процедури в болница св.Екатерина

[mariq7308]

Искам да разкажа пресен случай от известната болница св.Екатерина.Става дума за баща ми който беше на 59 г. Постъпи в болницата първоначално за отпушване на артерия и поставяне на стент но впоследствие какво се получи..... пробвали са да отпушат не се получило и решили след само ден иследвания и каквито там трябва подготовки а незнам как може за 1 ден да се направи такава подготовка да правят операция всъщност поставяне на байпас .През цялото време брат ми беше в софия около болницата защото не го допускаха да го вижда поне ..... Немога да си обясня какви са тези правила в болницата както ни обясниха по телефоните защото иначе нямахме никакъв достъп до доктор че неможем да го видим .НЕ НИ ОБЯСНИХА НИЩО.Има ли рискове при операцията няма ли нищо не ни беше обяснено а баща ми имаше много болести като диабет намаленно оросяване ....от 5 г. беше на инсулин и изглежда риска при него е бил голям но....нищо не ни е казано Такава ли е практиката в тази болница КАСАПНИЦА.Не са потърсили близък да подпише че сме съгласни с тази операция.В КРАЙНА СМЕТКА баща ми получи усложнения катс дишането включиха го на апарат за обдишване проблем с бъбреците и....след седмица на 12 ноември 2010 почина .почива на 12 в 22часа и никой не ни се обади че е починал.НЕ СИ НАПРАВИХА ТРУДА И ЗА ТОВА.НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН В 10 часа звънним ние и научаваме лошата новина.Може ли някой да ми обясни как може да има такива процедури в болница не ни обясниха нищо не подписахме нища и за капак не ни се обадиха че е починал милия ми татко.КАКВО МОГА ДА НАПРАВЯ ОТ ТУК НАТАТЪК КЪМ КОЙ ДА СЕ ОБЪРНА ЗА ДА НЕ ПАТЯТ И ДРУГИ ХОРА С ТЕЗИ ПРАКТИКИ В БОЛНИЦИ КЪСАПНИЦИ

[poncho]

Мария,

Приеми искрените ми съболезнования за татко ти.

От наблюденията, които имам, едва ли това ще облекчи болката ти, но мога да ти кажа, че в Св. Екатерина, както и в други сходни клиники, действително полагат големи усилия да стабилизират пациента. При това дори не водени от Хипократова клетва или диво човеколюбие, а дори защото това са най-скъпите пътеки, които прилагат, и Здравната Каса им заплаща единствено при успешна интервенция. Тоест усилията така или иначе са огромни, и в техен истински интерес е завършекът да е успешен. Това, че не са Ви потърсили за да Ви съобщят своевременно лошата новина е много неприятно, но от морална гледна точка, която не е директно свързана с професионализма там.

Не бива да се обвинявате с брат ти, че е можело да направите нещо повече, помислете си, че все пак сте завели татко Ви на едно от малкото що-годе добри места в България. Аз съм на 39 и усещам лека тежест на сърцето, и всеки нов отминал ден, в който съм жив, съм благодарен!

[atanaspetrovmeister]

Освен болница "Св. Екатерина" проф. Начев и проф. Въжарски ръководят и отделението по инвазивна кардиохирургия в УМБАЛ "СВ. Георги" Пловдив, откъдето са ми преките впечатления. По същия път(поставяне на байпас/стент) минаха и майка ми, и баща ми. Живот и здраве, вече няколко години се чувстват много добре (доколкто може да се каже за човек след такава интервенция). За съмнения в професионализма на тези хора не може да става дума, с всичката ми съпричастност към сполетялото Ви нещастие. Разликата е обаче, че при нас и в двата случая, след близо седмица наблюдения, трябваше непременно 4-ма души да дадем кръв за да се започне операция, като дори преди операцията на баща ми го бяха пратили извънредно през нощта да вади развален зъб иначе да забрави. Сега вече (след близо 5 години) всичко е наред, но.. в тази област на медицината, разбира се възможно е и друго развитие на нещата, както във Вашия случай, за което приемете моите съболезнования!

[jiji2]

Приемете и моите съболезнования.
Аз познавам тази болница от 2004-5 г., когато съпругът ми беше опериран там. Също поставиха първо три-четири стента, след месец при проверката и изследванията се оказа, че не стават така нещата и направиха 4 бай-паса. Мнението ми е, че тогава болницата беше на изключително високо ниво. Познавам други болници, но такава тогава нямаше - и като професионализъм, и като оборудване, и като обслужване... Ако използвам категоризацията на хотелите със звезди, тази болница беше 5 звезди.
Тогава аз влизах всеки ден при него - имаше определени часове от деня, в който пускаха посетители. Съответно слизали сме в кафето на първия етаж, .. След опарацията, на втория ден ме пуснаха дори в реанимация облечена като извънземно...
Наистина правеха всичко възможно човек да излезе излекуван, жив и здрав, доколкото това е възможно.
Но - БЯХА МИ ДАЛИ ТЕЛЕФОН, НА КОЙТО АЗ ДА СЕ ОБАЖДАМ. Те нито веднъж за нищо не ме търсиха. Аз през час съм звънила - и в операционната, докато вървеше операцията, и след това - докато беше в реанимация. Те нямат време да звънят, за жалост. Дори при първото поставяне на стентовете се наложи да спрат с това просто по средата и да вкарат по спешност друг човек на който трябваше да се спасява живота... И мъжът ми стоя на количката почти час и половина в операционната ...Ужасно са натоварени. От цяла България се стича народ там. И те хвърчат като финикийци. Даже един болен от Русе каза, че в техния град имало списък за приемане в тази болница - за операции, за пейсмейкъри ... И хората чакали да им дойде реда, за да ги приемат за лечение„разбира се тези, които могат да чакат“ . Нас ни приеха по спешност - мъжът ми направи инфаркт на кораба, на който работеше в чужбина и го докараха със самолет...
Пожелавам да сте силна и да преживеете болката.

[mariq7308]

БЛАГОДАРЯ за мненията поне малко се внесе разяснение в доста обърканата ми глава .Болката е много голяма но се радвам че има добри хора който съчустват и се опитват да помагат .БЛАГОДАРЯ

[tapizaushi]

Баща ми го оперираха там в края на октомври. След операцията една седмица не ни пускаха при него, въпреки че възстановяването му се води нормално протичащо. Като го взехме беше много отслабнал. Каза, че храната не била много хубава, но си мисля че изпъга. Просто не му се е яло. А и майка ми само го глези с разни гозби. Бяхме радостни, че е жив и всичко е минало добре - три байпаса.

Имаше телефон, на който ни даваха информация, а и той се обаждаше от време на време, колкото и трудно да му бе да говори. Имахме възможност да заплатим за избор на екип и имахме комуникация лично с хирурга. Ясно е, че не всички имат такава възможност, но мисля че когато има - си струва. Все пак това не са неща, от които може да се пести. Сега ми изглежда добре. Благодарни сме на докторите.

Съболезнованя и от мен.

[MariaMagdalena]

Моите съболезнования, Mariq7308. През м. февруари т.г. в тази болница почина моя дядо. Отиде за операция, която се оказа доста рискова, и след повече от седмица в реанимацията - почина. Моите впечатления от работещите там са, че са големи специалисти, но наистина бях разочарована от липсата на информация относно състоянието на дядо ми. Те дори се дразнеха, когато се интересувахме по телефона. Когато дядо почина, също не ни се обадиха, но ние разбрахме още същия ден вечерта, тъй като майка ми се обади, за да получи информация относно неговото състояние. Неприятно впечатление ми направи и факта, че психоложката на болницата, с която разговаряхме по телефона, въобще не си направи труда да разбере какво преживява семейството ми - нея я интересуваше единствено да дойдем да "приберем тялото" максимално бързо. Да не говорим, че назначиха и започнаха аутопсия, без да имат съгласието ни, което е в разрез със закона. Имаше и други неприятни моменти, но няма да навлизам в чак такива детайли. Работещите в болницата са професионалисти, но всичко се случва на бързи обороти и не влагат емоции в съдбата на всеки пациент. За нас, които не се сблъскваме с болести и смърт всекидневно, е трудно да приемем поведението им, но то вероятно е нормално и е начин на оцеляване в тази напрегната обстановка. Пожелавам на четящите това да бъдат здрави и никога да не им се налага да посещават болнични заведения!

[mariq7308]

БЛАГОДАРЯ доколкото разбирам не сме единствените потърпевши от "моралните ценности" в тази болница.Искам да попитам дали потърсиха подпис от някой от близките на вашия дядо че е съгласен с тази операция и обяснено ли ви беше какъв е риска или както при нас обсолютно нищо.БЛАГОДАРЯ отново.

[MariaMagdalena]

Не смятам, че подпис е необходим - дядо ми беше пълнолетно и вменяемо лице, което само можеше да взема решенията си. Относно рисковете - не, никой не ни ги обясни, дори самото приемане на дядо ми в болницата беше проблемно, защото уж го нямаше в списъка. Пък после, след известна доза разправии и 3-4 часа висене, се оказа, че го има. И до ден днешен съжалявам, че не си тръгнахме тогава, можеше още да е жив