Заведох Павлов иск. Адвокатът ми не вписа исковата молба

[portokal]

"ИМ по нейно дело по чл.135 ал.1 ЗЗД за разпореждане с ценни книжа е била вписана"
В имотния регистър ли е била вписана?
Не бях чувала такова нещо и нямаше да ми хрумне. Според мен е несъмнено, че се вписва само ако се отнася до недвижими имоти, като всяко вписване. Какво да търсят там актове, които нямат никаква връзка с имоти? Макар че щом го има обратното мнение...

[karanedeff]

P.S. Тук му е мястото да се включи Каранедев и да каже как стои въпроса с вписването

Включвам се
Портокал е отговорила вече. Но автора на темата да даде повече подробности, иначе ще си продължим теоритичната дискусия

Една колежка каза, че ИМ по нейно дело по чл.135 ал.1 ЗЗД за разпореждане с ценни книжа е била вписана. Но при движими вещи май никой не си спомни за вписване.

В кой съд е това

Вписват се само актове относно недвижими имоти и актовете, за които в закон е предвидено вписване. Естествено имам предвид вписване по смисъла на ЗС, ПВ и ЗКИР. Щото тая дума вписване вече се употребява и за регистриране - например ЗТР. От няколко години върви такава непоследователност в термитологията на законите - голям срам
Е, сега след активното законотворчество през миналата легислатура, че и при тази, предвидиха да вписваме и обстоятелства, но карай щом е предвидено в закона - вписваме

[portokal]

Аз първоначално реших, че имате предвид, че павловите искове с предмет разпоредителни действия с недвижими имоти не се вписват задължително. Също както в някои съдилища не винаги вписват делби и ревандикации.

[sarbijanac]

Аз първоначално реших, че имате предвид, че павловите искове с предмет разпоредителни действия с недвижими имоти не се вписват задължително. Също както в някои съдилища не винаги вписват делби и ревандикации.

Добре,като не ми е вписана исковата молба за делба или за ревандикация после как да си впиша съдебното решение ?

[karanedeff]

Добре,като не ми е вписана исковата молба за делба или за ревандикация после как да си впиша съдебното решение ?

Вписва се на общо основание, като акт, който замества договора за доброволна делба чл. 4, б "г" ПВ

[hidden]

Исковата молба трябва да се впише, но и да не се впише, според ВКС това няма голямо значение:

Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 1 от 2005 г.

СДЕЛКАТА, ПРЕДМЕТ НА УВАЖЕНИЯ ИСК ПО ЧЛ. 135 ЗЗД Е ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНА - САМО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ КРЕДИТОРА И ДЛЪЖНИКА. ТЯ Е ДЕЙСТВИТЕЛНА В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ КРЕДИТОРА И ТРЕТОТО ЛИЦЕ. КОГАТО Е ПРОДАДЕНА ИДЕАЛНА ЧАСТ ОТ ИМОТ ТРЕТОТО ЛИЦЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОЗОВАВА НА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ И НА ВЪЗСТАНОВЕНО СЪСТОЯНИЕ НА СЪСОБСТВЕНОСТ.
Чл. 135 ЗЗД
Чл. 33, ал. 2 ЗС

Докладчик председател на отделение Добрила Василева

С решение на районен съд гр. С по иск, предявен на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е обявен за недействителен по отношение на Р. М. и А. М. договор за продажба от 26.11.1998 г., сключен между М. И. и дъщеря й Е. И. за 1/2 ид. ч. от имот пл. № 2528 в землището на гр. С., състоящ се целият от 500 кв. м. с построена в имота вилна сграда. За 1/2 ид. ч. от имота е признато за установено, че принадлежи на Е. И. по наследство от нейния баща, а исковете й за признаване за собственик на останалата 1/2 ид. ч. от имота и за изкупуване на тази част по чл. 33, ал. 2 ЗС са отхвърлени. Решението е оставено в сила от въззивния съд.
Ищцата Е.И. е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд в частта, с която срещу нея е уважен искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД и са отхвърлени нейните искове за собственост на 1/2 ид.ч. от имота и за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС.
Спорът е за имот, който е бил съсобствен между ищцата и нейната майка при дялове 1/2 и 1/2 ид.ч. На 31.08.1994 г. майката М. И. прехвърлила с предварителен договор целия имот на ответника Р. М., а на 26.11.1998 г. продала на дъщеря си с нотариален акт 1/2 ид. ч. от същия имот. Със съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ГПК предварителният договор е обявен за окончателен. Ищцата е поддържала, че е едноличен собственик на целия имот, тъй като притежава 1/2 ид. ч. по наследство и 1/2 ид. ч., продадени й от нейната майка М. И. Счита че решението по чл. 19, ал. 3 ГПК не може да й се противопостави, тъй като нейната продажба е станала преди вписване на исковата молба за обявяване на предварителния договор за окончателен - исковата молба е вписана на 5.07.1999 г., а продажбата е от 26.11.1998 г. Предявила е иск за признаването й за собственик на целия имот - дворно място с вилна сграда. При условията на евентуалност поддържа, че следва да бъде призната за собственик на 1/2 ид. ч. от имота, а като съсобственик за останалата част с продавачката по предварителния договор моли да й се признае правото да изкупи 1/2 ид. ч. по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС по отношение на ответниците.
Последните са предявили иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на сделката, с която майката е продала 1/2 ид. ч. от имота на своята дъщеря за недействителна по отношение на тях, тъй като с тази продажба продавачката по предварителният договор не може да изпълни задължението си да им прехвърли собствеността на имота и ги уврежда.
На първо място съдът е разгледал иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, тъй като е преценил, че изхода от него има преюдициално значение за разрешаване на останалите искове. В тази връзка е приел, че продажбата действително е увреждаща по отношение на купувачите по предварителния договор, тъй като препятства изпълнението на задължението за прехвърляне на имота. Приложена е и презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД предвид родствената връзка между страните по продажбата. С оглед на този резултат ищцата е призната за собственик само на 1/2 ид. ч. от имота, а за 1/2 ид. ч. искът е отхвърлен. Отхвърлен е и евентуалният иск по чл. 33, ал. 2 ЗС, тъй като е установено, че ищцата е знаела за продажбата и дори е имало разговори да прехвърли и своята идеална част, което съдът е възприел за индиция, че е била поканена и отказала да изкупи дела на съсобственика.
В касационната жалба се оспорва приетото от съда, че ищцата по презумпция е недобросъвестен приобретател и знаела за увреждащия ефект на сделката. Счита че неправилно е отхвърлен и иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, тъй като преценката за наличие на покана следва да се прави спрямо решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, а не спрямо предварителния договор, а също че липсват доказателства за направено предложение за изкупуване.
Доводите срещу уважаването на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД са неоснователни. В тази част решението е правилно и следва да се остави в сила. Презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД е оборима, но от събраните по делото доказателства не може да се направи друг извод освен този, който е направил съдът, а именно че ищцата е знаела, че продажбата уврежда интересите на купувачите по предварителния договор, тъй като е установено, че и самата тя е била в преговори с тях. Презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД е в полза на кредитора, каквито са купувачите по предварителния договор и оборването й тежи върху продавача или лицето, с което е договарял, в случая ищцата, което тя не е успяла да стори.
С оглед на изхода от този спор правилно е прието, че ищцата е собственик на 1/2 ид. ч., толкова колкото има по наследство от своя баща, както и че другата 1/2 ид. ч. е била собственост на нейната майка и доколкото има валидно прехвърляне по предварителния договор, респективно по силата на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, то е именно за тази част от 1/2 ид. ч. До този размер на продажбата може да се упражни и правото на изкупуване, но това е по принцип, докато в конкретния случай и този иск правилно е отхвърлен от съда. Това е така, тъй като въпросът следва да се разгледа във връзка с уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД и неговото отражение в отношенията между трите страни, спрямо които се разпростират последиците на решението. Продажбата е недействителна само в отношенията между страните по предварителния договор, а не изобщо. Затова по отношение на ищцата не може да се приеме, че продадената й 3/4 ид. ч. се връща в патримониума на нейната майка, възстановява се състоянието на съсобственост и тя може да упражни правото на изкупуване. Този ефект решението произвежда само в отношенията между страните по предварителния договор и благодарение на това става възможно при обявяване на договора за окончателен купувачът да придобие собствеността на имота. В тази хипотеза предимството, което ищцата има поради по-ранната дата на вписване на нейния нотариален акт спрямо вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД отпада. Такава конкуренция се решава в полза на по-рано вписания акт само когато той е действителен. В случая първата продажба е недействителна, макар и само по отношение на ответника, поради уважаване на иска по чл. 135, ал. 2 ЗЗД и затова предимството от по-ранното вписване на продажбата в полза на ищцата не може да я ползва. Ищцата Е. И. се оказва в положение на купувач на чужд имот, поради което не се легитимира като собственик на 1/2 ид. ч. от имота, както поддържа в жалбата и затова установителният иск за собственост на тази част от имота правилно е отхвърлен.
След като в отношенията между майката и дъщерята, която е трето лице по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, продажбата е действителна, те не могат да се третират като съсобственици и да се признае правото на ищцата да иска изкупуване на частта от имота, предмет на предварителния договор и на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, с оглед на което правилно е отхвърлен и искът по чл. 33, ал. 2 ЗС.

[portokal]

Е па ако някой трети добросъвестен не е придобил имота междувременно - няма значение.
***
А това решение не се отнася до вписването на исковата молба по павловия иск, доколкото разбрах. Става дума за иск по чл. 19, предявен заедно с павлов иск или малко преди павловия, и вписана искова молба (нормално!) след вписването на атакуваната с павловия иск сделка.
Целта на павловия иск е именно да стане възможно уважаването на иска по чл. 19, така че не виждам какво ново ни казва това решение.

[sarbijanac]

Оф,има една приказка вържи попа да ти е мирно селото.Едно вписване на ИМ нито е сложно като процедура,нито пък е свързано с големи разходи.Аз бих я вписал когато касае имот,пък дали е правилно или не почитаемия съд да се произнесе.

[sarbijanac]

Оф,има една приказка вържи попа да ти е мирно селото.Едно вписване на ИМ нито е сложно като процедура,нито пък е свързано с големи разходи.Аз бих я вписал когато касае имот,пък дали е правилно или не почитаемия съд да се произнесе.

[portokal]

Сръбски, в случая не виждам отвързан поп.
Ищцата по иска за изкупуване, която е ответница по павловия иск, е казала: ама аз си вписах сделката (атакуваната сделка) преди исковата молба по чл. 19. Съдът и е казал съвсем очаквано да си гледа работата, защото:
- за уважаването на павловия иск има значение дали ищецът по чл. 19 е кредитор по предварителния договор, а не кога е вписал исковата молба по чл. 19; ако я беше вписал преди сделката, изобщо нямаше да има нужда от павлов иск;
- след уважаването на павловия иск пък въпросната ищца-ответница все едно не е купувач и по отношение на ищеца по павловия иск се счита, че няма никаква вписана сделка.

[error]

В кой съд е това

Здрасти!
Нямам представа в района на кой съд е направено вписването. А и тя не помни, защото е по-горна инстанция, а съдебен район - голям. В общи линии, гледаме доста Павлови искове, но понеже не са за недвижими имоти, само тази колежка се сети, че преди време май е виждала вписване в имотен регистър на ИМ по чл.135 ал.1 ЗЗД. Вече посочих, че на нас това нито ни помага, нито ни пречи, та и никой не се вглежда особено.

[gudio]

Ако с Павлов иск е атакувана сделка с някакви безналични ценни книжа, възможно е (теоретично !) да е "вписана" искова молба в Централния депозитар.
Error, бихте ли ни просветлили какви са тия лавини от Павлови искове, но не за недвижими имоти, с които така интензивно засипват Вашия съд Някой пример - за МПС, въздухоплавателни средства ли, за какво толкова се съдят пусти кредитОри

[error]

Error, бихте ли ни просветлили какви са тия лавини от Павлови искове, но не за недвижими имоти, с които така интензивно засипват Вашия съд Някой пример - за МПС, въздухоплавателни средства ли, за какво толкова се съдят пусти кредитОри

Между "лавини" и "доста" - разликата е съществена. Поне за мен. Не са колкото заповедното производство, застраховките и некачественото строителство (които наистина са на лавини), но поне 4-5 годишно на докладчик - има. За Павлови искове това не е малко.
Да. Доста са за отчуждени луксозни и товарни МПС. Нали знаеш, че кредитОри са и държавата (чл.216 ДОПК не пасва навсякъде), пък и общините. Освен това, чл.649 ТЗ препраща към чл.135 ЗЗД, тъй като Павловите искове са възможни в някои ограничени хипотези, като способ за попълване масата на несъстоятелността.

[temidadr]

Много Ви благодаря за мненията и интереса! Сега да дам малко подробности..
Длъжникът е издател на Запис на заповед с падеж декември 2007г. /без протест и без предявяване/. Март 2008г. си пуснах Молба за обезпечение на бъдещ иск в РС, но тъй като е над 25хил.лв се оказа, че не е за РС, а за ОС и съответно я препратиха в ОС СТАРА ЗАГОРА!!! В тази молба аз поисках да се възбрани апартамента на който длъжникът се води по постоянен адрес, а от ОС Ст. Загора ми поискаха доказателство, че този апартамент е собственост на същия/длъжника/. Разбира се измина време докато се случва това и вече е май 2008г. ..Оказа се, че 06.04.2008г и 16.04.2008г /СЛЕД като съм предприела действия ...МОБИ/длъжникът ми е продал двата си апартамента на две хлапета-негови приятели/ап.1-100% собственост на длъжника и ап.2-50% собственост на длъжника/. Единият от купувачите ми подписа декларация /декември 2009г/ и призна в съда, че му е обещана малка сума пари за да му бъде прехвърлен апартамента /ап.1/и след това да го прехвърли на трето лице. Съответно аз заведох Павлов иск и в същото време си водих и дело по установителен иск / Записа на заповед/ИЛ/.И така до 2010г. Спечелих си делата- и двете. На 01.07.2010г. влезе в сила Решението на ОС Ст. Загора по Павловия иск/в моя полза/.Аз на същия ден го вписах. А по установителния иск , Решението /също в моя полза/влезе в сила октомври 2010г. и също беше вписано веднага. Решенията и по двете дела съм ги предала на ЧСИ в дните в които са влезли в сила. Започнах едно звънене в кантората на ЧСИ да питам какво се случва с апартаментите. От там ми казаха, че единият апартамент /ап.1-100% собственост на длъжника ми/е обявен на търг и че аз съм първата, която ще бъде удоволетворена при евентуална продажба, НО.. Когато търгът приключи, се оказа, че първият купувач на апартамента е продал на следващия купувач същия апартамент ЧРЕЗ ИПОТЕКА и тази ипотека е била вписана/за разлика от моята ИМ/ и паричките си ги прибира банката, а за мен ... НЯМА!!! Не разбрах защо и от кантората на ЧСИ ме лъгаха, но там по-скоро никоя от служителките не беше наясно какво се случва или ...не знам.Как се оказа, че възложителя е банката а не аз и те не го знаеха, също е мистерия... От съда се произнесоха точно когато Банката си извади ИЛ и обявиха на търг ап.1/какво съвпадение../
Мислих за варианта, че първият купувач/който е същият с подписаната декларация за фиктивна сделка/НЕ е бил собственик на въпросния апартамент за да го продава на трето лице, но всъщност това към онзи момент не е било доказано. Сделката с ипотеката е била в края на 2008г. Ипотеката е вписана 2008г, а аз вписах Решението на съда 2010г., НО ИМ не е вписана и въпреки спчелените дела аз губя всичко и оставам ..без нищо
Надявам се, че внесох малко яснота/поне, че става въпрос за ОС Стара Загора/

[usra_ovcova]

Остава да се чака длъжникът да се спомине и да се подгонят наследниците до девето коляно, както се казва !!!

[Гост.]

Започнах едно звънене в кантората на ЧСИ да питам какво се случва с апартаментите. От там ми казаха, че единият апартамент /ап.1-100% собственост на длъжника ми/е обявен на търг и че аз съм първата, която ще бъде удоволетворена при евентуална продажба, НО.. Когато търгът приключи, се оказа, че първият купувач на апартамента е продал на следващия купувач същия апартамент ЧРЕЗ ИПОТЕКА и тази ипотека е била вписана/за разлика от моята ИМ/ и паричките си ги прибира банката, а за мен ... НЯМА!!! Не разбрах защо и от кантората на ЧСИ ме лъгаха, но там по-скоро никоя от служителките не беше наясно какво се случва или ...не знам.Как се оказа, че възложителя е банката а не аз и те не го знаеха, също е мистерия...

Нещо сте в грешка- по партидата на имота, справка от която трябва да се съдържа в ИД, след като прочетете сама ще се убедите, че нещата не са съвсем така, както ги излагате тук.
Нещо повече- когато

Сделката с ипотеката е била в края на 2008г. Ипотеката е вписана 2008г, а аз вписах Решението на съда 2010г.

ако при вписване на СР си бяхте направила справка по тази партида в АВ- щяхте и сама да установите, че има вписана ипотека. Още през 2008г.

В тази молба аз поисках да се възбрани апартамента на който длъжникът се води по постоянен адрес, а от ОС Ст. Загора ми поискаха доказателство, че този апартамент е собственост на същия/длъжника/

Да продължа с откровенията, така щото аз лично не виждам проблем в действията на съда- няма начин да ви допуснат обезпечението, като издадат заповед за налагане на възбрана без да представите доказателства за релеватни факти. За да имате такова О, то означава единствено, че молбата е била голословно твърдение( освен досежно задължението) относно имота, върху който да се наложи обезпечение- е, как да удовлетвори съда щението ви?! По пътя на вашата логика мога да искам да се възбрани имота на съседа сочейки, че той е на адрес еди кой си, а реалният собственик на имота да е друг.
Забавянето е по ваша вина. Трябва да ви е ясно.
А, че е отнело време( два месеца от март до май), за да представите доказателства, обуславящи налагане на обезпечение- отново вината не е съдебна.

[temidadr]

Благодаря на всички за отзивите! ОС реши, че сделките са нищожни спрямо мен. Касаят недвижими имоти.Сега обаче има нов казус. След завеждането на този Павлов иск, но преди влизането в сила на Решението на ОС, има втора продажба с вписана ипотека. Интересува ме дали сделките са нищожни за всички следващи продажби/следващи вече нищожната сделка/, или само тези след влизане в сила Решението на ОС. Благодаря Ви!

[Melly]

Благодаря на всички за отзивите! ОС реши, че сделките са нищожни спрямо мен. Касаят недвижими имоти.Сега обаче има нов казус. След завеждането на този Павлов иск, но преди влизането в сила на Решението на ОС, има втора продажба с вписана ипотека. Интересува ме дали сделките са нищожни за всички следващи продажби/следващи вече нищожната сделка/, или само тези след влизане в сила Решението на ОС. Благодаря Ви!

И.... сам воинът е воин.
Прочетох сагата ви. Оставам с впечатление, че отново ще пропуснете важни моменти. Но..., всеки избира пътя си сам.

[veda_iv]

Случаят е следният: Заведен иск за делба на наследствен имот. Преди първо заседание ищеца дарява/продава своята ид.ч.на трето лице. Съда дава указания за вписване на ИМ,но не на ищеца,а на ответниците! В момента вече има решение за първата фаза,подлежащо на обжалване,но ИМ все още не е вписана. Сделките са обявени за относително недействителни.
Какви са последиците според вас от не вписването на ИМ за делото при обжалване пред ОС?