раздавали погачки на близки и съседи за здраве и благополучие. През това време мъжете колели прасето за Новата Година. Момите и младите невести довършвали изработването на новите си дрехи за настъпващите Новогодишни празници. Рано сутрин родилките теглели децата си за ушите, за да растат по-бързо. Извършвали се и други имитативни магии, с цел да се раждат много животни и да е плодородна годината. На Игнажден коледарите си избирали цар, който да ги води по време на коледуването. А в някои селища момите гадаели в навечерието на празника за своето бъдеще и късмет.

Особен колорит на празникът придавал обичаят полязване. Старо поверие било, че от това, какъв човек ще влезе пръв в къщата на Игнажден, такъв щял да е късмета на семейството. Ако бил добър, работлив, щедър и благороден, всички вярвали, че Новага година ще им донесе много здраве, щастие и късмет. Затова в миналото всяка къща си избирала полязник. Това бил човек, с добро сърце и широка душа, който вещаел само добро на тези, при които отивал. Българите посрещали полязника с много надежда и въодушевление. Техният любим гост обикновено им носел дърво, сухо клонче или треска от дръвника, с които ги благославял. А домакините богато го гощавали и на изпродовяг го дарявали с риза, кърпа и дребни пари.

По традиция вечерта на празника се нареждала обредна трапеза. На нея се слагали само постни ястия – погача с мая, сарми, варено жито, жито, просо, царевица или болгур, боб, зеле, лук, туршия, ушав, орехи, ябълки и вино. Пред да пристъпят към похапването стопанинът разчупвал най-напред обредния хляб високо над главата си, и на когото е наречено по-голямото парче – у него оставал късмета. По стар обичай на Игнажден стопанките за всеки член на семейството колачета с квас, който пазели от 19 декември та чак до Васильовден (1 януари). Някъде ги украсявали с кръг и плетеница – кръгът бил символ на небето, от където Бог пращал дъжд, роса, снят, които носели плодородие и берекет, а плетеницата символизира женското и мъжко начало, създаващи живия живот.

[Гост.]

Честито на именниците!
Бъдете живи и здрави, и по-добри хора.
Весел празник!

[usra_ovcova]

21 ДЕКЕМВРИ-ДЕН НА СВЕТА МЪЧЕНИЦА ЮЛИАНИЯ

Юлиания била знатна девойка от Витания, която от рано познала истинския Бог и станала християнка.
Когато пораснала, родителите й я сгодили за знатният езичник Елевсий. Девойката не можела да свърже живота си с идолопоклонник и отказала предложението му за брак. Разгневеният баща се отнесъл със зварска жестокост към Витания, а накрая е изпратил на съд.

Елевсий, който по-това време бил управител на града, се опитал с молби и благи думи да склони избраницата си да се откаже от своята вяра, но Юлиания била непреклонна. После и наложил нечовешки изпитания, но и те не могли да победят неустрашимата изповедница на името Христово. Поразени от свърестествената сила, с която мъченицата понасяла страданията, много езичници станали християни. Всички те били посечени с меч, заедно с мъченица Юлиания.

Това станало през 290 г. На мястото, където погребали тленното тяло на светицата, добродетелните граждани на Витания построили църква в нейна памет.

[usra_ovcova]

22 ДЕКЕМВРИ-ДЕН НА СВЕТА МЪЧЕНИЦА АНАСТАСИЯ

Анастасия се родила в знатно римски семейство. Нейното възпитание било поверено на учителя Хрисогон, известен със своя ум и ученост. Най-голямото съкровище, коети й оставил Хрисогон, била вярата в истинския Бог.

Когато пораснала, девойката правела впечатление с необикновената си хубост, зрялост и мъдрост. Но Бог и изпратил много страдания. Баща й я омъжили против волята й за богат и знатен римски езичник. Той имал груб и жесток характер и постоянно негодувал срещу щедростта и добрите дела, които правела. За да я накаже, затворил добродетелната Анастасия в една стая, като я лишил от възможността да служи на ближните си.

След време съпругът на Анастасия умрял, което било истинско спасение за нея. Тя се отдала на милосърдна дейност - помагала на бедни, болни и беззащитни хора, посещавала затворниците и ги утешавала. Кагото научил за делата й управителят на града, изпратил Анастасия на съд. Дълго я увещавал да се отрече от Бог, после я подложил я на тредесетдневен глад. Опитал се да я удави заедно с още 120 непокорни християни, но Бог помагал на мъченицата да оцелее.

Когато видял всички чудеса, които станали с Анастасия, управителят заповядал да я вържат на клада и да я изгорят. Това се случило през 290 г. Незивестен християн прибрал морното й тяло. По-късно нетленните останки на св.Анастасия били погребани в Цариград.

Днес имат именден всички, които се казват Анастасия, Анастас, Анастаса, Анасташа, Анастасийка; Наста, Настя, Настас, Сийка, Сия, Стаска, СТАС; Тана, Таша, Точо, Таско, Тацо, Тацю, Ташко; Шана, Шинка, Шина.

[usra_ovcova]

24 ДЕКЕМВРИ-ДЕН НА СВЕТА ПРЕПОДОБНОМЪЧЕНИЦА ЕВГЕНИЯ

Евгения била дъщеря на управителя на Александрия, Филип. Отличавала се с бляскаво образование и голяма красота. Докато четяла светите книги, девойката узнала за Иисус пожелала да се посвети на Христовата вяра. Предрешена като мъж, тя тайно напуснала дома си, придружена от верните си слуги Прот и Якинт, и се отдала на подижнически живот. Бог я подкрепял и я дарил с чудотоврни способности. Лекувала болни от неизличими страдания и така скоро се прочула навред.

Една знатна жена, на име Молантия, била привлечена от красотата на Евгения, поискала да се сближи с нея. Отказът на инока принудил Молантия да търси отмъщение. Наклеветила го пред Филип и поискала негодникът да бъде съден за делата си. В отчаянието си Евгения решила да открие истината за себе си. Застанала смирено пред собствения си баща си и разказала своята необикновена история. Филип я познал още с първите слова. Радостта му била безмерна. Прочувствената й изповед трогнала жителите на града и заедно със семейството на Евгения станали християни.

Когато разбрали какво се случва в Александрия, езичниците поискали смъртно наказания за Филип и последователи му. А Евгения подложили на нечовешки мъки.

Своята мъченическа смърт светицата намерила на връх Рождество Христово, когато била посечена пред очите на целия град. Това станала през 262 година.

[usra_ovcova]

27 ДЕКЕМВРИ-ДЕН НА СВЕТИ ПЪРВОМЪЧЕНИК И АРХИДЯКОН СТЕФАН
Някога в Йерусалим под знака на Светия дух била създадена християнска община. Тя трябвало да се грижи за бедните, болни и страдаащи хора. Избрали сред най-изявените ученици на Спасителя седем дякони, които трябвало да организират и съблюдават как се разпределят помощите сред нуждаещите. Пръв сред тях бил Стефан, за което бил наречен архидякон, т.е пръв сред дяконите.

По това време евреи и фарисеи често си позволявали да хулят Иисус. Веднъж по време на спор присъствал и св.Стефан. Юдеи и езичници отричали, порицавали и се подигравали на Спасителя, но нито един от тях нямал излъчването, мъдростта и гордостта на светия отец, който с много аргументи оборил своите опоненти.

Обидените и разгневени от собственото си безсилие, фарисеите заловили архидякона. Обявили го за измамник и го хвърлили в ръцете на заблудения народ да се разправи с него. Хората безмилостно замервали светеца с камъни, а Стефан се молел за душите на своите убийци до смъртния си час. Разкъсаните му дрехи дали на този, който най-яростно замервал дякона, някой си Сава. Магията на дрехите била толкова силна, че скоро този същият човек станал ревностен християнин.

Добри християни взели тялото на св.Стефан и го погребали достойно близо до Йерусалим. По-късно мощите му пренесли в Цариград, където били погребани в една църква, която днес носи неговото име. Преданието разказва, че когато конят, който носел тленните останки на свещеномъченик Стефан, наближил това мястото, спрял, изцвилил и проговорил с човешки глас: „Светецът трябва да бъде поставен тук”.

Църквата и до днес почита паметта на този първи мъченик, умрял за Христовата вяра, три дена след раждането на Спасителя.

Именден имат днес всички, които носят имената: Стефан, Стефко, Стефчо, Стефана, Стефния; Фанко, Фана; Теко, течо; Венко, Венета, Венка, Венцислав, Венцислава; Кита, китана; Стамен, Стамена; Стой, Стоя, Стоян, Стояна; Теню, тенчо, Тенко; Цойко, Цончо, Цона, Цонка; Шон, Шона; и други техни производни.

[bebitor]

Виж, усра... Така не е удобно. Давай ги един по един светците, в дните им или ден преди това, да се осведомявам.

[usra_ovcova]

Е, така харесва ли ти,бебитор?
Благодарностите-знаеш на кого!

[Гост.]

И аз знам... ( или поне си мисля, че знам).
На кого му пука, какво става наистина в този форум? М?
На никого.

[usra_ovcova]

Добре,де!
Всичко мога,всичко знам
аз вълшебник съм голям!
Хайде сега,моля,разделете темите с датите,които следват,за да могат именниците и гостуващите да се подготвят
Както е известно на имен ден не се кани,но все пак трябва да уцелиш датата!