Венета Марковска и репутацията на България

[svettoslav]

Добре,ти какво предлагаш например?Какво да се прави за вакантното място? Аз не виждам по-логично и нормално нещо от това.Да не вземат друго решение или?

[svettoslav]

С теб се разминаваме, защото аз не смятам, че мястото е "вакантно".

А,бе,така или инак,не сме ние,които ще решим казуса.Не че и много ме интересува,но аз съм си написал мнението,също така.

Както си писали от НС-не е всъпила в длъжността си.Вярно е,че е искала(а може и все още да иска,нищо че се пенсионира ).И все пак-едно е да искаш,пък друго да постъпиш на работа.Ако някой ти пречи-същият отговаря за вреди и пропуснати ползи по принцип.
Така че да си ги съди президенти,председатели и т.н.А ако аз съм съдия по такова дело-ще бъдат осъдени.Но тя не е на работа в КС.Именно за това и искът би бил основателен.
Но това си е мое скромно виждане.

[averbisadverbera]

julyanvonemona написа: От моята камбанария - а тя е най-важната - изказвам категоричното си несъгласие с мнението е модерирано averbisadverbera.

От моята камбанария? А над твоята камбанария – небе? Минавал ли си през моята камбанария?
Старай се да бъдеш безпристрастен.

Многоуважаеми Julian von Emona, ...Основната тема на Форума е „Венета Марковска и репутацията на България ” и към нея ние публикуваме анализи, коментари и становища - чисто правни по същество, които ние юристите смятаме, че са значими, интересни и важни. Изкривяването на темата към остри политически спорове е крайно нежелателно. Евтиното ти политиканстване, празните ти общи приказки и други подобни нямат място в „Lex.bg”.

[jzschrstsprstr]

Аз мисля, че именно параграфът им е "основанието", макар че разбирам позицията на svettoslav. Видях, че покойният проф. Борис Спасов в учебника си "Конституционно право на Ребулика България. Част втора.", разглеждайки ПОДНС е обърнал внимание и на въпросната разпоредба-мечтател на §2 от ДР на ПОДНС (респектиращо звучи някак!), която се взима за конституционен текст.

Член 73 от Конституцията постановява, че организацията и дейността на Народното събрание се осъществяват въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него (не с решения). Под "дейност", пише проф. Б. Спасов, се има предивид "реда за неговата (на Народното събрание) дейност, процедурата, която трябва да се следва при работата му, но не и компетентността му." Тъй като последната произтича само от Конституцията.

"При действието на конституциите на България от 1947 г. и 1971 г. съдържанието на съответните правилници надхвърляще тяхното предназначение. То обхващаше и норми. които се отнасяха не само до организацията и дейността на Народното събрание, но уреждаха и друга материя, например положението на постоянните комисии или компетентността на парламента. Това беше неправилно, тъй като тези въпроси могат да се уреждат единствено от Конституцията". Явно не сме мръднали.

"...в правилници за организацията и дейността на парламенти, които предшестваха 36-ото Народно събрание, се предоставяше на Народното събрание възможността да "вземат отделни решения" по процедурни въпроси, неуредени в правилника. Това бяха решения ad hoc, по отделни процедурни въпроси, които се прилагаха само в конкретния случай и нямаха предназанчението да допълват или изменят съществуващия правилник." Тук вече има напредък, сега с правилника (който следва да бъде конституционносъобразен) допълваме Конституцията.

Разпоредбата на §2 от ДР на правилника е въведена от 36-ото НС ('91 г.). От тогава явно се възпроизвежда дословно.

Дори да приемем, че по въпроси, неуредени с правилника, Народното събрание може да приема решения (което противоречи на Конституцията), то поне с тези решения трябва да се решават само процедурни въпроси. В този смисъл трябва да се тълкува според мен §2: по процедурни въпроси, неуредени с този правилник, Народното събрание приема решения; или по въпроси от компететността на Народното събрание, неуредени с този правилник, Народното събрание приема решение.

Обаче ето че разпоредбата послужи като правно основание за друго.

Аз да си призная не очаквах въобще да изровят такъв текст. Впечатлен съм дори. Имаме обнародвано решение с посочено някакво си там основание - работата е замазана.

п.п. ПОДНС като акт на парламента,независимо нормативен или не (явно още е спорно), подлежи на контрол за конституционност на основание чл. 149, ал.1, т.2 от Конституцията. КС вече е обявял негови разпоредби за противоконституционни. Може би и на тази ще и дойде реда някога?

[averbisadverbera]

"jzschrstsprstr"
Здравейте,
Интересни неща може да научи тук човек...
По темата:
Днес е обнародвано новото Р на НС в ДВ:
РЕШЕНИЕ
за откриване на нова процедура за избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание през 2012 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 147, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Отменя Решението на Народното събрание от 31 октомври 2012 г., обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 85 от 6 ноември 2012 г., за избор на Венета Петрова Петрова-Марковска за съдия в Конституционния съд на Република България, поради неполагане на клетва и невстъпване в длъжност.
2. Открива нова процедура за избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание през 2012 г.
Параграф 2 от ДР на Правилника гласи: "По въпроси, неуредени с този правилник, Народното събрание приема решения."
Доста широко може да се тълкува един такъв текст, как мислите? Може ли подзаконов акт (който при това НС само приема) да дава такива правомощия?
Лек ден!

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 147, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание?
Ab assueti non fit injuria! Necessitas frangit legem. Quid leges sine moribus vanae proficiunt?
Съгласно чл. 73 от Конституцията организацията и дейността на Народното събрание се осъществяват въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него. Правилникът се приема от законодателния орган на основание на тази конституционна норма, но това не го прави част от нея, нейно продължение. Обстоятелството, че чл. 73 от Конституцията предвижда изрично неговото създаване, не му придава конституционен характер. Разпоредбите на правилника не стават и не са конституционни норми.
Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание както по своето предметно съдържание и предназначение, така и по процедурата на приемането му не стои на едно равнище с основния закон - Конституцията. Правният анализ показва, че той е акт с висок юридически ранг, но не и конституционен. Господстващото разбиране в теорията е също, че нормативни актове от типа на разглеждания правилник не притежават конституционна юридическа сила. Ако се синтезират всички разсъждения, свързани със същността и особеностите на ПОДНС, трябва да се отбележи, че той е акт на законодателния орган в държавата, който се създава от него автономно и суверенно. Той е предназначен да регулира вътрешната организация на НС и неговите органи, реда на тяхната дейност и правното положение на народните представители и законодателния процес. С него се регулират по-тесен и специализиран кръг обществени отношения, които са свързани с организацията и дейността на НС, с неговите органи и с правното положение на народните представители. Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание е акт, чиято юридическа основа е Конституцията и поради това трябва да бъде съобразен с нейните разпоредби. Той е не само вътрешноустройствен и организационен акт на НС, но е и с особено важно значение. Правилникът обаче не е равнозначен на Конституцията (РКС № 3 от 1995 г. по к.д. № 6 от 1995 г.). Както по своето предметно съдържание и предназначение, така и по процедура на приемането му ПОДНС не стои на едно равнище с основния закон. Обстоятелството, че чл. 73 от Конституцията предвижда изрично неговото създаване, не му придава конституционен характер. Разпоредбите на ПОДНС не стават и не са конституционни норми. Действието на ПОДНС се разпростира предимно по отношение на НС, органите му и народните представители. Тази интерпретация, според която правилникът се приравнява на закон по юридическата си сила, а не се третира само като нормативен акт с вътрешноорганизационно значение, приет от съответното Народно събрание за периода на неговия мандат, е в противоречие с чл. 86, ал. 2 от Конституцията. Това е така, защото той би трябвало да бъде включен между посочените в този текст актове, макар че според изричното им изброяване ПОДНС не присъства дори в неговата първа алинея. Поради това, че не е налице правен интерес с оглед и на липса на трудности при прилагане на конституционните текстове на чл. 73 и чл. 86, ал. 2 от Конституцията, искането за тяхното тълкуване би трябвало да се отклони като недопустимо.
Настоящото конституционно решение, с което е разгледано по същество едно недопустимо искане за тълкуване, представлява флагрантен пример за превратно упражняване на тълкувателното правомощие на Конституционния съд. От една страна, то съдържа безспорни твърдения, които не налагат изясняване смисъла на тълкуваните конституционни разпоредби като това, че ПОДНС е нормативен акт и има задължителна сила за държавните органи, организациите и гражданите. Същевременно, от друга страна, след като се отчитат също така безспорните различия (формални и съдържателни) в правната природа на двата вида нормативни актове, изненадващо, неаргументирано и произволно се прави опит за абсурдния извод, че макар и да не е закон, ПОДНС се приравнява по юридическата си сила със закона. Обстоятелството, че се касае до непосредствено подконституционен акт, който се приема от НС, не го приравнява по действие със закона, тъй като парламентът приема и други актове, включително нормативни, които не са закони - например решенията, които визира чл. 86, ал. 2 от Конституцията. След като не се приема чрез законодателна процедура, не се изменя по този ред, а с решение на НС, не регулира по траен начин базисни обществени отношения с действие за всички, а точно определени, по които задължително страна е НС, дори когато се засягат и външни на парламента правни субекти, юридическата сила на правилника не е паралелна, а по-ниска от тази на закона. За този извод не е необходимо да се постановява тълкувателно решение, както е в случая, защото при прилагане на ясните разпоредби на Конституцията то създава само неяснота и несигурност. Обратното разбиране стимулира противоконституционната практика, при която обществени отношения, подлежащи на регулиране със закон, се уреждат с ПОДНС в рамките на съкратената процедура за неговото издаване, при която правото на всеки народен представител на законодателна инициатива и възможност за дебат са силно ограничени. В заключение, наличието на конюнктурен политически интерес не може да компенсира дефицита на правен интерес за допустимостта на искането за тълкуване. Първият именно поради конюнктурния си характер ще отпадне, а мотивираното от него тълкуване ще остане през един продължителен период от време, тъй като може да се преодолее само с конституционна промяна, която няма да бъде необходима, ако искането се отклони. Тълкувателното правомощие на Конституционния съд е предоставено от Конституцията, за да разрешава проблеми, възникнали при прилагането й, докато в случая, в противоречие с идеята на чл. 149, ал. 1, т. 1, при липса на такива проблеми, конституционното решение ги създава.
Народното събрание, непротивоконституционствувателствувайте е най-дългата дума в българския език, съставена от 39 букви, която е заповедна форма на забрана за нарушаване на конституцията.

[averbisadverbera]

Буди недоумение, че решението е прието на основание § 2 от ПОДНС, който гласи, че по въпроси, неуредени от този правилник, Народното събрание приема решения. ПОДНС не може да съдържа основания решение по ПОДНС да отмени решение прието във връзка с чл. 86, ал. 2 от Конституцията . Правилникът обаче не е равнозначен на Конституцията (РКС № 3 от 1995 г. по к.д. № 6 от 1995 г.). Както по своето предметно съдържание и предназначение, така и по процедура на приемането му ПОДНС не стои на едно равнище с основния закон. Обстоятелството, че чл. 73 от Конституцията предвижда изрично неговото създаване, не му придава конституционен характер. Разпоредбите на ПОДНС не стават и не са конституционни норми. Действието на ПОДНС се разпростира предимно по отношение на НС, органите му и народните представители.(Решение № 7 от 25.05.2010 г. на КС по к. д. № 5/2010 г.) От това следва, че Решението на Народното събрание от 31 октомври 2012 г., обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 85 от 6 ноември 2012 г., за избор на Венета Петрова Петрова-Марковска за съдия в Конституционния съд на Република България не може да бъде дерогирано и Народното събрание не може да открива нова процедура за избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание през 2012 г. и да го реализира на основание, което не е предвидено от правната ни уредба. Извод в противната посока нарушава основни положения на правовата държава. Освобождаване на съдии в Конституционния съд може да бъде реализирано само когато това основание е изрично предвидено в правната уредба - чл. 148, ал. 1 от КРБ .

[averbisadverbera]

Чл. 148, ал. 1 Конституция на РБ срещу § 2 от ПОДНС, който гласи, че по въпроси, неуредени от този правилник, Народното събрание приема решения. ....по въпроси, неуредени... Да, но публичното право се основава на принципа „разрешено е само това, което е изрично предвидено в закона”. Това означава, че публичното право трябва да очертава изчерпателно и детайлно компетенциите на всеки отделен държавен и публичен орган осъществяващ властнически правомощия.Само в частното право е в сила обратния принцип – „разрешено е всичко, което не е изрично забранено от закона”.

[neutralen]

Още преди 1-2 дена вече написах, че решението на НС за избора на В.М. за конституционен съдия не може да бъде отменено от НС., и че прекратяване на мандата на конституционните съдии става с решение на КС, на основанията по чл.148 ал.1 от Конституцията. В същия смисъл чл.11 от Закона за конституционния съд.
Също написах, че полагането на клетва пред КС, в присъствието на Президента и др. не е елемент от фактическия състав за възникване на служебно правоотношение - това са церемониални действия. Мандатът на конституционния съдия В.М. възниква от Решението на НС за избирането и за конституционен съдия.
Сега с оглед цитираното решение на НС, ще бъде избран 13-тия конституционен съдия, тъй като В.М. де юре все още е конституционен съдия, докато мандата и не бъде прекратен с решение на КС. Това е Гордиевия възел.
От участниците никой не си направи труда да прочете чл.148 от Конституцията и чл.11 от Закона за конституционния съд, за да разберете за какво става дума - нещата не са толкова сложни от правна страна, но са твърде сложни от към фактическа страна поради политически ходове и интриги.

[averbisadverbera]

"poli_g"написа:...
п.п. Правилника не е нормативен акт.

С Решение № 7 от 25.05.2010 г. на КС по к. д. № 5/2010 г., докладчик съдията Георги Петканов на основание на чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията Конституционният съд
РЕШИ: Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание (обн., ДВ, бр. 58 от 2009 г.; изм., бр. 60 и 100 от 2009 г.), приет на основание чл. 73 от Конституцията на Република България, е нормативен акт и има задължителна сила за държавните органи, организациите и гражданите.
Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание не е закон, но по силата на Конституцията стои паралелно със закона в йерархията на нормативните актове.

[neutralen]

Мандатът на констит.съдия съдия започва да тече от датата на решението на НС за избора му, а не от деня на полагане на клетва. Клетвата е само церемониално действие, след като не е предвидена в Конституцията,примерно като при депутатите.
Неполагането на клетва не е посочено като основание за прекратяване мандата на конституционен съдия.

[averbisadverbera]

"poli_g"написа:...

Чели или да, щом казваш- така да е.
И, не си прав- мандатът на съдия в КС отпочва не с гласуване на Р на НС, а с встъпване в длъжност.
А се встъпва как?( не за друго, но хубави ги цитираш нормите, та пак в ЗКС да ни посочиш).

В правната теория се поддържа, че решенията, като акт на НС, са с ненормативен характер и обичайно решават конкретни въпроси. Актовете на НС са резултат от неговата дейност по осъществяване на принадлежащите му правомощия и са израз на волята на мнозинство, формулирана като едностранно волеизявление на законодателния орган. Гласуването при приемането на актовете на НС е акт на лично действие, при което народният представител изразява непосредствено, свободно и независимо лична воля в съответствие със своята съвест и убеждения. Ненормативен юридически акт. Издава се по конкретен въпрос или урежда индивидуални отношения. "момента на влизане в сила" - влиза в сила от момента на гласуването му от Народното събрание и има задължителна сила за държавните органи, организациите и гражданите. Ето защо държавата трябва да се управлява не с помощта на импровизирани укази на президента и решения на НС и МС - ненормативни актове, а с действителни, постоянни закони, обявени и известни на хората.
Законодателят, отдавайки необходимото значение на мандатността, е ограничил максимално основанията за нейното предсрочно прекратяване. Целта е гарантиране на независимостта на органа при осъществяване на неговите държавнически функции по закон и по съвест, с игнориране на всякакъв административно - команден подход. Мандатът на съдия Венета Марковска в Конституционния съд се прекратява САМО в съответствие с чл. 148 от Конституцията, а не с молба за пенсия. Прекратяването на мандата по чл. 148, ал. 1, точки 2, 3, 4 и 5 от Конституцията става с решение на Конституционния съд.
Прекратяването на мандата по чл. 148, ал. 1, точки 1 и 6 от Конституцията се обявява от председателя на съда. Публичноправният мандат, за разлика от гражданскоправният, не може да бъде оттеглян по преценка от лицата (органите), които са го предоставили. Той е свободен, а не императивен - т. е. характеризира се с приоритет на обществените интереси пред интересите на възложителите на мандата. Ето защо лицата, получили такъв мандат следва да отстояват и изразяват държавните интереси. Затова и при тълкуването на съответната норма (чл. 148, ал. 1 от Конституцията) предсрочно прекратяване на мандата на изборните и назначаеми членове на КС, не следва да се излиза извън рамката на основния принцип за максимално ограничаване на основанията. Всяко разширяване на тези основания трябва да се възприема като нарушение на КОНСТИТУЦИЯ на Република България и на закона за КС.

Когато нормата е ясна, тя не се нуждае от тълкуване - interpretatio cessat in claris.

"poli_g"написа:

Благодаря, но споделям особеното мнение към решението.

Конституционното решение е по чл. 149, ал. 1, т. 1 КРБ, обявено, обнародвано в "Държавен вестник" и влязло в сила. Актовете на Конституционния съд са окончателни (чл. 14, ал. 5 ЗКС). Решенията му са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани (чл. 14, ал. 6 ЗКС), включително и за Конституционния съд. Съдът не може да отменя, изменя или да обявява за недействителни собствените си решения. Такива правомощия Конституционният съд няма и не може наново да поставя на разглеждане и да пререшава по същество решени дела. Никой не може да се позовава на недействителност на влезли в сила решения на Конституционния съд.

[emilgrigorov]

... Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание не е закон, но по силата на Конституцията стои паралелно със закона в йерархията на нормативните актове.

Игра на думи Паралелно (успоредно) си е от всякъде погледнато извън, освен ако наблюдателят не е двуизмерен паралелен ...

[averbisadverbera]

"poli_g"написа:

А се встъпва как?( не за друго, но хубави ги цитираш нормите, та пак в ЗКС да ни посочиш).

Мандатът на всеки съдия е 9 години. А се прекратява мандат само на основание чл. 148, ал. 1 от Конституцията и чл. 11 от Закона за Конституционният съд в съответствие с чл. 148 от Конституцията.
Встъпва се в длъжност с избора от Народното събрание, с назначаването от президента, с избора на общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Новоизбраният конституционен съдия встъпва в длъжност едва след като напълно изтече мандатът на предишния конституционен съдия и то в едноседмичен срок от назначаването или избирането му .
С церемония по встъпването в длъжност. Съдиите от Конституционния съд започват мандата си, като членовете му подписват актовете си за встъпване в длъжност на специална церемония. Но съдиите от Конституционния съд не полагат клетвата по чл. 76, ал. 2 от Конституцията, а полагат клетвата по ЗАКОНА за Конституционен съд - Чл. 6. (1) Съдиите от Конституционния съд встъпват в длъжност след полагане на следната клетва: "Като встъпвам в длъжността съдия в Конституционния съд, заклевам се да спазвам добросъвестно задълженията си, възложени с Конституцията и Закона за Конституционния съд. Заклех се." Съдията полага клетвата в едноседмичен срок от назначаването или избирането му в присъствието на председателя на Народното събрание, на президента и на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд. В Закона за Конституционния съд не е записано, че президента може да присъства, а може да не присъства, а може и избирателно да присъства на клетвата (да присъства на клетвата само на тези съдии от Конституционния съд, които са му симпатични и той лично ги харесва поради някаква неясна причина), а че клетвата се ПОЛАГА И В НЕГОВО ПРИСЪСТВИЕ. Законодателят е вменил в неотменимо задължение със ЗАКОНА за Конституционен съд присъствието на председателя на Народното събрание, на президента и на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд на церемония по встъпването в длъжност, на подписването на актовете за встъпване в длъжност и на клетвата на съдиите от Конституционния съд. Тези високопоставени длъжностни лица са длъжни по силата на закона да присъстват, да удостоят и уважат съдиите с присъствието си на церемонията по встъпването им в длъжност - съдия в Конституционния съд. В тази връзка не е без значение да се припомни текстът на чл. 149, ал. 2 от Конституцията, съгласно който със закон не могат да се дават или отнемат правомощия на Конституционния съд. Полагането или неполагането на клетвата по ЗАКОНА за Конституционен съд не може да дава или отнема правомощие на Конституционния съд. Това би било противоконституционно, защото противоречи на ал. 2 на чл. 149. В нито един от посочените законови текстове не са посочени последиците от неполагане на клетвата и е силно основание да се приеме, че клетвата по ЗАКОНА за Конституционен съд има само морално и политическо значение, т.е. съдиите от Конституционния съд да декларират публично на церемония по встъпването в длъжност своята воля да спазват Конституцията и законите. Или с полагане на клетвата се потвърждава готовност за изпълнение на едно конституционно задължение, отнасящо се до всички граждани (чл. 58, ал. 1 от Конституцията за спазване на Конституцията и законите). Законодателят явно това е отчел, щом е вменил в безусловно и неотменимо задължение присъствието на председателя на Народното събрание, на президента и на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд на клетвата на съдиите от Конституционния съд. Поради липса на конституционни разпоредби по този въпрос се е наложило законодателят да уреди и осигури със ЗАКОНА за Конституционен съд необходимото уважително отношение и дължимото, ангажирано присъствие на председателя на Народното събрание, на президента и на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд на церемония по встъпването в длъжност и на клетвата на съдиите от Конституционния съд.

[etere_]

Всеки е невинен до доказване на противното. Не защитавам Венета Марковска, но и въобще не си правя илюзии, че тези които дойдоха след нея, са безупречни отвсякъде.
Просто тази жена беше взета на прицел и тотално срината.
От друга страна, за всеки от останалите ако някой се разрови, и може да изрови такива неща, че Марковска би изглеждала като света вода в сравнение с тях...

[averbisadverbera]

"poli_g" С церемония по встъпването в длъжност. Съдиите от Конституционния съд започват мандата си, като членовете му подписват актовете си за встъпване в длъжност на специална церемония.
Ако позволите да синтезирам- с оглед фактите, и изложеното от вас, г-жа Марковска не е встъпила в длъжност, респективно не е отпочнал мандатът и.
Ако това е вашата теза, съм съгласна с вас.
Възможно ли е и да намеквате?, че е налице противоречие между К и ЗКС.

п.п. Ако ви е възможно не губете време и усилия за странични постове... игнорирайте ги.

Възможно ли е и да намеквате?, че е налице противоречие между К и ЗКС.
Конституцията е върхът на йерархичната правна система, основа на законо­дателството в страната. Само тя може да определя своите разпоредби и обхвата на приложното им поле.
Поради това никакъв друг закон не може да разширява приложното поле, да променя, изменя или допълва нейните разпоредби.
Именно затова, тя не допуска законът да й противоречи - чл.5,ал.2 от Конституцията на Република България. Съгласно „чл.5 Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие”. А, когато това се случи, конституционната разпоредба действа непосредствено, пряко и по този начин отменя противоречащата й законова разпоредба. Последната губи правна сила и правно действие и не се изпълнява. Конституцията не допуска и не може със закон да се дават или отнемат правомощия на Конституционния съд (чл.149, ал. 2 КРБ ). Но нарушенията на Конституцията от страна на централна, местна, законодателна власт и съда са толкова много и така скандални, че едва ли един човек е в състояние да ги проанализира всичките в един коментар, в един форум предизвикан от конкретен случай. Да, Конституцията добре! Ама, тя, нашата, цялата българската работа малко като във вица за онзи, когото го излекували да не се мисли за просено зърно. Който на въпроса на лекуващия лекар-как е, как се чувства, отговорил :”А, бе, докторе, добре съм, здрав съм. Аз знам ,че не съм просено зърно, ама не можах да разбера - той, петелът, дали знае?!”…
Та, Конституцията добре!
Ама петелът, дали знае?!”…
Правилно го е казал навремето поетът –революционер Никола Вапцаров:
”Живот ли бе - да го опишеш?
Живот ли бе - да го разровиш?
Разровиш ли го - ще мирише
и ще горчи като отрова…”

[averbisadverbera]

"poli_g" , България (не)случайно е осъдена по четири дела в Страсбург само за два дни...
Десет години прокуратурата бездействала по дело за изнасилване...
http://www.capital.bg/blogove/pravo/201 ... g_samo_za/

[averbisadverbera]

"Текстът, който внасяме, ще бъде гаранция за спазване както на принципа на разделение на властите, така и за невъзможност за злоупотреба с право", се посочва в мотивите.
Кой порок е налице? Не се касае само до търпима непрецизна правна редакция...
1.Злоупотребата с право не е правонарушение, а действие по правна норма в разрез с изискванията на фактическия контекст, като основание за упражняване на субективното право. Злоупотребата с право е упражняване на правото в противоречие с неговото предназначение. Злоупотребата с право е упражняване на субективно право от лице, следствие на което се засяга неправомерно чужда правна сфера.
2.Нецеленасоченост по закон (превратно упражняване на власт), злоупотреба със закона, липса на компетентност, злоупотреба с правомощия и власт и произвол. Нарушението на Конституцията е санкционирано с конституционноправна отговорност - чл. 103, ал. 1 от Конституцията.

Според чл. 103, ал. 1 президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията. Нарушение на Конституцията може да бъде извършено както с правни актове, така и вербално. Но отговорността на президента за нарушение на основния закон може да бъде обсъждана само в рамките на производството по чл. 103 от Конституцията за всеки конкретен случай. Тя не може да бъде предмет на едно тълкувателно решение. Поради особената важност на проблема конституционният законодател е създал една специална сложна процедура (чл. 103, ал. 2 и 3), по който ред единствено Конституционният съд в изпълнение на правомощията си по чл. 149, ал. 1, т. 8 от Конституцията може да разгледа повдигнато обвинение срещу президента или вицепрезидента. Само в това производство може да се констатира дали със свои актове и действия те са нарушили Конституцията.(Решение № 25 от 21.XII.1995 г. на КС на РБ по конст. д. № 27/95 г.).
В демократичната държава е недопустимо всеки държавен орган да има права във всеки сектор на управлението. На всеки орган и институция Конституцията и законите поверят конкретен сбор от правомощия /компетентност/, в зависимост от разположението му в системата на държавната власт. Законовото определяне компетентността на държавните органи гарантира от една страна изключителност на техните правомощия в поверената им сфера и от друга - недопустимост за тяхна намеса в "сферата" на други органи. Независимо, че фигурата на държавния глава е "натоварена" с прекомерни представи за властова позиция, тези две зависимости са характерни и за нея.
Президентът не носи отговорност само за действията си, извършени във връзка с функциите му. Това означава, че за действията, извършени от Президента, които нямат връзка с функциите му, той носи отговорност, включително и наказателна. Съгласно чл. 98 от Конституцията, Президентът има следните правомощия:
1. насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание.
2. отправя обръщения към народа и Народното събрание.
3. сключва международни договори в случаите, определени със закон;
4. обнародва законите;
5. утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет;
6. назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната;
7. назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон;
8. награждава с ордени и медали;
9. дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него;
10. предоставя убежище;
11. упражнява право на помилване;
12. опрощава несъбираеми държавни вземания;
13. наименува обекти с национално значение и населени места;
14. информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия.

....Конституционният съд е имал възможност obiter dictum да констатира наличието на такова задължение и символичния, престижен характер на президентския указ по чл. 129, ал. 2 от Конституцията . В Решение № 13 от 25 юли 1996 г. по к.д. № 11 от 1996 г. (ДВ, бр. 66 от 1996 г.) съдът, като разглежда приемането на чл. 129, ал. 2 от Конституцията във Великото народно събрание, изрично отбелязва: "Възприета е идеята назначаването на председателите на ВКС и ВАС, както и на главния прокурор да се извършва от президента по предложение на Висшия съдебен съвет, като на президентския указ да се придаде преди всичко престижен характер - затова, ако първия път президентът откаже по съображения за целесъобразност, т. е. счете за неподходящи предложените кандидатури, при повторно предложение от страна на Висшия съдебен съвет той да е длъжен да издаде указ за назначаване". Следователно президентът е длъжен да изпълни решението на Висшия съдебен съвет. При повторно предложение подписването на указа не е конституционно право, а конституционно задължение на президента. Разбира се, това задължение не може да бъде гарантирано manu militari, но липсата на принудителна изпълняемост на решението не променя неговата същност.(Решение № 2 от 28.03.2002 г. на КС на РБ по конст. д. № 2/2002 г.)

Следователно президентът е длъжен да изпълни и решението на Народното събрание. Това е конституционно задължение на президента. Разбира се, това задължение не може да бъде гарантирано manu militari ( със силата на ръцете си, жестоко), но липсата на принудителна изпълняемост на решението не променя неговата същност.

[averbisadverbera]

"Неявяването на един от четиримата, може да породи това някой да не признае кандидатурата и разделението на властите, каквото има в страната”, коментира другият вносител на предложението Тодор Великов.
Тодор Великов с този текст се нарушава регламентираното като основен конституционен принцип разделение на властите - чл. 8 от Конституцията. Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. Изпълнителната власт е една от трите власти. "Съдията полага клетвата в едноседмичен срок от назначаването или избирането му в присъствието на председателя на Народното събрание, на президента и на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд." В тази текст от Закона за Конституционния съд, Тодор Великов, къде видя изпълнителната власт? Изпълнителната власт е част от управлението на държавата, натоварено с въвеждането (или изпълнението) на законите, както и на ежедневните дела на правителствено ниво. Начело на изпълнителната власт е президентът (при президентска или полупрезидентска република) или министър-председателят (при парламентарна република или конституционна монархия).

Тодор Великов, Министерски съвет е основният изпълнителен орган в страната.Той ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната, осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили. Министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея.

[svettoslav]

Всеки е невинен до доказване на противното. Не защитавам Венета Марковска, но и въобще не си правя илюзии, че тези които дойдоха след нея, са безупречни отвсякъде.
Просто тази жена беше взета на прицел и тотално срината.
От друга страна, за всеки от останалите ако някой разследващ журналист се разрови, и може да изрови такива неща, че Марковска би изглеждала като света вода в сравнение с тях...

Това е гадната истина.

Иначе за положението й,както и вече се писа доста тук-най-вече тя си е виновна.Не да се държи като мишок,а да излезе и да направи "на бъзе и коприва".Някои елементи на харектера й обаче не позволяват това.Освен гузната съвест вероятно. Други темерути обаче не биха се поколебали при всяко поредно интервю да ги размаже и да си понатрупа дори още авторитет дори.

П.П. И Цацаров се опитаха леко да го омаскарят с тая сделка на жена му,дето си купила не знам колко дка овощни градини за 1000лв . Но някакси мазно-мазно,със съответното самочувствие се поизмъкна.Макар че правно грамотните хора разбраха за какво иде реч.Всеки е окензан в някое отношение.

[averbisadverbera]

"etere_" - Всеки е невинен до доказване на противното. Не защитавам Венета Марковска, но и въобще не си правя илюзии, че тези които дойдоха след нея, са безупречни отвсякъде.
Просто тази жена беше взета на прицел и тотално срината.
От друга страна, за всеки от останалите ако някой разследващ журналист се разрови, и може да изрови такива неща, че Марковска би изглеждала като света вода в сравнение с тях...

Не сме последна инстанция и не защитаваме никой и нищо, просто Fiat iustitia, et pereat mundus! е основополагаща за римското право сентенция, т.е. в буквален превод "Нека да е Юстиция, дори светът да загине" или
„ трябва да има справедливост, дори светът да загине! “
или
„ дори светът да загине, нека правосъдието да победи! “

Максимата “Fiat iustitia, pereat mundus” трябва да се свързва с абсолютния идеал за справедливостта...