Къде се загуби точният клиент?

[Ivailo5rov]

Дефиниция /предложение за дефиниция, може да се допълва/ за точния клиент:
Точният клиент е този, който като му трябва нещо, знае къде да го намери, отива където трябва и си заплаща. Като му трябва сирене - купува от съответния щанд, като му трябва хляб - също. Като иска да гледа филм, или мач, или театър - купува си билет. Като има нужда от консултация с адвокат, или пък нещо повече - проблем, който се нуждае от по-сериозно обсъждане и по-сложна терапия - намира точния адвокат, плаща му според тарифата и след това идва да се похвали.
Но към момента нещо не е точно така.
Идва ми клент, който отдавна ми е в тежест, защото все отлага плащането, но пък публично ме хвали и вика, че какъвто и проблем да има, пак при мен щял да дойде. Мисли си, че това ме радва. Случва се да вършим такава благотврителност и когато тя е около 20-30% от работата, се търпи. Но когато е повече, никак не е добре. Няма как да ги върнеш, защото е било време, когато са си плащали. Дай боже да дойде време / и да е по-скоро/ пак да имат и да си плащат.
Сега обаче работата не е добре. В София са по-платежоспособните и там май проблемът не е чак толкова сериозен, но провинцията яко го е закъсала.

[inspectora]

Според мен в момента положението е следното:
Имат затруднения с плащанията и гледат където може да отложат, или да не платят, но не е като да нямат пари изобщо /не е само в провинцията - повсеместно е ... като все пак допускам, че в София може и да е малко "по-розово" положението/. Услугите като цяло са едни от последните им по приоритет, защото там "доставчикът" има относително малко разходи /обикновено време и интелектуален или физически труд/. Въпросът е "доставчикът" на съответната услуга да успее да "пренареди" приоритетите на клиента, да даде да се разбере, че е икономически по-изгодно да бъде заплатена приоритетно именно неговата услуга Естествено понякога се налага част от "убеждаването" да бъде проведено под форма на отказ от извършване на услугата, при което да се случат неблагоприятните за клиента последици - един вид "урок" Тук някой би възразил, че така клиентът отива другаде ... Ами ОК, нека друг да работи безплатно "Тънкият" момент е отказът от услугата /при липса на заплащане/ да е в точния момент - преди клиентът вече да е "увиснал" с много /защото тогава изборът да се намери друг доставчик е по-лесен, отколкото да се плати старото задължение / ... в момент, в който времето за реакция /да се търсят други варианти от страна на клиента/ е почти никакво ... и т.н. Има и една закономерност, която много хора пренебрегват - щом е започнал да затъва и да става неплатежоспособен, на 99% е сигурно, че няма да се оправи ... "надеждата" за настъпването на "по-добрите дни" в тези случаи /според мен/ е изначално мъртвородена и е безсмислено да се поддържа на апаратно дишане ... Светът се мени, животът се променя и е по-добре да се търсят нови възможности, отколкото да се поддържа едно умиращо /макар било прекрасно някога/ статукво ... И както някой е казал - "По-добре врабче в ръката ..." /знаете как продължава/

[teogeo]

Дефиниция /предложение за дефиниция, може да се допълва/ за точния клиент:
Точният клиент е този, който като му трябва нещо, знае къде да го намери, отива където трябва и си заплаща. Като му трябва сирене - купува от съответния щанд, като му трябва хляб - също. Като иска да гледа филм, или мач, или театър - купува си билет. Като има нужда от консултация с адвокат, или пък нещо повече - проблем, който се нуждае от по-сериозно обсъждане и по-сложна терапия - намира точния адвокат, плаща му според тарифата и след това идва да се похвали.
Но към момента нещо не е точно така.
Идва ми клент, който отдавна ми е в тежест, защото все отлага плащането, но пък публично ме хвали и вика, че какъвто и проблем да има, пак при мен щял да дойде. Мисли си, че това ме радва. Случва се да вършим такава благотврителност и когато тя е около 20-30% от работата, се търпи. Но когато е повече, никак не е добре. Няма как да ги върнеш, защото е било време, когато са си плащали. Дай боже да дойде време / и да е по-скоро/ пак да имат и да си плащат.
Сега обаче работата не е добре. В София са по-платежоспособните и там май проблемът не е чак толкова сериозен, но провинцията яко го е закъсала.

Типичен манталитет. Българинът обича да плаща за вещ - нещо, което може да пипне. Като си прави ремонт, знае, че материалите няма как да не заплати. Искаш 30 плочки - плащаш 30 плочки, иначе не дават. Няма вариант, в който да заплатиш 2 кашона, а да натовариш в багажника 4.
Българинът, обаче, не е свикнал да плаща за услуга. Пак - манталитет. Виновен до голяма част е комунизмът, при който поради обективни причини парите излязоха от процеса на размяната на блага. Системата работеше на типа: "Ти си юрист, ще ми напишеш жалбата без пари, аз пък работя в Мототехника - ще ти изпиша едни стопове/фарове за жигулито". Или пък: "Хайде да свършим работа, пък аз ще почерпя".
Останалите причини ги изложи inspectora - услугата е нещо, което не ти е излязло от склада под формата на материален актив. Това, че си си трошил времето и главата в мислене е нещо странично.
Също съм песимист, че ще дойдат "по-добри дни". Хората не че нямат пари, даже се забелязва, че тези, които по принцип нямат, гледат да са по-стриктни в плащанията, за разлика от тези, които имат... Просто някой е решил, че като животът е като "шведска маса" - един път като си платил и може постоянно да ползваш...

[Ivailo5rov]

Нашите наистина си нямат - пред очите ми са...
Да беше тръгнало това Белене - повече хора щяха да вървят по-изправени. Ходил съм по дела в Севлиево - друго самочувствие. Като имаш петстотин гроша в джоба - друго стъпваш! - това е цитат, но в момента не си спомням автора- български автор.
Работил съм навремето в Козлодуй. Направо - Милиардсити по Жул Верн. Стандартът беше по-висок от софийския. Сега им е клюмнало гребенчето.
Стана по тарикатско да си мафиот напрмер, или още по- ... като например прокурор. Една колежка кандидатства и я взеха сега. Преди 3-4 години я въвеждах в адвокатския занаят в моята кантора. Да е жива и здрава. И дано не я заразят вирусите на прока, обичайни за гилдията!
Аз прокурор не бих станал. Късно ми е, а и не ги харесвам сегашните. Едно време бяха съвсем други.
Казвате, че всичко се е променило и това може да е окончателно. Но пък много бързо стана - има няма няколко месеца отведнъж. Преди това си бяхме горе-долу добре. Защото хората бяха добре. Какво да правим, като сме в симбиоза с тях. А не виждам скоро да стане по-добре. Дано да греша. Все пак - годинка-две - избори... и с нами бог!

[neutralen]

Точния клиент е този, който е убеден, че всичко зависи от адвоката. Точния адвокат е този, който говори това, което клиента иска да чуе.