ВАСИЛОВДЕН

[usra_ovcova]

Св. Василий дава началото на новата година


На 1 януари православната църква почита Василий Кесарийски. Светецът е отдал целия си живот в служба на христовата вяра, а пред паметта му се прекланят християни, юдеи и езичници, заради сторените добрини и чудеса.

И в народния календар първият ден от Новата Година е известен като Васильовден. В представите на българите светецът е имал силата да разваля магии, да лекува от уроки и зли сили, да спасява душите от униние и отчаяние.

Празникът е наричан още Сурва, защото от ранни зори по къщите ходят сурвакари – деца, облечени в празнични носии. С богато украсени дрянови пръчки, те сурвакат домакините и им пожелават здраве, щастие и берекет. В знак на благодарност стопаните ги даряват с орехи, пуканки, сушени плодове и дребни парички.

По стар обичай днес се нарежда празнична трапеза, на която задължително има варено жито и вино, обредна храна, пита и баница с късмети от дрянови пъпки и медна пара.

Старите жени пък гадаят по времето, звездите и луната каква ще е година, ще има ли берекет, здраве и късмет в семейството.

Днес именден празнуват Васил, Василка, Василена, Весела, Веселина, Веселин.

[usra_ovcova]

1. I. Нова Година

Добавяне на събитието към календар
Именници:

Васил, Василка

Обредна трапеза:

блюдо с варена свинска глава; баница (или пита с пара), в която се слагат дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата, богатството; кокошка (пуйка); торта с елха, мед, жито, орехи, ошав

Васильовден, Василовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру ­ зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с важен повратен момент в природата ­ деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди с продуциращ характер. В общи линии те могат да се групират в 4 основни компонента ­ обредна трапеза, Сурвакане, дружини с маскирани лица и Ладуване. Вечерята срещу Нова Година е втората Кадена вечеря. Също така богата, както на Бъдни вечер, тя се отличава с блажни ястия. Хлябът често повтаря пластичната украса и названията на някои от коледните хлябове (напр. боговица). След прекадяването на трапезата с въглен, поставен на лемежа или на керемида, най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и раздава на всички: по реда на възрастта им. Тавата с баницата се завърта 3 пъти, всеки взима падналото се пред него парче с късмет. Останалото от баницата се пази “за Богородица”. Първият залък момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга). Около огъня или трапезата се гадае за предстоящи сполуки през Нова Година. Този, чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, ще бъде здрав през годината. Ако ядките на орехите са едри и здрави, здраво ще е семейството. Кихне ли някой, приема се за добър знак и на името на кихналия се нарича първото родено напролет домашно животно. Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят според това, чие листо е свежо или увяхнало. С вода, в която е натопен дрян, моми и жени мият косите си, за да са здрави и лъскави. След прибирането на трапезата отново се запазват суровото жито, орехите и недогорялата свещ, както и палешника с пепелта от предишната кадена вечеря. Преди разсъмване започва обичаят сурвакане.

На 1 ян. църквата чествува и големия христ. мислител, философ и писател св. Василий Велики (ок. 330 ­ 379). Като епископ на Кесария Кападокийска (Мала Азия) воюва успешно с широко разпространената през IV в. арианска ерес (учение, което отрича божествената природа на Христос) и успява да наложи принципите на ортодоксалното християнство в голяма част на изочната. територии на Римската империя. На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и активното добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи. Още приживе Василий е наречен от съвременниците си “Велик”. На погребението му се стича цяла Кесария. Оплакват го вярващи и неверници. След смъртта му църквата го канонизира за светец и го чествува в деня на неговата смърт.

[usra_ovcova]

Свети Василий Велики 01.01.2010
Днес честваме Обрезание Господне и Васильовден

На първия ден на януари Православната църква чества един от 12-те велики празници - Обрезание Господне. Като Бог Иисус Христос е син на Бога, но като човек е потомък от плът и кръв на древния Авраам. Обрязването на младенците е видимият знак за принадлежност към избрания Божи народ, за принадлежност към старозаветната църква. Но Иисус дойде на земята, за да възвести на хората новия закон - закона за любовта. Затова за хората на Новия завет обредът на обрязването е заменен с обреда на кръщението. Като прие обрязването, а по-късно и кръщението във водите на Йордан, Иисус свързва завинаги в една общност старозаветните и новозаветните хора.

На 1 януари Църквата почита и един от тримата светци, наричани Стълбове на Православието - Василий Велики, архиепископ на Кесария Кападокийска.
"Национален календар"