Гавра на съдебната система с обществото

[geovan]

Конституционният съд не откри доказателства, че миналия парламент е гласувал амнистията, за да предпази от наказателни дела своите министри от тройната коалиция, кметове и висши чиновници. Затова 12-те топ съдии единодушно отказаха да отменят закона, атакуван от сегашния кабинет.

Според Конституционния съд, целта на амнистията била да се разтоварят пренаселените затвори и магистратурата от дела за дребни престъпления, които завършват не с присъди, а с глоби. Това е заключението на конституционните съдии по делото, докладвано от Емилия Друмева.

Много интересна и витиевата е формулировката, с която се отказва на злоупотребилите с власт да влязат в дранголника. Те не открили прикрити мотиви за даването на амнистия, но "поставянето на въпроса за възможното им съществуване, несъмнено ангажира политическото съзнание и изостря общественото внимание в служба на справедливостта и морала".

Само парламентът може да дава амнистия и в случая той не е превишил правомощията си, се казва още в заключението на конституционните съдии. Така де, правителството ги врътка с цял месец за допълнителните 13-та и 14-та заплата. Сега те ще си го върнат тъпкано на Борисов и сие.

Типично по български, тъпо и безотговорно. Пошло и грозно!

„Законът "оневинява" леки, непредпазливи престъпления, извършени до 1 юли 2008 г. (Да им имам формулировките!)

Не нарушава принципа за равенство, защото всички засегнати от амнистията престъпления и извършители, се третират еднакво”, мотивират се съдиите.

Заради амнистията прокуратурата прекрати 50 дела срещу висши чиновници и градоначалници, разследвани за „неумишлена безстопанственост”.

Какво то и да значи това, си е чиста проба измиване на ръцете и загърбване на проблема с корупцията и злоупотребите. Тинтири-минтири и празни приказки с голяма заплата!

Ами за какво ги държат тогава тези съдии, а? Да ги сменят с нови, които няма да словоблудстват, а ще работят на стария предосовбожденски принцип:

”Криво седи, право съди стар кадия!”

afera.bg

[ivan_lawyer]

Няма злоупотреби с властта, това са кьорфишеци - доколкото да вземеш винетките на РБ е позволено.

В УСА съпругата на Бил Клинтън се кандидатира за президент и Бил Клинтън веднага оттегли участието си във фондацията си за хуманитарни помощи.

Едва сега при катастрофата в Хаити, Бил Клинтън си позволи да се появи и да раздава помощи.

При нас е - малко по-другояче.

[portokal]

"Злоупотреба" никак не се връзва с непредпазливо престъпление. Който твърди злоупотреби, да си плюе на ръцете и да разследва, а не да се оправдава, че той виждал и искал да накаже злоупотребите, ама старата власт, видите ли, му вързала ръцете (вкл. КС, дето бил съставен от хора на Първанов).
Бай дъ уей, и Конституционния съд ли го връткаха с 13-тата заплата - защото той не е част от съдебната система? Може - то сметката на президентството ли не беше... но съм пропуснала този забележителен факт.

[alexander_]

И на мен да ми бяха врътнали тоя номер със заплатата и аз щях да им врътна обратния номер... Хората са казали: " На каквото си постелиш, на това ще легнеш"
Дянков постила, а Бойко си ляга
Да бяха помислили малко....

[kostadin_yordanov]

Законът за амнистията не е писан от Съда, който по Конституция е длъжен да се подчинява. Конституционният съд от своя страна решава въз основа на написаното в Конституцията. Така че, заглавието на темата е некоректно

[1968]

Така е.Най-малко съдебната система има нещо общо със законодателната инициатива и законотворчеството, като цяло.

[alexander_]

Законът за амнистията не е писан от Съда, който по Конституция е длъжен да се подчинява. Конституционният съд от своя страна решава въз основа на написаното в Конституцията. Така че, заглавието на темата е некоректно

Дори е добре да се отбележи, че въпреки наименованието си КС не е част от съд. система

[justmy]

Конституционният съд не откри доказателства, че миналия парламент е гласувал амнистията, за да предпази от наказателни дела своите министри от тройната коалиция, кметове и висши чиновници. Затова 12-те топ съдии единодушно отказаха да отменят закона, атакуван от сегашния кабинет.

Според Конституционния съд, целта на амнистията била да се разтоварят пренаселените затвори и магистратурата от дела за дребни престъпления, които завършват не с присъди, а с глоби. Това е заключението на конституционните съдии по делото, докладвано от Емилия Друмева.

Много интересна и витиевата е формулировката, с която се отказва на злоупотребилите с власт да влязат в дранголника. Те не открили прикрити мотиви за даването на амнистия, но "поставянето на въпроса за възможното им съществуване, несъмнено ангажира политическото съзнание и изостря общественото внимание в служба на справедливостта и морала".

Само парламентът може да дава амнистия и в случая той не е превишил правомощията си, се казва още в заключението на конституционните съдии. Така де, правителството ги врътка с цял месец за допълнителните 13-та и 14-та заплата. Сега те ще си го върнат тъпкано на Борисов и сие.

Типично по български, тъпо и безотговорно. Пошло и грозно!

„Законът "оневинява" леки, непредпазливи престъпления, извършени до 1 юли 2008 г. (Да им имам формулировките!)

Не нарушава принципа за равенство, защото всички засегнати от амнистията престъпления и извършители, се третират еднакво”, мотивират се съдиите.

Заради амнистията прокуратурата прекрати 50 дела срещу висши чиновници и градоначалници, разследвани за „неумишлена безстопанственост”.

Какво то и да значи това, си е чиста проба измиване на ръцете и загърбване на проблема с корупцията и злоупотребите. Тинтири-минтири и празни приказки с голяма заплата!

Ами за какво ги държат тогава тези съдии, а? Да ги сменят с нови, които няма да словоблудстват, а ще работят на стария предосовбожденски принцип:

”Криво седи, право съди стар кадия!”

afera.bg

а го има и обратния варянт..
Димитър Илиев Попов От 1972 до 1990 е съдия в Софийския градски съд.Докато е в тази длъжност, през 1986 той осъжда на смърт 26-годишният Тодор Дечев, който е бил обвинен, че нападнал надгромният камък на Людмила Живкова. Въпреки факта, че една смъртна присъда е прекалена за такава постъпка, тя бе издадена и изпълнена. Тодор Дечев бе екзекутиран чрез разстрел.
Смятай този за какво е убивал хора !!! И сега получава пенсия от децата на жертвите си !!!
Когато бременната съпруга на Тодор Дечев помолила за свиждане със съпруга си, Димитър Попов отговорил :
`На какво свиждане си тръгнала, още миналата седмица се приведоха в изпълнение смъртните присъди, а тя тръгнала на свиждане`

[REVOLUTION]

Винаги съм бил противник на смъртното наказание , но може ли да се пишат такива глупости.Бил осъден на смърт , защото препикал и обругал гроба на Л.Живкова.То бива изопачаване на историята , ама наистина ли има толкова големи наивници , които да вярват на подобни скалъпени журналистически брътвежи.Истината е малко по-различна , подсъдимия е осъден на смърт за извършен грабеж с опит за убииство.
...."На 27 юни 1984 г., след полунощ, е нападнат постовият войник Милчо Милев, охраняващ сградата на Противопожарната охрана на ул. „Екзарх Йосиф“. Нападателят го подминава, обръща се рязко и го удря по главата. При удара Милев пада, изпуска служебния си автомат „Калашников“, зареден с пълнител с халосни патрони, непознатият го грабва и побягва. Войникът е откаран в „Пирогов“ със счупен череп и само навременната намеса на лекарския екип успява да спаси живота му. Дръзкото нападение шокира органите на реда, вдига се цялата Народна милиция. По случая се работи усилено с месеци, но без резултат – извършителят сякаш е потънал вдън земя.
По-рано същата вечер, в квартал „Хаджи Димитър“, е нападнат милиционерът Веселин Веселинов. Изневиделица някой му нанася силен удар в дясното рамо, след това в лявото. Изненадан и уплашен, той побягва и посяга към кобура си да извади пистолета. Нападателят се стряска и хуква да бяга. И този случай е отразен в служебния бюлетин и е поставен на вниманието на всички служби на МВР.....Дали по случайност, или по ирония на съдбата, точно на петия месец след гореспоменатите случаи, милицията арестува 24-годишния Тодор Петров Дечев. Привечер младежът е спрян в подлеза на НДК за документна проверка. Когато вижда приближаващите се към него служители на реда, той тръгва да бяга. Следва кратка схватка, Дечев оказва яростна съпротива, но накрая е обезвреден, задържан и предаден на следствените органи. У него е намерен, скрит под шлифера му, автомат „Калашников“, зареден с бойни патрони. От тук нататък събитията се развиват в съвсем неочаквана насока.
По време на разпитите Дечев признава, че именно той е нападнал войника на 27 юни. Работел като шофьор в АП „Малашевци“, парите не му стигали, имал купища неплатени сметки. Току-що сгоден за голямата си любов Цветанка, Дечев е воден от идеята да извърши голям удар, да ограби някоя каса или банка и да оправи положението си. За целта обаче му е необходимо оръжие. След нападението, снабден с надеждния „Калашников“, Тодор преработва халосните патрони в бойни. За сигурност и самочувствие отива в гората над Драгалевци и изстрелва два от патроните в едно буково дърво – опитът е сполучлив, оръжието действа.
Когато на 18 ноември се ражда синът му, Дечев решава, че моментът е дошъл. Осем дни по-късно, след почерпка с приятели, добил кураж от изпития алкохол, той се приготвя да извърши грабежа. Изважда скрития автомат „Калашников“ и го зарежда. Екипира се със скиорска шапка, премята през врата си предварително направената от бикините на жена му черна маска и се запътва към кафе „Еспресо“ в подлеза за НДК. Надява се, че оборотът е голям. Именно там е и заловен от органите на реда.
Веднага щом излиза от кома, нападнатият през лятото войник Милев дава подробни показания пред следствието. По време на разпитите той разказва, че нападателят му прилича на главния герой от известния по онова време
филм „Комбина“ - актьора Иван Иванов
По време на разпитите Дечев споменава, че в деня на нападението е минал и през гробищата. Какво е правил там, не уточнява. Впоследствие следователят се сеща, че именно в този ден е извършено и кощунството на гроба на Людмила Живкова................."
За това престъпление е било предвидено смъртно наказание в закона.Присъдата е потвърдена от ВС.Това го казвам само за да се разсеят подобни глупости , че едва ли не някой е осъден на смърт заради хулиганство.
Иначе твърдо против смъртното наказание.В този и във всички случай.

[balance]

Позволявам си да допълня нещо. По онова време смъртното наказание (което - признавам, е една антихуманна репресивна мярка, чиято противник съм и аз) се е прилагало изключително внимателно и прецизно. Имало е ефикасни мерки - и в материалния, и в процесуалния закон, които да сведат до минимум вероятността от съдебна грешка. Първата мярка - делата за такива престъпления са се разглеждали от седемчленни състави - на първа инстанция трима съдии и четирима съдебни заседатели, а на втората и надзорната инстанция - от седем съдии. Втората мярка: за смъртно наказание се е гласувало единодушно. Ако само един член на съдебния състав е бил против това наказание, то не се е налагало. Третата мярка - за изпълнението на всяко от вече наложените смъртни наказания е трябвало нарочно произнасяне от Държавния съвет (след 1990 г. - президента).
Не знаех тази история, за която писа REVOLUTION, но и не повярвах, че за обругаване на гроб може да се наложи смъртно наказание. Добре че въпросът се изясни.

[justmy]

чудесен пример за това,как озверялото общество(и аз съм заразен и облъчен) иска жертви ,без да се интересува от пълната история на фактологията...и все по-зле става...
ПРИМЕР(надявам се по-точен..)
село Мечка, Плевенско, където месеци наред обществото вреше и кипеше. Имаше убийство, протести, обири, погроми. Малка общност от хора, живеещи уж в гето, тероризираха останалата част от селото и бяха го превърнали в нещо като затвор - затвор от страх.

Двама братя дърводелци, които живеят точно до гетото, заминали за Плевен по работа. В тяхно отсъствие един щурмовак влязъл в работилницата да отмъкне електромотора на банцинга и попаднал на капан. Стъпил на връв, сякаш опъната от Рамбо, сиджимката задействала възпламенител и се чул изстрел. Самоделното пушкало, натъпкано със сачми, буквално отнесло краката на колекционера на скрап.

Братята заложили из цялата работилница дузина капани, защото до този момент къщата им била обирана 27 пъти и очевидно чашата преляла -



Нещо повече, те предупредили палавите си съседи, че къщата е взривоопасна, но кой ти слуша... И белята станала. За нещастие на братята законът не ги защитава, а обратното. Поради заложените капани те бяха подведени под отговорност за опит за предумишлено убийство. Крадецът, разбира се, се оказа жертва и получи симпатиите на дузина организации - родни и международни.

Няколко месеца по-рано същите чевръсти съседи бяха нахлули в дома на един старец, когато мислели, че не е у дома си. Обаче изненада: старецът ги изненадал в гръб и с пушка в ръка. В "правото си да се защитят" обирджиите, възмутени от негостоприемството, го съсекли с брадви. Знаеше се кои са четиримата, но пък законът не признава колективна вина при криминално престъпление и злосторниците бяха освободени и де факто оневинени.
(ако възразите с организирана престъпна група защо белите държавни якички ни ги лови
Това се случва не само в Мечка, не само в Островани, а в още десетки села, и градове,които имат нещастието да живеят под сериозно структурно насилие.