Грабеж или кражба

[toni_sf]

да забравихме първо да си честитим празника и защо никой не обича истината

[j.k]

[toni_sf]

аз пък не разбрах с какво те засегнах мисля че дискутирахме общи неща и си казах мнението

[Melly]

Аз пък изобщо не разбирам как след толкова безсмилени бръщолевеници изсипани от твоите "уста", имаш нахалството да продължаваш да пишеш в този юридически форум.

Е*гати тъпигьосчината!

[toni_sf]

ето за това пиша от street на 06 Сеп 2010 04:28 pm

Тони напълно си прав за ПЗО -то това е голяма простотия чесно, незнам защо не е променен тоя текст. знаеш ли повдигал съм обинение за ПЗО в което присъства чл. 195 е кажи ми колега това не е ли пълна просотия ......
а пък дето ми говорят за джебчийки хехех знаете ли как извършват това ....
хехе

[Melly]

Голем

[toni_sf]

взе да ставаш смешна вече а знаеш ли че от много чат човек придибива комплекси и при теб май навлизат вече

[voltron]

Ами ако каже на жертвата "Може ли телефона да се обадя - спешно ми е" после с телефона тръгне да бега какво е.
Иначе имам въпрос.
Четох едно решение и не можах да го разбера много. Измама - 800 лв имал постадалия, но дееца залагал с парите и спечелил 300 лв, но накрая изгубил всичко. Приемат за доказано 1100 лв вреда, но да му се изплатят само 800лв. Ако дееца беше спечелил в залагането 2000 лв примерно - нямаше да има измама защото няма вреда за пострадалия. Ама ако беше спечелил 50000 лв и после изгубил всичко - измама особенно големи размери ли ще има?

[svettoslav]

Не може да ти се разбере много-много тоя казус.Кой,какво,на кого..Трябва да есе поясни.Но във връзка с първия пример,сещам се за един т.нар "учебникарски казус"(не споделям туй словосъчетание иначе),където деецът,през цялото време,докато пътувал във влака с пострадалата я баламосвал за различни неща.Слизат на гарата в София и той и казва,че ще я заведе там,където желае(адреса,където живее внучката и ).Качват се на първия автобус,слизат на някаква спирка, за която той казва,че е тази,където живее внучката(това не е така),тя си дава чантата с вещите,тъй като той я убеждава,че блокът е отсрещния,влиза във входа и не се връща повече.Колегите приеха,че е налице измама,тъй като...За мен не е,въпреки че има заблуждение през цялото време,по точно използва неосведомевостта и и т.н.

[voltron]

Р Е Ш Е Н И Е

град Ловеч, 29.09. 2008 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение в публично съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и осма година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : И.И.

ЧЛЕНОВЕ : 1. М.С.

2. В.А.

при секретаря Г.А., в присъствието на прокурора Д.Д., като разгледа докладваното от съдия А. ВНОХД № 138 по описа за 2008 година и за да се произнесе, съобрази :

С присъда № 562/10.06.2008 год. по НОХД № 869 по описа за 2006 год. Ловешкият районен съд е признал П.Б.П. ***, ЕГН **********, за виновен, в извършване на престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 и чл.54 от НК, като го е осъдил на 1 /една/ година лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода с три годишен изпитателен срок. Осъдил е П. да заплати на Й.Н.Й. *** сумата от 789,79 лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 27.11.2005 г. до окончателното й изплащане.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от П.Б.П., в предвидения от закона срок, в която се сочи, че обжалваната присъда е незаконосъобразна, необоснована и неправилна, като се иска отмяната й, оправдаването на въззивника и отхвърлянето на гражданския иск като неоснователен. Излага, че от събраните по делото доказателства не се е установило да е извършил деянието което му е вменено във вина. Счита, че след като по делото е установено, че въззиваемият е бил дал името и паролата си за достъп до сметката си в заложната къща на много и различни лица, които са имали възможност да влизат в акаунта му и да извършат залагания от негово име, поради което не е категорично установено, че именно въззивникът е извършил залаганията. В тази връзка посочва, че на „ай пи” адреса на компютърната зала в която П. е работил са били включени множество компютри и по никакъв начин не се установява, че залагането е извършено именно от неговия компютър. На следващо място излага, че деянието е несъставомерно и не осъществява признаците на чл.209 от НК, тъй като липсва един от елементите му от субективна страна - специалната цел - да набави за себе си имотна облага, която е предмет на обвинението. Посочва, че той фактически не е имал възможността да усвои сумите, които са обект на залога, което се изяснява и от разпита на свидетелите и от заключението на вещите лица. На следващо място сочи, че не е доказан и друг елемент от престъпния състав- въвеждане в заблуждение на пострадалия Й., че въззивникът е регистрирал на негово име сметка в заложната каща, тъй като сам въззиваемият заявява, че когато е извършвана регистрация от негово име, в негово присъствие са били изиграни по сметката му 30 евро, което по несъмнен начин сочило, че Й. е имал съзнанието за извършена валидна регистрация на сметката му, от която е можел сам или чрез други лица да извърши залагания.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично и със служебния си защитник представлявал го пред Ловешкия РС- адв.Ц. ***, излага пред съда, че „иска справедливост и счита, че е невинен”. Заявява, че подържа жалбата като излага, че първоинстанционния съд не е взел под внимание заключението на вещото лице по програмно-техническата експертиза.
Защитата излага, че подържа въззивната жалба изцяло, като подробно в последната са посочили своите основания, въз основа на които моли подзащитният му да бъде признат за невиновен и оправдан, като присъдата бъде отменена, излага съображения в тази връзка.
Въззиваемият Й.Н.Й., редовно призован, се явява лично, като заявява, че „не е доволен от присъдата, но се задоволява”.
Окръжна прокуратура Ловеч, представлявана от прокурор Д., дава становище да бъде постановено решение, с което да се потвърди присъдата на първата инстанция като правилна, обоснована и законосъобразна, а също така и справедлива, развива доводи в тази връзка.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба, становищата на страните заявени пред нас и събраните по делото доказателства пред Ловешкия РС, и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивникът П.Б.П. живеел със семейството си в гр.Ловеч и бил безработен.
С въззиваемия Й.Н.Й. се познавали отдавна и били в много добри отношения. Й. осъзнавал обстоятелството, че въззивникът П. проявявал подчертан интерес към компютрите и много неща е научил сам. Често се срещали, обменяли информация, черпели се.
През лятото на 2003 г. св. Йордан Д. Йорданов /л.85/ и още шест души регистрирали Сдружение „Информационен център 2003”. Впоследствие с молба от 16.04.2005г. въззивникът поискал да бъде включен като член на сдружението. С Решение от същата дата /л.81/ членовете на сдружението приели като член и П., поради „интересите му в областта на информационните технологии”.
Сдружението поддържало „Интернет” - зала в помещение близо до бл.304 в ЖК „Младост”, в гр.Ловеч, в сградата на кафене „Чадърите”. Залата ползвали за игри и свързване с „Интернет”, от доставчика – „Плади компютърс” ООД- Ловеч, с управител Станимир Станчев. В залата работел св.Йордан Йорданов, както и въззивникът П.. Клиентите на клуба заплащали за ползването на игрите и „Интернет”. Въззиваемият Й. знаел, че въззивникът П. работи в Интернет залата.
На 18.09.2005г. около 15,00 часа Й. отишъл в Интернет - залата, където работел въззивника, като помолил последния да му направи регистрация в букмейкърска къща - Глобет /Глобална интернационална компания за залагания/. П. се съгласил. За целта Й. му предоставил данните от личната си карта, както и дебитната си карта „Виза – електрон” за сметка в Банка ДСК - Ловеч, за да се извърши регистрацията. П. въвел необходимите данни, но обяснил на въззиваемия, че регистрацията не е успешна. Й. го помолил да му направи регистрация в букмейкърска къща „Спортингбет” и въззивникът П. извършил регистрацията. Така св.Й. останал с убеждение, че е регистриран само в „Спортингбет”. Въззивникът П. използвал неосведомеността на въззиваемия, че транзакцията по сметката в „Глобет” се считала за валидна едва след четвъртия ден от датата на направения превод. Регистрацията обаче е била валидна и след изтичане на посочения период от време, на същия адрес е получен номера на сметката в „Глобет” на регистрираното лице, а именно № 3122690. В условията на заложна къща „Глобет” е посочено, че при получаване на печалба, сумите се превеждат по същата сметка, от която е направен залога, както и че фирмата съхранява „Ай Пи” - адреса на компютъра от който е направен залога.
Възползвайки се от данните на пострадалия Й., въззивникът, след като знаел, че е извършил успешно регистрацията в „Глобет” от името на Й., но заблуждавайки последния, че регистрацията не е осъществена и, че парите не могат да се върнат в сметката на пострадалия в „Глобет” получил съгласието от последния и „изиграл парите с негово разрешение”. Така на 29.09.2005г. в 20.47 часа П. извършил няколко последователни залагания, от компютъра в „Интернет” - залата, където работел. Впоследствие обаче въззивникът П. загубил номера на банковата карта на Й. е не можел вече да участва в залаганията, като превежда пари от банковата сметка на последния в Банка ДСК Ловеч.
За да се снабди отново с данните на въззиваемия, въззивникът П. използвал свидетеля Стелиян И. Костов. Срещнали се в пункта на „Еврофутбол” в центъра на града, находящ се в блок „Кокиче”. Св.Костов се съгласил да се обадят по телефона на св.Й., да им даде данните от дебитната си карта, тъй като преди време бил дал 20 лева на въззивника за да извърши залагане от негово име, а имал печалба. Въззивникът бил обяснил на Костов, че не може да му изтегли печалбата, тъй като нямал дебитна карта. За да изтегли парите през картата на Й. му били необходими данните от нея. Обадили се от кафенето по мобилния телефон на въззиваемия и последният отново повярвал на думите на П., като продиктувал по телефона номерата на картата, кода и останалите данни. Така дал възможност на въззивника да продължи залаганията в „Глобет”.
За времето от 24.11.2005 г.до 17.13 часа на 27.11.2005 г. въззивникът отново извършил по електронен път няколко залагания, като извършвал преводи от банковата сметка на въззиваемия и залагал суми по регистрацията в „Глобет”. Видно от получената по факса справка от Интернационалната компания „Глобет” /л.49, 50/ залаганията на посочените дати, са извършени от „Ай Пи” адрес, който въззивникът П. е ползвал в „Интернет”- залата на „Информационен център 2003”. Така въззивникът изтеглил от сметката на Й. общо сумата от 853.24 лева. Освен това, заложил и спечелените за периода печалби от 265.39 лева, които също изгубил в играта. Общата щета, причинена на въззиваемия Й., титуляр на банковата сметка в Банка ДСК-Ловеч, възлиза на 1 183.63 лева /л.102-106, икономическа експертиза/.
Междувременно, на 24.11.2005 г., Й. посетил местния клон на Банка ДСК, за да изтегли пари от сметката си. Тогава узнал, че по сметката му има преводи за печалби от „Глобет”, а той знаел от въззивникът, че в тази заложна къща няма регистрация.
Впоследствие, на 07.12.2005 г. Й. се опитал да изтегли пари от банковата си сметка, чрез банкомат. Знаел, че има в наличност около 800 лева. Оказало се обаче, че няма в наличност парична сума. След като получил банково извлечение, установил извършването на няколко превода на парични суми, от неговата сметка, в заложна къща „Глобет”. Тогава въззиваемият Й. отишъл при св.Цветослав Арабаджиев и чрез него извършили справка в заложна къща „Глобет”. Едва тогава Й. узнал, че е регистриран за участие в заложна къща „Глобет” и от негово име са извършени няколко залагания, чрез въззивника П..
От заключенията по стоково-икономическата и програмно-техническата
експертизи се установява механизма на деянието, инкриминирания период,както и размера на причинената щета на Й..
Настоящата инстанция приема за установена тази фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства.
При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция счита, че е налице престъпление по чл.209, ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК, осъществено от обективна и субективна страна от въззивника Ивайло Георгиев Петков, като за времето от 20,47 часа на 29.09.2005 г. до 17,13 часа на 27.11.2005 г., при условията на продължавано престъпление, в игрална зала за „Интернет” на Сдружение „Информационен център 2003”, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Й.Н.Й. *** заблуждение - че поисканата от последния регистрация в заложна къща „Глобет”, чрез използване на личните му данни, не е осъществена успешно - и с това причинил на същия имотна вреда на обща стойност 1183.63 лева.
От обективна страна въззивникът е осъществил деянието чрез действие - възбудил и поддържал у Й. заблуждение, че поисканата от последния регистрация в заложна къща „Глобет” чрез използване на личните му данни не е осъществена успешно. Изпълнителното деяние е осъществено чрез две
форми - въззивникът е възбудил заблуждение у Й., като е въздействал върху съзнанието му, вследствие на което у него са се формирали неверни представи; и е поддържал заблуждение у него - въззивникът е проявил активност, за да утвърди невярната представа у пострадалия. Въззивникът е формирал неправилна представа у измаменото лице относно определени факти от действителността - че регистрацията му в заложна къща „Глобет” е неуспешна. Мотивирано от неправилните си представи за действителността, измаменото лице Й. извършва актове на разпореждане с имуществения предмет - сумата от 30 евро, за които е дал разрешение на П. да ги заложи и след като последният му е обяснил, че парите не могат да се върнат в сметката му, с разрешение на Й. ги е изиграл. Вследствие на този акт на имуществено разпореждане от страна на Й., е настъпила имотна вреда за същия, като е налице причинна връзка между деянието, осъществено от въззивника и престъпен резултат - настъпилата имотна вреда. Разпореждането, извършено от Й. е следствие от неправилната му представа относно условията на разпореждането, поради което следва да се оставят без уважение като неоснователни възраженията на въззивника, че Й. е имал съзнанието за извършена валидна регистрация на сметката му.
С оглед на това, че въззивникът е извършил две и повече деяния, които осъществяват поотделно един същи състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината Ловешкият РС правилно и обосновано е приел, че престъплението е от категорията на продължаваните и следва да се квалифицира по чл.26, ал.1 от НК.
От субективна страна въззивникът е действал виновно, при пряк умисъл и с користна цел. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. П. е предвиждал, че в следствие на неговото въздействие върху измамения Й., у последния ще възникнат неправилни представи, като е поддържал тези представи. Въззивникът е предвиждал още, че измаменото лице ще извърши акт на имуществено разпореждане, и е целял да набави за себе си имотна облага, съзнавайки неизбежността на настъпилата имотна вреда за въззиваемия.
Настоящият състав намира за неоснователни възраженията на въззивника и защитата, че от събраните по делото доказателства не се установява подсъдимият да е извършил деянието което му е вменено във вина, тъй като освен П. и други лица са имали достъп до личните данни на пострадалия и са имали възможност да влизат в акаунта му и да извършат залагания от негово име, поради което не било категорично установено, че именно въззивникът е извършил залаганията. От доказателствата по делото безспорно се установява, че въззиваемия Й. е предоставил данните си /само потребителско име и парола/ на св.Арабаджиев, но не и номера на дебитната си карта, освен това съобщените на св.Арабаджиев данни са били от сметката на Й. в заложна къща „Спортинбег”, а не в „Глобет”. По същия начин Й. е съобщил потребителското си име и парола на св. Цанкова за да направи залагания, но също в заложна къща „Спортинбег”. Единственият, който е имал данните на пострадалия - парола, потребителско име и тези от дебитната му карта и номера на сметката му в „Глобет” е въззивникът П., тъй като той е извършил регистрацията. Същият умишлено е заблудил Й., че регистрацията е неуспешна, с цел да превежда суми от картата му в ДСК по сметката в заложната къща и да ги използва за залагания. Тази цел на въззивника се затвърждава и от последващото му поведение. След като е извършил регистрацията и няколко залагания в „Глобет” и загубил данните от банковата карта на пострадалия, чрез св.Костов се сдобил отново с тях след разговор с Й.. Доказателство в тази насока е обстоятелството, че за инкриминирания период залаганията в „Глобет” с данните на измаменото лице са направени от компютър в „Интернет” залата, където е работел въззивника съгласно заключението по допълнителната програмно-техническа експертиза, както и справка от заложна къща „Глобет” /л.50/. Същите не са могли да бъдат направени от въззиваемия, тъй като той не е имал представа, че има открита регистрация и сметка в тази заложна къща, напротив от обясненията на П. пострадалия е имал впечатлението, че регистрацията му там е неуспешна.
По делото няма данни, че в компютърната зала в която П. е работил на своя компютър и където е имало включени и други компютри, ползващи един и същ „ай пи” адрес, някое друго лице да е извършило процесните залагания, тъй като от анализа на събраните доказателства може да направи единствено възможния, обоснован и логичен извод за авторството на деянието от страна на подсъдимия, в каквато насока са и изводите на първоинстанционния съд, поради което намира възраженията на въззивника в тази връзка за неоснователни.
Настоящият състав намира за неоснователни възраженията на въззивника и защитата, че деянието е несъставомерно и не осъществява признаците на чл.209, ал.1 от НК, тъй като липсва един от елементите му от субективна страна - специалната цел - да набави за себе си имотна облага, която е предмет на обвинението, тъй като П. фактически не е имал възможността да усвои сумите, които са обект на залога, което се изяснявало и от разпита на свидетелите и от заключението на вещите лица. Измамата е резултатно увреждащо престъпление, защото законът изисква вследствие на акта на имуществено разпореждане да е настъпила имотна вреда - т.е. отрицателно изменение в имуществото на пострадалия. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че това е така, тъй като според заключението на назначената по делото икономическа експертиза е видно, че общата щета, причинена на въззиваемия Й., възлиза на 1 183.63 лева.
Видно от практиката на ВКС- измамата е довършена когато настъпи имотна вреда за пострадалото лице и това е достатъчно за довършеността на престъплението - Р-381-76 г. на І н.о. и Р-337-77 г. на І н.о. на ВС, поради което не е необходимо за дееца или за другиго да е настъпила имотна облага. Макар въззивникът да не е имал фактическата възможност да усвои сумите, които са обект на залога, тъй като последният не е могъл да прехвърли сумите в друга сметка, различна от тази от която са направени залаганията /сметката на пострадалия/ и да ги изтегли, същият ги е изиграл, като неколкократно ги е залагал и ту е печелил, ту е губил. На практика дори и да не е успял да изтегли сумата като такава в брой, същият се е разпореждал с нея, като е правил залагания от името на пострадалия и с неговите данни и съответно е изигравал натрупаната печалба, което от своя страна също представлява вид имотна облага за въззивника, тъй като той не е използвал собствени средства за залаганията, а тези на пострадалия, поради което се е облагодетелствал по този начин. Обективирането на тези действия от страна на въззивника говорят, че последният е целял да набави за себе си имотна облага, съзнавайки неизбежността на настъпилата имотна вреда за въззиваемия.
Предвид изложените съображения, настоящата инстанция приема, че следва да бъде потвърдена като правилна присъда № 562/10.06.2008 год. по НОХД № 869 по описа за 2006 год. на Ловешкия районен съд.
Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда №.562/10.06.2008 год. по НОХД № 869 по описа за 2006 год. на Ловешкия районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.

[voltron]

С присъда № 562/10.06.2008 год. по НОХД № 869 по описа за 2006 год. Ловешкият районен съд е признал П.Б.П. ***, ЕГН **********, за виновен, в извършване на престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 и чл.54 от НК, като го е осъдил на 1 /една/ година лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода с три годишен изпитателен срок. Осъдил е П. да заплати на Й.Н.Й. *** сумата от 789,79 лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 27.11.2005 г. до окончателното й изплащане.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че това е така, тъй като според заключението на назначената по делото икономическа експертиза е видно, че общата щета, причинена на въззиваемия Й., възлиза на 1 183.63 лева.

[voltron]

Сега като се зачетох пак не се получи сметката. Някакви 780 лв. Сигурно е с ония 30 евро 810. Много дълго ми дойде това решение за четене. Важен е логическия извод

800 лв имал постадалия, но дееца залагал с парите и спечелил 300 лв, но накрая изгубил всичко. Приемат за доказано 1100 лв вреда, но да му се изплатят само 800лв. Ако дееца беше спечелил в залагането 2000 лв примерно - нямаше да има измама защото няма вреда за пострадалия. Ама ако беше спечелил 50000 лв и после изгубил всичко - измама особенно големи размери ли ще има?

[svettoslav]

Извън особеностите на казуса,който още веднъж затвърждава изводът колко са сложни нещата в правото,тъй като това все пак са сложни човешки отношения,които трябва да се свържат с правилната правна норма,необяснимо е и поведението на пострадалия.Сигурно ако го бяха питали жена му как обича да и го ..сервират блюдото за вечеря,щеше и това да каже.
Иначе на пръв прочит ми намирисва на несъставомерност.Вярно е ,че при измамата,както казва ВС в едно свое решение,може да се наблюдават изключително разнообразни механизми на престъпното деяние,поради което се поражда и сложността при решаването на проблема,но това

Настоящият състав намира за неоснователни възраженията на въззивника и защитата, че деянието е несъставомерно и не осъществява признаците на чл.209, ал.1 от НК, тъй като липсва един от елементите му от субективна страна - специалната цел - да набави за себе си имотна облага, която е предмет на обвинението, тъй като П. фактически не е имал

Макар въззивникът да не е имал фактическата възможност да усвои сумите, които са обект на залога, тъй като последният не е могъл да прехвърли сумите в друга сметка, различна от тази от която са направени залаганията /сметката на пострадалия/ и да ги изтегли, същият ги е изиграл, като неколкократно ги е залагал и ту е печелил, ту е губил. На практика дори и да не е успял да изтегли сумата като такава в брой, същият се е разпореждал с нея, като е правил залагания от името на пострадалия и с неговите данни и съответно е изигравал натрупаната печалба, което от своя страна също представлява вид имотна облага за въззивника, тъй като той не е използвал собствени средства за залаганията, а тези на пострадалия, поради което се е облагодетелствал по този начин.

възможността да усвои сумите, които са обект на залога, което се изяснявало и от разпита на свидетелите и от заключението на вещите лица. Измамата е резултатно увреждащо престъпление, защото законът изисква вследствие на акта на имуществено разпореждане да е настъпила имотна вреда - т.е. отрицателно изменение в имуществото на пострадалия.

Още малко ако се позасилим в разсъждения вт ая посока,ще излезе,че ако е натрупал печалба и я проиграе-имаме измама,а ако не е спечелил нищо-нямаме такава.
Какъви този "вид облагодетелствуване" не ми е ясно.Най-важно по делото е да се изясни точната цел на изигралия парите(дееца).Ако си е чист "комарджийски уклон,то рано или късно вреда ще настъпи,тоест имаме неизбежност.Но и тук трябва да се изясни дали при въвеждането в заблуда той е съзнавал това,че "всичко ще бъде проиграно" и вреда със сигурност ще настъпи(тогава имаме цел-да причини другиму вреда.
П.П.Мнението ми е след прочитане на СР малко "в бързината".Утре ще го видим по-внимателно.Доста интересен казус.И служебния защитник(но не и"безплатен адвокат" като че да е посвършил работа иначе).

[voltron]

Без имотна облага трудно ще е съставомерно. И на служебния му е миришело на несъставомерност, ама станалото станало. Освен да са приели, че като спечели въззиваемият ще си иска процента от измамения след измамата. Ама тогава няма да има вреда за измамения. Но не съм си мислил за съставомерността изобщо. А за това как имотната вреда е 1100 лв. а му се присъжда да изплати 780. Сигурно има просто обяснение нещо 45 ззд ама не мога да го разбера.

[svettoslav]

И без имотна облага може да е съставомерно,стига да е имал за цел да набави такава за себе си или за другиго.
В случая обаче има облага,освен,че е налице цел за нея.Правилно ОС-Ловеч сочи,че самото разпореждане всъщност е облагата.Той няма свои средства,извършва преводи с чужди такива,тоест сключва сделки.С това се облагодетелствува-разпорежда се с някакви ценности.И това е единственото,което обаче трябва да интересува съда.

Макар въззивникът да не е имал фактическата възможност да усвои сумите, които са обект на залога, тъй като последният не е могъл да прехвърли сумите в друга сметка, различна от тази от която са направени залаганията /сметката на пострадалия/ и да ги изтегли, същият ги е изиграл, като неколкократно ги е залагал и ту е печелил, ту е губил. На практика дори и да не е успял да изтегли сумата като такава в брой, същият се е разпореждал с нея, като е правил залагания от името на пострадалия и с неговите данни и съответно е изигравал натрупаната печалба, което от своя страна също представлява вид имотна облага за въззивника, тъй като той не е използвал собствени средства за залаганията, а тези на пострадалия, поради което се е облагодетелствал по този начин. Обективирането на тези действия от страна на въззивника говорят, че последният е целял да набави за себе си имотна облага, съзнавайки неизбежността на настъпилата имотна вреда за въззиваемия.

Не бях разбрал при предишното прочитне какво иска да каже съда тук,но явно че се има предвид,че изиграването на парите е вид имотна облага,а не изиграването им след натрупана евентуална печалба,която печалба всъщност би била облагата.
Облагата представлява разпоредителните сделки,които е извършил.
Това за неизбежността на вредата обаче не е така.Тук нямаме такова нещо.Има допускане на вредата(освен ако е имал намерение всичко да проиграе).Но въпреки,че е налице само допускане,деянето е съставомерно.Достатъчно е да е налице цел(в случая-осъществена дори,тъй като се е разпореждал) и да е настъпила вреда-има такава.
Най-интересното обаче е друго-ще има ли опит за измама,ако нямаме вреда(защото например залаганията са преустановени,тъй като е бил заловен преди "да слезе" под първоначалната сума по сметката?
Ако е имал намерение да проиграе всичко-тогава е ясно-имаме опит,тъй като съзнава неизбежността на последиците(рано или късно ще настъпят,т.е имаме цел да причини вреда),но това надали е така.Иска да натрупа печалба в случая.Преди още да настъпи каквото и да е намаляване по сметката,престъплението е прекратено,тъй като от първото залагане той печели.Тогава е и заловен.Имаме ли опит?
Според мен нямаме.

[svettoslav]

Интересен е и въпроса за продължаваното престъпление.Не става ясно защо се смята,че има такова.И всъщност множеството преводи ли са действията по смисъла на чл.26 НК или нещо друго?Ако имаме тук такова престъпление това ще е така само поради това,че имаме няколко заблуждения.
Тук те са обаче само две на брой.Друг е въпроса,че при първото и самият пострадал дава съгласие за залагането.По-важното е,че дееца придобива данните от дебитната му карта.
Макар ипострадалия да е дал съгласие за залагането,продиктувано от невярната му представа за липса на регистрация,това не е отделно деяние на дееца,нито пък превода на сумата е такова.Такова е всъщност заблуждението.Просто вредата настъпва по два начина-един път със съгласието на пострадалия,дадено за да се заложат парите,които уж не могат да се "върнат",и втори път-чрез преводите,които прави дееца.
Къде е продължаваното престъпление?Според мен има такова,но то се дължи на това,че втори път го е излъгал,след като е загубил данните от картата.Онзи му повярвал и така-втори път въведен в заблуда.Само две деяния са по смисъла на чл.26 НК.
За да има няколко измами(по см. на чл.26 НК) нужно е да имаме няколко заблуждения,а не поредица от действия,чрез които се усвоява сумата например,след едно-единствено заблуждение,или както е в случая-множество разпореждания със средства.
И друго,възниква тук въпроса за съотношението между измамата и чл.249,ал.1 НК.Може ли последното да изключи измамата ?А възможно ли е изобщо една и съща вреда да бъде последица на повече от едно престъпление или съвкупността ще е само привидна?

[voltron]

Най-интересното обаче е друго-ще има ли опит за измама,ако нямаме вреда(защото например залаганията са преустановени,тъй като е бил заловен преди "да слезе" под първоначалната сума по сметката?

Доколкото не е необходимо измамения и претърпелия вредата да са 1 лице може даже да е довършено. Като печели дееца губи спортингбета
Решението си е екстра, дълго ми доийде и не можах от 1вия път да го разбера.
Това за облагата и разпореждането не ми се видя редно в началото ама четох малко ТЗ и се изясни.

[svettoslav]

Е,тука вече става много заплетено

Доколкото не е необходимо измамения и претърпелия вредата да са 1 лице може даже да е довършено. Като печели дееца губи спортингбета

Да,Спортингбета,тоест страната по договора за залагане губи,но това вреда ли е по смисъла на НК ?
За организатора на играта няма значение на кого плаща.В случая имаме дйствие от чуждо име,организатора обаче не е претърпял вреда.Той плаща на заложилия,в случая е друго,различно от регистрираното лице.Вредата,поради характера на самата измама тук може да е само за титуляра на сметката.
Както се приема в решението,самото разпореждане вече е облага за дееца.Но вредата кога настъпва?Със залагането или със загубването на сумата.Според мен със загубата.Тук е довършено.Опит защо не може да има обаче,товае интересно.
Да речем,че чл.249,ал.1 НК не изключва измамата.Опит няма да има дори и да е преведена на сумата от банката,преди да е загубена.Имаме заблуждение,имаме и цел-при това постигната-облагодетелствувал се е като е заложил чужди пари за да спечели(макар и в случая това да е всъщност титуляра).И въпреки това нямаме опит.Смятам че е така,тъй като за да имаме такъв,нужно е деецът да съзнава,че вредата от неговите действия ще настъпи с положителност,а не евентуално(както е при класическите измами).Макар и да съзнава с положителност от друга страна,че се облагодетелства чрез самото залагане.
За сега съм на това мнение.

[voltron]

И аз така си помислих първо /някаква простотия като с кредитните карти/.
Ами ако спечели много и после загуби. Имотната вреда ще е колкото имал титуляра по сметката или колкото е спечелил първо дееца/всичко отгоре над сумата която е била първоначално/. Щото аз от това решение оставам с впечатлението, че това което е спечелил пак е вреда за пострадалия. То за това ми стана интересно решението. Примерно има 1000 лв. после печели 100000 и накрая губи всичко.

[svettoslav]

Каквото е имал първоначално.Не защото колкото повече спечелил(и после проиграл)-повече зад решетките ,което,както и да го гледаш,така си е,тъй като ще стане в особено големи размери,може да мине и за особено тежък и т.н.
Изглежда,че му е увеличавал патримониума,ако е печелил много да речем.Само че така ли е ?Все пак е придобито чрез престъпление,че две чак.Няма пречка да е налице съвкупност с 249,ал.1 НК.Използва данни от платежен инструмент.Вярно,че тук имаме съгласие,но то е за друго нещо-да му получи печалбата,а първия път-да го регистрира.Така че не може да се приеме,че ги ползва с негово съгласие.
Може и да греша,но не виждам пречка на пръв поглед.
Но дори и да приемем хипотетично,че е увеличил патримониума му,вредата би следвало да се преценява като се има предвид момента,в който започва да се разпорежда,тогава какво е имал пострадалия,защото самият той по никакъв начин не е увеличил патримониума си,за да се смята,че някой се е облагодетелствувал за негова сметка.Няма увреждане за увеличението.Няма "за негова сметка",той и "пръста си не е мръднал".