По какво да познаем добрия адвокат?

[via_victoria]

Повод за питането ми е прочита на една съседна тема, а причина - преобладаващото отношение на правоспособните юристи към търсещите съвети по форумите, което на кратко обобщено е: "не питайте тук, обърнете се към адвокат". До тук добре и аз съм "за", но по какво да различим добрия професионалист, който ще ни бъде полезен, от некомпетентния или склонния да злоупотреби с доверието ни?
(особено в случай, че лично не познаваме нито един адвокат и нямаме познати, които са ползвали услугите им, за да споделят опит и резултат)

[hidden]

Сериозно: според мен няма рецепта за разпознаване на "добрия" адвокат; някои адвокати работят широк кръг от дела, а други са специализирани в определена материя. Според мен специализираният адвокат е по-вероятно да бъде по-компетентен в областта си, отколкото този, който работи всякакви дела. Освен това според мен е важна първата среща - обикновено клиентът не е подготвен, не борави добре с правната материя, не разбира какво трябва да разясни и какви факти и доказателства са нужни на адвоката, за да приложи адекватно закона; поради това е важно какви въпроси ще задава адвокатът, от въпросите ще проличи дали разбира това, което говори клиентът и най-вече - дали действително иска да го разбере. Важно е след това как анализира казуса и как ще обясни на клиента различните варианти и възможности за по-нататъшни действия, защото по същия начин, по който обяснява на клиента си, адвокатът след това ще изложи тезите си и пред съда - по-вероятно е съдът да погледне благосклонно на едно логично и структурирано изложение, в сравнение с един разхвърлен и пълен с неясноти текст.
Някои адвокати обичат да се хвалят със специализациите и клиентите си; мисля, че това може да прозвучи по-скоро като изхвърляне - такъв човек обикновено иска да представи нещата в по-"бляскава" светлина, отколкото са в действителност. "Добрият" адвокат има името на човек, който "си разбира от нещата" и "си върши работата", а не толкова, че печели делата си (защото може да ги печели и по гореизобразения начин).
Има добри професионалисти, с които обаче се работи трудно поради особености на характера, което пък от своя страна би създало проблеми при по-дълготрайни отношения. Но ако е за едно дело едва ли би било проблем.
И най-важното - трябва да ви вдъхва доверие. Ако нещо в поведението или в имиджа му ви смущава, може би е по-добре да не рискувате
Съвършен адвокат не съществува и правилният избор в крайна сметка зависи и от вашите умения да откриете такъв. А и не забравяйте, че никой не може да ви гарантира 100% успех, особено в България.

[Гост.]

продължават терзанията, само е неясно защо изписвате толкоз думи за неща прости. Неща, които знаете, но не знам само дали от някакъв свян не изричате.
Клиентите не се интересуват от правните знания и прочее - единствено важен е резултатът, ерго- добрия адвокат е този, който печели делата, без оглед начина. За клиентите.

Не разбирам демонстрираното неразбиране по въпроса.

п.п. Нямам нищо против, hidden, но се чудя за коя пазарни ниша разказвате. Изложеното е дълбоко невярно, ако го отнасяте към адвокатската работа.

[via_victoria]

И така да е, poli_g, не знам как би могъл човек да провери колко дела общо е имал адвокат Х. и колко от тях е спечелил (поне не съм запозната да се води такъв регистър), при което въпросът пак си остава в сила....

[ivan_lawyer]

Адвокат се посреща по марка цигари, а се изпраща с пура.

Има абсурдност в отношението клиент - адвокат, но защо.

Струва ми се, че подценявате адвокатите, но не само тях.

Не е правилно, че адвокатите имат само железни нерви.

Всичко в адвоката е стабилно, не се съмнявайте повече.

Адвокат се става, както и оратор, с мъчителния процес.

[Melly]

По какво да познаем добрия адвокат?

По метода "опит-грешка".
Резултат обратна пропорционална зависимост между тези две явления.
Колкото повече опити направят, толкова по-малко грешки
клиентите допускат в избора си.

Да ме прощава Мечо-Пух...

[teogeo]

По какво да познаем добрия адвокат?

По метода "опит-грешка".
Резултат обратна пропорционална зависимост между тези две явления.
Колкото повече опити направят, толкова по-малко грешки
клиентите допускат в избора си.

Да ме прощава Мечо-Пух...

Precisely! Като се опарите с един-двама лоши, тогава ще се научите да разпознаете добрия. Няма как човек да познава доброто, без да е познал и противоположното му.

[Гост.]

....Регистри, разбира се, по този въпрос не се водят ( освен ако не се допитате до "живите" такива от някое съдебно деловодство), но и да се- каква полза, като не се познава спецификата на спора. Съвсем в страни- като гледам каква търговия се е завъртяла и на това не може да се има абсолютна вяра.

Завеждала съм n-иска, била съм ответник по х-дела.
От тях, хипотетично, в 90% магистратите са споделили моята теза, но в останалите 10- не са( което съвсем не означава категорично, че е била грешна, или че кофти е водено делото или обратното....).
Това, като статистика, не означава нищо за следващият ми клиент, ако не спечели делото. Разбирате ли?
Вярвам сте чувала репликата" абе, наех си "уж"най-добрия адвокат( всички така твърдяха), ама пак загубих делото". В повечето случаи това не е защото каузата е обречена, според клиента( в свободен разказ навярно се пропуска факта да е подписал декларация, че е уведомен за вероятностите по това дело), а защото адвокатът му не си е свършил работата.

Печелила съм дела, за които имам знание, че са обречени. Факт. С този нов ГПК вече всичко е възможно.
Печелила съм, макар да знам, че фактите не са такива, каквито представям. Не съм горда от този факт!
Понякога се печели и заради лошата стратегия на ответната страна....
Губила съм, макар да знам, че правото е на моя страна. Болезнено е, но с времето и това се преживява.
Губила съм и защото до окончателното СР не съм знаела, че отстоявам грешната теза. Динамично е законодателството ни(това не ме оневинява)- въпреки това смятам, че е по моя вина загубата. Едно дело, докато стигне до ВКС, минава време- когато стигне делото при тях установяваш, че висшите магистрати са приели за правилна ответната теза по ред причини( противно на това, което е било във времето, когато делото е висящо пред РС, но междувременно излязло ТР ).
Животът е пъстър- продължаваш.

За личните победи и загуби знаят неколцина от моите колеги- приятели. За всички останали.... каквото не знаят, не им е било писано. Не очаквайте някой да си окачи табела на вратата- "печеля в 99% от всички казуси".

[teogeo]

Не очаквайте някой да си окачи табела на вратата- "печеля в 99% от всички казуси".

.. "а вашият казус най-вероятно е от останалите 1%"

[Гост.]

За тези, които я нямат на хартиен носител http://sersemi.com/books/text/13625.html
Приятно забавление.

[hidden]

Не разбирам демонстрираното неразбиране по въпроса.

И аз не разбирам Вашето неразбиране.

Изложеното е дълбоко невярно, ако го отнасяте към адвокатската работа.

И кое точно е невярното, че не разбрах? Хубаво е да излагате становище, но може и да е малко по-аргументирано и конкретно.

Клиентите не се интересуват от правните знания и прочее - единствено важен е резултатът, ерго- добрия адвокат е този, който печели делата, без оглед начина. За клиентите.

И как това, което твърдите, че резултатите са най-важни, противоречи на това, което казах? Аз не съм твърдял нещо различно.
Как един клиент ще разбере какви са резултатите на адвоката? Клиентът отива при този, който му е препоръчан от познати или в другия вариант - при първия срещнат. И в двата случая "резултатите" не могат да се преценяват. Няма регистър на спечелените и загубените дела, а и никъде по света няма.

[Гост.]

Клиентът отива при този, който му е препоръчан от познати или в другия вариант - при първия срещнат.

С това ще се съглася- ако не познава някого или няма кой да му препоръча, то клиентът влиза при първия срещнат. От там насетне, както Мели спомена, ако има средства по пътя на емпиричното ще установи кой е неговият. Всъщност, според мен, първият е и неговият адвокат. Хората твърде рядко имат финансовата възможност да повторят консултация при друг( неведнъж съм писала тук, че юридическите услуги не са в потребителската кошница на българина), ерго- всеки с опитът си. И късмета.

И как това, което твърдите, че резултатите са най-важни, противоречи на това, което казах? Аз не съм твърдял нещо различно.

"Добрият" адвокат има името на човек, който "си разбира от нещата" и "си върши работата", а не толкова, че печели делата си

Има разлика, вярвам ще се съгласите с мен. Клиентът не се впечатлява от титли и сертификати- иска крайната цел, за която е платил, да се постигне. Пътят до нея му е абсолютно неважен.

По отношение психологията, за която говорите, на първото впечатление. Мога да се съглася частично с вас, но доверието се гради с времето, не се получава на първата среща.
Не знам как е по големите градове, ама ако ти е препоръчан един адвокат- дали ще изглежда като излязъл от бутик, или има по-обикновено излъчване, пак така.
Гладкото говорене.... да .. Тази презумпция за к` ми се стори странна, но се сетих за редица колеги- "омайници" и си го обясних. Проблемът е, че резултатите не се покриват с очакванията, но въпреки това- хората отново се връщат при тях. Този феномен е странен за мен, но съществува.

обикновено клиентът не е подготвен, не борави добре с правната материя, не разбира какво трябва да разясни и какви факти и доказателства са нужни на адвоката, за да приложи адекватно закона; поради това е важно какви въпроси ще задава адвокатът, от въпросите ще проличи дали разбира това, което говори клиентът и най-вече - дали действително иска да го разбере. Важно е след това как анализира казуса и как ще обясни на клиента различните варианти и възможности за по-нататъшни действия, защото по същия начин, по който обяснява на клиента си, адвокатът след това ще изложи тезите си и пред съда - по-вероятно е съдът да погледне благосклонно на едно логично и структурирано изложение, в сравнение с един разхвърлен и пълен с неясноти текст.

С кое не се съгласих?- повечето пъти клиентът изобщо не е подготвен и в това няма нищо странно- нито му е работа, нито е квалифициран да разбира. Ако ли бе обратното, то и сам щеше да си оправи проблема, но ако му се презумира незнание не разбирам от къде по зададените му въпроси клиентът ще установи, че този адвокат е неговият човек. Тази корелация не схванах. Отделно, че не съм съгласна с твърдението, че без оглед какво точно говори, щом е гладък изказът му то се презумира к` "добър".
Наскоро ми се наложи да обяснявам на няколко пъти пред различни хора, че Р по 108 ЗС от 2004г. е валидно и с по-голяма тежест от СР по чл. 53 от ЗКИР от 2010г.( имам спор с вас по този въпрос от темата, която пуснах в раздел за юристи). Клиентът чисто интуитивно схвана, че това е в негова полза ( детайлите му убягват все още, но поне интуицията го води в правилна посока), нямах този успех пред служителката от АГКК- тя непрекъснато ми повтаряше" имате ли СР след това Р от 2010г.?"( за втората се презумира, че поне поназнайва нещо). Е, след третия опит да и обясня този проблем навярно гладкостта ми е изчезнала- няма начин да обясня необяснимото за нея и реших да изложа писмено пред АС мотивите си. Добре, че не се приемам за добър адвокат.

по-вероятно е съдът да погледне благосклонно на едно логично и структурирано изложение

Не подценявайте магистратите- дори и да е такова изложението, ако е невярно... загубил сте си времето.

Има добри професионалисти, с които обаче се работи трудно поради особености на характера, което пък от своя страна би създало проблеми при по-дълготрайни отношения. Но ако е за едно дело едва ли би било проблем.

Вярно е, че съществуват добри професионалисти, но не е правило, че същите имат проблем в комуникацията. Проблемът се ражда от неистовото желание на клиента да му се обясняват нееднократно детайлите по делото.Е, вие как издържате всеки ден да ви се звъни и да се налага да обяснявате вече обяснените неща? Или пък да слушате, че някой някъде прочел нещо и смята, че така е правилно да постъпите и вие?
От това идват проблемите в отношенията с клиента- детинското поведение на някои от тях.
И още нещо- връзката адвокат клиент е дълготрайна, поради естеството на делата. Мимолетна е само при определени производства- напр. по чл. 381 НПК, в останалите случаи доста време се работи с определен човек( едно гражданско дело докато се развие до окончателно СР минават поне 2-3 години, дори и с този ГПК. Което ме подсети за още нещо- ежедневно да ви се звъни по телефона и да се налага да обяснявате, че и днес няма резултат по допустимост на КЖ в сайта на ВКС, при все да сте ги уведомили, че ще са първите след вас, които ще го узнаят, не е заветната ви мечта, нали ).

Някои адвокати обичат да се хвалят със специализациите и клиентите си; мисля, че това може да прозвучи по-скоро като изхвърляне - такъв човек обикновено иска да представи нещата в по-"бляскава" светлина, отколкото са в действителност.

Според мен специализираният адвокат е по-вероятно да бъде по-компетентен в областта си, отколкото този, който работи всякакви дела

Всяко едно от твърденията само по себе си е вярно, но поставени в едни пост са неверни- как ще установи клиентът, че адвокатът е специализирал в определена област, ако примерно няма достъп до различните удостоверения за специализацията му?
До скоро и аз имах същото мнение като вашето по този въпрос, но във връзка с работата по една ОП установих какво благо е това да са оповестени удостоверения за различни квалификации, вкл. и положителни референции от доволни клиенти. Лично аз, все още не съм превъзмогнала този момент от предразсъдъци, но с времето еволюирах до степен да нямам против да чета в нечии кабинет на колега поставени в рамка част от тези документи( не референциите, разбира се). Приемам го за същото като на визитката си да напишат " доктор по право". В края на краищата са вложили време и труд, за да постигнат определена квалификация и няма нужда да им се отрича този факт. Най-малкото от уважение.

п.п. Горното е плод на личното ми възприятие по въпроса, ерго субективно мнение!С което се надявам да съм разсеяла неразбирането ви. Приятен ден от мен.

[Melly]

Попадналият в обкръжение на "луди" изглежда "луд" - (сентенция).

Поли,говорили сме неведнъж, че в тази пъстрота от багри и наситеност на различни нрави у клиентите (събирателно множество от култура, възпитание, духовни ценности и т.н.) води до усещането да изглеждаш "луд" дори и в собствените си очи, в стремежа си да потушиш емоционалния заряд на клиента, който в повечето случаи е против неговия интерес. С такъв род клиенти е по-добре да не започваш, а ако си отпочнал защитата му, при първата сигнална лампичка да прекратиш "топлата" връзка помежду ви. С такъв клиент не се излиза наглава. Ти му казваш, а оно рУпа, ли рУпа...

[nk7702n]

Най - после и аз да се включа в тази тема. Значи, няма как да се различи добрият от лошия адвокат, без да сте му възложили Вие, или някой близък познат някаква работа, или да Ви е защитавал по някакво дело. Преди един ден попаднах в Смолян на една жена / наложи ми се пътуване дотам/, , която започна да ми се оплаква от някакъв колега адвокат, който се захванал да и напише жалба до съда. Била много възмутена как същият и взел сума - ти пари и накрая не можал да формулира както трябва съдържанието, от написаната жалба не ставало ясно изобщо какво е точно искането до съда. Наложило се да я " дообработва" сама, защото не било разбираемо за какво точно иде реч. Останала с впечатлението, че бил изцяло неграмотен. Какво може да каже човек, освен това, което и казах и аз, във всички области и професии си има кадърни и некадърни специалисти, отговорни и безотговорни, съвестни и такива без съвест. Човек не може изцяло да се застрахова срещу грешки от неправилен избор. По мое лично мнение, хората трябва да избягват основно т.н. " многообещаващи на всяка цена положителни резултати, гарантиран успех" колеги. Хората, които действително биха се старали да свършат работа, са далеч по - реалистични в обясненията и обещанията. Това е важен критерий за избора на кадърен и съвестен колега. За съжаление, хората както по отношение на политиците, така и по отношение на избора на адвокат, вярват сляпо в големите, нереалистични обещания.
П.П. Мели, и ти си права, а тоя израз" а оно рупа ли рупа, ми е познат отнякъде..."

[hidden]

Клиентът не се впечатлява от титли и сертификати

До скоро и аз имах същото мнение като вашето по този въпрос, но във връзка с работата по една ОП установих какво благо е това да са оповестени удостоверения за различни квалификации

Може би аз не разбирам добре изложението, но ми се стори, че двете горни мнения си противоречат. Поправете ме, ако греша.

Има разлика, вярвам ще се съгласите с мен. Клиентът не се впечатлява от титли и сертификати- иска крайната цел, за която е платил, да се постигне. Пътят до нея му е абсолютно неважен.

Всъщност зависи, някои действително се впечатляват от титли и сертификати, други - не. Просто исках да кажа, че това, което адвокатът си твърди на сайта си "специализирал в областта на .... в еди-кой си университет в чужбина" не винаги е съвсем коректно - понякога се отнася до някакъв кратък курс, например по патентно право, който в никакъв случай не е гаранция за солидни познания в областта (макар че понякога това наистина е така). Посещаването на курсове, семинари, специализации и др. като цяло повишават квалификацията на адвоката, но това невинаги е задължително.
Аз имах предвид тези колеги, които на своя сайт слагат един ред специализации и сертификати, но които в действителност не могат да се справят успешно с възникналите казуси. Не казвам, че е правило.
Представянето на клиентите също може да е подвеждащо - възможно е "клиентът" да е работил с адвоката по някакъв проект и след това да е останал разочарован и да се е оттеглил - на сайта обаче името на клиента завинаги ще стои с рекламна цел, което създава погрешно впечатление.
Всъщност аз имах предвид тези и редица други рекламни "трикове", които подвеждат хората и написаното по-горе от мен беше именно с цел да покажа, че човек не бива да се предоверява на гръмките фрази и красивия образ. В тази връзка съм напълно съгласен, че

Не подценявайте магистратите- дори и да е такова изложението, ако е невярно... загубил сте си времето.

Гладкото изложение и красивия изказ също не са гаранция за квалифицираност, но, съгласете се, има доста колеги, които излагат мислите си доста хаотично и несвързано, което създава впечатление за неистина и непрофесионализъм. Неформатирани молби и жалби, с пунктуационни грешки, които създават двусмисленост, излагане на една теза и след това защитаване на диаметрално противоположни аргументи - съгласете се, че тези феномени не се срещат толкова рядко. Според мен двете неща трябва да вървят ръка за ръка - и формата на изразяване, и съдържанието. Не може да се подценява едното за сметка на другото.

Ако ли бе обратното, то и сам щеше да си оправи проблема, но ако му се презумира незнание не разбирам от къде по зададените му въпроси клиентът ще установи, че този адвокат е неговият човек. Ако ли бе обратното, то и сам щеше да си оправи проблема, но ако му се презумира незнание не разбирам от къде по зададените му въпроси клиентът ще установи, че този адвокат е неговият човек. Тази корелация не схванах.

Може би съм се изразил неясно, затова ще поясня. Понякога хората идват объркани и първоначалното им изложение е неясно и объркано. Понякога човекът крие неща, а друг път поради незнание пропуска важни детайли. Трябва да му се задават конкретни и ясни въпроси, за да се разкрият липсващите детайли, които понякога са много важни. Ако е достатъчно интелигентен, клиентът ще разбере, че адвокатът вниква в това, което му се говори. Ако не е - това не може да се промени.

Отделно, че не съм съгласна с твърдението, че без оглед какво точно говори, щом е гладък изказът му то се презумира к` "добър".

Това, ще се съгласите с мен, не съм го твърдял никъде. Това е само предпоставка, както обясних по-горе.

Вярно е, че съществуват добри професионалисти, но не е правило, че същите имат проблем в комуникацията. Проблемът се ражда от неистовото желание на клиента да му се обясняват нееднократно детайлите по делото.Е, вие как издържате всеки ден да ви се звъни и да се налага да обяснявате вече обяснените неща? Или пък да слушате, че някой някъде прочел нещо и смята, че така е правилно да постъпите и вие?
От това идват проблемите в отношенията с клиента- детинското поведение на някои от тях.

Нито за миг не съм си позволил да обобщавам. Има клиенти и клиенти, както има адвокати и адвокати. В някои случаи едната страна има свои специфични характерови особености, в други случаи - другата. Или и двете. От "детинско поведение" не е застрахован нито клиентът, нито адвокатът. Важен е подходът, с някои клиенти е нужно да слезеш до "нивото" им, за да те разберат (да обясняваш кратичко и просто, по няколко пъти, да си говорите на "ти" и да фамилиарничите, та дори и да си малко груб, понякога), с други не е препоръчително. Понякога пък никакъв подход не е успешен и тогава усещаш, че, както каза и Melly - с такъв род клиенти е по-добре да не започваш.

Хората, които действително биха се старали да свършат работа, са далеч по - реалистични в обясненията и обещанията. Това е важен критерий за избора на кадърен и съвестен колега. За съжаление, хората както по отношение на политиците, така и по отношение на избора на адвокат, вярват сляпо в големите, нереалистични обещания.

Това имах предвид и аз, но не можах да го кажа така кратко и ясно. Всъщност не е само така при избор на политик, а и в повечето избори, които правим ежедневно, от покупката на жилище до избор на партньор. Аз затова и казах, че съвършен адвокат не съществува и правилният избор зависи и от уменията да бъде намерен такъв. В крайна сметка, клиентът също си е виновен за погрешния избор и не трябва да се сърди само на адвоката си.

[astrea]

Нека приемем, че добрият професионалист не проявява лош вкус и не работи след 70-та си годишнина. Ето обективен признак, който веднага се набива на очи (колкото и да младее колегата).

[Гост.]

hidden, след уточнението, съгласих се с вас.

Възрастта не е порок, колега astrea.
Имам колега с над 50г. юридически стаж- каквото и да напиша за него все ще е малко, не само защото е от по-старото поколение адвокати на които е чужда сегашната агресия и наглост, а защото е образец за етично процесуално, и колегиално, поведение и свежа, почти енциклопедична, правна мисъл.
Дълбок респект и уважение изпитвам към него. Може да ви се стори странно, но изпитвам особена наслада от спора по делото, когато и двамата сме страни по него. Без оглед резултата( някъде в този форум един колега го оприличи на танц- съвсем точна дефиниция).
А имам и колеги, при това не на неговата възраст, ..... , което идва да покаже, че всичко е индивидуално.

[astrea]

Поли, всички познаваме поне един такъв колега, за какъвто говорите Вие, но съм сигурна, че познаваме още повече, които нямат нищо общо с него (меко казано).
За каквито и изключения да говорим, външността на адвоката е първото, което вижда клиентът - възраст, облекло и пр. Не абсолютизирам и не твърдя, че добрия професионалист се познава по външния вид. Казвам само, че той може да е поне някакъв ориентир.
Всъщност с предходния пост се пошегувах, защото ми се струва абсурдно да се задава въпрос как да познаем добрия адвокат. Как да познаем добрия зъболекар? Имате ли паднали пломби? Пишете ли след това в зъболекарски форум на какъв некадърник сте попаднали? А добрия фризьор? А онзи симпатичен колега дали е добър в леглото и как да позная дали е такъв?
Схващате ми идеята...

[teogeo]

А онзи симпатичен колега дали е добър в леглото и как да позная дали е такъв?
Схващате ми идеята...

Питайте жена му!

А сега сериозно - темата се заблати яко.

"Българинът най-обича да си чеше топките и езика".

[Гост.]

А сега сериозно - темата се заблати яко.

"Българинът най-обича да си чеше топките и езика".

Ми, ок.- като се е заблатила очаквам именно ти да я избистриш, като постнеш лелеяната рецепта.
Колко народ тръпне в очакване да му се посочи и пътят, и истината и светлината( сега се сетих).
Бъди Диоген, не квестор.