Помогнете, молим ви...!!!!

[dimizz1]

Има настъпили нови факти. Те са, ако мога така да се изразя, неприятни за ОмиСан.
Дори и имотът да е прехвърлен с ипотеката на новия собственик, това не променя правото на кредитора да избира по кое обезпечение да търси вземането си.
Между другото току що ми се обади познат, говорил с главния юрист на една известна наша банка. Той е отговорил, че банката по свое предпочитание избира дали да се задоволи от ипотеката или от поръчителите, независимо дали ипотеката е върху имот, собственост на главния длъжник или на трето лице. Т.е. главният юрист отрича казаното от мен и от М.Павлова, че първо трябва да се търси задоволяване от вещите на кредитора. Но всичко зависи от формулировката на договора за поръчителство. Ако тълкуваме стр. 4 така, че поръчитиля независимо от други обезпечения е длъжен при непогасяване да внася по 130 лв., то това обезсилва споменатото от мен възражение.
С една дума: ако се стигне до съд, всичко зависи от това, как ще се тълкува стр. 4 и дали съдът ще приеме становището на баб Мара за възражението.
Но в нашият случай тези разсъждения губят смисъл, тъй като имотът не е вече собственост на главния длъжник.
Какво следва от това. Идва ред на неприятните неща за ОмиСан.
По чл. 146 ал. 2 ЗЗД поръчителя встъпва в правата на кредитора срещу трети лица, които са учредили залог или ипотека за задължението, но само до размера, в който той би имал иск срещу тези трети лица, ако те бяха поръчители. Това е препратка към чл. 145 ЗЗД - поръчителите покриват помежду си поравно задължението при липса на друга уговорка. Т.е. когато бъде изплатен кредита от поръчителя, той става кредитор по договора за ипотека и може да изиска публична продан на имота, но само до съответно полагащата му се част. Както подразбирам тук имаме двама поръчителя и една ипотека. Т.е. по чл. 145 ЗЗД на всеки едно обезпечение се пада по 1/3. Дори и след търга по ипотеката ОмиСан и колегата му ще могат да си покрият 1/3 от сумата, която се пада на ипотеката.
Обаче продължаваме да разсъждаваме. По чл. 143 ал. 1 ЗЗД двамата поръчителя имат регресен иск срещу главният длъжник за останалите 2/3. Ако имотът беше още негова собственост, въпросът е, би ли могло да има въможност по чл. 146 ал. 2 поръчителите да задоволи регресния си иска от остатъка от ипотеката от 2/3?
За мен това е малко съмнително, тъй като във връзка с ипотеката чл. 146 ал. 2 ЗЗД изрично казва, че длъжникът по ипотеката, независимо дали е главен длъжник или не, отговаря във вътрешните взаимоотношения между обезпечителите до 1/3.
Регресният иск не може да бъде задоволен от ипотеката директно.
Може да се направи обаче процесуален трик. Собственика на имота има иск срещу съдия изпълнителя за сумата от търга, надхвърлила размера на кредита. В случая иск за 2/3. Така поръчителите след като се снабдят с присъда срещу длъжника по регресния си иск, могат да пристъпят към изпънение върху взeмането на длъжника срещу съдия изпълнителя. Ако се допусне подобно изпълнение върху взимането на длъжника срещу съдия изпълнителя (в което малко се съмнявам, трябва да се види в Ж.Сталев, не е пред мен в момента), то автоматично поръчителите ще могат да за вземат 2/3 след търга.
Дори и тази теоретчна конструкция да би била постижима, проблемът тук е, че имотът вече е собственост не на главния длъжник, а на трето лице. Споменатия иск срещу съдия изълнителя принадлежи изключително само на собственика, така че регресният иск не може да бъде удволетворен от него.
Имено затова кавам, че за ОмиСан нещата са станали неприятни. В най-добрият случай може да си върнете една трета от сумата и то само ако банката се съгласи веднага да пристъпите към изпълнение от имота. Но това пак не е изгодно за вас, защото тогава банката ще може да си вземе цялата сума, но сегашните собствници на имота ще имат иск по чл. 146 ал. 2 ЗЗД, чл. 145 за 2/3 от кредита срещу вас.
Другият вариант е да плащате в продължение на 66 месеца по 130 лв, после да продадете имота и да си вземете едната трета. Регресният иск срещу главния длъжникк си остава, но ако е в чужбина....
Тъжно, но факт.

[dimizz1]

Донна, посоченият от лунатик формуляр съдържа на стр. 4 имено такова изрично съгласие на служителя по чл. 272 КТ:

"Поръчителите се задължават да погасяват задължението по договора за кредит чрез:
а) удръжки от касиер-платец (задължително, когато Банката има сключен договор с предприятието-работодател на поръчителя за безкасово превеждане на месечни вноски);"

За мен това си е чисто съгласие на поръчителя, както evgo посочва.

[donna]

и какво му пречи на поръчителя да откаже да изпълни поне в тая част няма никакъв проблем , нека си пусне една молбичка до работодателя/пък да видим как ще се задължи тоя работодател по договор с банката / ,че не желае да му се правят други удръжки освен изрично изброените в чл.272 от КТ ,айде да пусне и една до ИТ

вие като не изпълнявате някой договор доброволно нали знаете следва доброзорно така ,че за банката остава възможноста да си ги търси по съдебен ред

а за писмата на банката не си спомням написах ли по-горе какво представляват

Х е поръчител оп д-р № ......,моля спирайте му сумата от .......

то и чл.42 от ЗБ говори за изпълнителен лист ,тия банкови фокуси са по ръба на закона ,вярно е че кредита става рисков , ами банката да продава имота

дали не може да се направи нещо по чл.130 от ЗЗД

[лунатик]

А какво ще стане поръчителите да си сменят работата и преминат в сивата икономика - поне ще си "спестят" по около 50 вноски х 130 лв. Нали са поръчителствали именно с работната си заплата, а не с цялото си имущество.

[лунатик]

Понеже КТ е приложим закон за трудовите правоотношения, при тях е без значение, че работниците са встъпили в някакво гражданско правоотношение. Това, че те са изразили съгласие пред банката за извършване на удръжки от трудовото възнаграждение, не е равнозначно на съгласие пред РАБОТОДАТЕЛЯ. Чл.272 КТ изисква тяхното съгласие да е пред работодателя, защото той извършва удръжките.

[donna]

ами да ти кажа виждала съм запорно съобщение изпратено до длъжника в който съдия изпълнителя е написал следното: длъжника да посочи къде работи ,
а познай дали ще посочи

[лунатик]

Я вижте методите на банките от казус от съседна тема:

Автор: Димитър (212.36.19.---)
Дата: 16-12-04 11:09

Привет на всички!:)

От скоро съм младоженец :)
Но моята жена е станала поръчител в Pro Credit Bank на човек, който сега не си плаща вноските по заема!
От банката звънят почти всеки ден, пращат и писма!
НАКАРАХА Я ДА ПОДПИШЕ, ЧЕ ТЯ СТАВА ДЛЪЖНИК НА БАНКАТА!
Вторият поръчител пък бил с заем към тях и не можело да му искат пари на него.
Въпросът ми е;
1. Редно ли е само тя да плаща?
Не отговарят ли и двамата поръчители, солидарно?
2. Ако не внесе парите на банката, какъв е реда за процедиране по законов ред, както на нас, така и на банката?
Мерси !

[evgo]

Банките са изключително облекчени за снабдяване с изп.лист по чл.237 б."в" ГПК. При условие, че кредитът е обезпечен с поръчителство от трети лица, изп.лист се получава срещу кредитополучателя и поръчителите при условия на солидарна отговорност.

[evgo]

Реално погледнато вариантите за действие са два:
1.Да се изпълни задължениета на длъжника. В този случай чл.146 ал.1 ЗЗД, само че кога ще стане това. И дали тогава ще може да встъпи в правата на кредитора по ипотеката. След толкова време колко пъти може да е сменил собствеността си този имот, въпреки, че ипотеката следва вещта.
2.Да се спрат плащанията и да се принуди банката да пристъпи към съдебно изпълнение. В случай на успешно присъединяване към изпълнителното дело, образувано от банката срещу длъжника, поръчителите ще могат да получат платените от тях суми след продажбата на имота. Задължителна възбрана на имота. Проблемът, за който нямам решение е как ще се снабдят с изпълнителен лист за да се присъединят към изп.дело на банката и за каква сума /защото е възможно банката да им запорира допълнителни суми от трудовите възнаграждения в хода на изп.процес срещу главния длъжник/.

[tanny]

при всички случаи считам че трябва да се преустанови този рекет от страна на банка дск / не съм чувала друга банка да пише тези писма до работодателите/ като и двамата поръчители с писмена молба уведомят работодателя, че не са съгласни да им се правят удръжди от трудовото възнащграждение. така никой няма да плаща вноските по кредита и той ще стане предсрочно изискуем. банката ще си извади изпълнителен лист по чл. 237 б. в от ГПК солидарно срещу длъжника и поръчителя. / негатива за поръчителите е че ще се плаща по голяма лихва за забва, но те така или иначе нямат друг избор/ след това нещата се пренасят при съдия изпълнител. той е длъжен да изпрати призовка за доброволно изпълнение. как ще се връчи призовката на главния длъжник при положение, че той е в чужбина? ако изпълнението срещу него не може да започне естествено е да се върви към поръчителите. В тази връзка трябва да се работи за призоваване на главния длъжник - може ли чрез държавен вестник? По отношение на поръчителите - изпълнението може да се насочи както към трудовото им възнаграждение - ГПК - глава 42 така и към всяко друго имущество, което е секвестируемо /задължението е лично и солидарно и длъжникът отговаря с цялото си имущество/.
Способи за защита: 244 от ГПК едната процедура и 250 от ГПК другата основанието за обжалване трябва да се преценява конкретно. както и защитата по цялата глава 36 от ГПК , относно действията на съдия -изпълнителя. и обръщам Ви внимание на чл.338 от ГПК - длъжникът може да предложи изпълнението да се насочи върху друг имот. тоест той има право да избере по какъв начин да се изпълни задължението му. с оглед на морала и тежкото положение, в което са изпаднали кредиторите не вярвам банката и съдия -изпълнител да настояват за изпълнение срещу поръчителите при наличие на ипотекиран имот - обезпечаващ вземането, но всичко може да се очаква от ДСК.
наистина ще имате доста проблеми и то за дълго време. съветвам ви да потърсите адвокат и да разчитате все така на форума

[lawyer_ivanov]

Банката може да насочи претенцията си както към ипотекирания имот, така и към гарантите. Избора е на кредитора защото купувача на имота и поръчителите му са солидарни. Сделката не е търговска и няма възражение за поредност. А това, че банките са правят на ущипани и гледат да минат по-лесно и тънко, можем ли да ги укорим?!? мисля, че работодателя не е следвало да плаща на банката и за това си носи отговорност, но при всички случаи поръчителите могат да искат продажба на ипотекирания имот.

[Anastassia Terzieva]

Ако искат само да забавят нещата ми се вижда безсмислено да искат изпълнителен лист - няма законна пречка такъв да бъде издаден и най-вероятно ще бъде издаден, но разноските по изпълнението включително евентуален адвокатски хонорар ще са за сметка на поръчителите на осн чл.140 ЗЗД , а те може и да не са никак малки суми, с това само ще се утежни положението им.

[donna22]

все пак идва Коледа и Нова година и парите на хората за момента поне няма да са им излишни

[donna22]

OmiSan от Свищов ли сте ?

[OmiSan]

Защо предполагате, че сме от Свищов?
Аз умишлено се опитвам да прикрия града, в който се развива този "семеен сериал", но това го правя по настояване на другия поръчител, защото той наистина има основание за това...
Лично е, молбата за това е негова, за което моля да бъдем извинени!!!
Предположението, че сме от Свищов ми се струва доста интересно, но не разбирам кое ви навежда на тази мисъл...-:))
Аз никога не съм предполагал, че това, което се случи с нас, може да е чак такъв проблем... Съжалявам, че по-рано не се обърнахме към този форум, защото явно единстено тук може да ни се помогне и тук едновременно с пълното объркване, което настъпи в главите ни, ние поне успяхме в най-общи линии да си поизясним ситуацията и да разберем защо нашите адвокати просто бягат от проблема...
Никого не искам да обидя, най-малко вас, които полагате усилия с постингите тук, но трябва да ви кажа, че вашите колеги са по-добри търговци, отколкото адвокати... Някой от вас по-горе ни беше цитирал една сума от 500 лева, срещу която евентуално добър адвокат би решил този проблем... Повярвайте, че тук и 1000 лева да платим (не, че това е възможно за нас в този момент!), пак няма да се намери човек, който да ни свърши работа. Много странно, но е факт, за съжаление...Обиколихме поне 10 адвокатски кантори (ако изобщо могат да се нарекат така!) не за друго, а само да ни направят молбата до работодателя, с която да поискаме да се спрат удръжките. Навсякъде разправяхме и обяснявахме едно и също нещо по сто пъти, разказвахме и преразказвахме случая, докато накрая навсякъде срещахме неразбиране и отказ от такава помощ.
Сега като гледам, в първия си постинг където описах случая, аз съм написал не повече от 10-15 реда, вече не ги помня колко са, но те се оказаха достатъчни за всички вас за да разберете и разнищите случая до такава степен...
Не се изхвърлям, но най-искрено ви казвам, че ви се възхищавам на професионализма!!!!!
Сърдечно ви благодарим на всички за помощта, която ни указвате, независимо, че за вас това може би е повече тръпка. Много високо оценяваме компетентността ви, систематизираните и последователни разсъждения, които правите, както и много състоятелните идеи, които давате и заедно всички разсъждавате върху тях...
Всичко, което казахте до момента е може би достатъчно, за да можем дори и самите ние да си напишем поне молбата до работодателя, за да се тръгне отнякъде, но лошото е, че не сме справни с терминологията. Не бихме могли подробно и систематизирано да мотивираме искането си в едно такова писмо, което да бъде хем достатъчно кратко, за да бъде прочетено, хем и не толкова кратко, за да бъде ясно и разбрано и най-вече добре мотивирано, за съжаление...
Искаме да знаете, че следим всеки един постинг по тази тема "буква по буква", като оставаме с надеждата всичко това да се окаже, че наистина ни е от полза...
Още веднъж ви благодарим на всички!!!

[Anastassia Terzieva]

Да разбира се, но в крайна сметка, ако онзи мошеник не се върне и не запоне да плаща може би ще платят като крайна сума повече - за изп. дело, за хонорара на адвоката на банката.
Моето мнение също е че трябва да преустановят плащанията и да бавят и изпълнението поне 3 месеца, така че цялото вземане да стане изискуемо. Тогава те няма да са в състояние да престират цялото, а и ще развържат ръцете на банката да пристъпи към изпълнителни действия спрямо имота. Ако трябва да сме точни в момента банката няма право да предприема тези действия защото са изискуеми само вноските а те се погасяват от поръчителите. Те могат също така да говорят и с новия собственик след като си приключи ремонта - може би той все пак знае за ипотеката (кой в днешно време купува имот без удостоверение за тежести). Може би е платил само разликата от цената и чака да го потърсят. В този вариант може той да поеме плащането на вноските вместо основния длъжник след като вече е ремонтирал имота нанесъл се е в него и евентуално е знаел че ще плаща тези вноски или сумата накуп.
Те ще решат кое предпочитит исках само да им обърна внимание на тази подробност. Естествено ако банката насочи изпълнението към имота от неговата цена ще се удовлетвори и за разноските и те ще си спестят тези пари.

[донна2]

попитах ви заради това 62.73.78
моя на домашния компютър е подобен , нямах нищо друго предвид

[лунатик]

Към всички участници в тази гореща тема:
Нека разгледаме отново т. 18 от типовия договор на ДСК:

18. При неплащане на дължимите месечни анюитети в срока по т.6, когато неиздължената сума е равна на три месечни анюитета, или при започване на принудително изпълнение върху приетото обезпечение по кредита имущество по искане на друг кредитор, целият остатък от кредита изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по остатъкът от кредита се олихвява с действащия договорен лихвен процент, увеличен с наказателна в размер на 5 пункта.
--------
Бях споменал, че щом остатъка от кредита става изискуем при невнасяне на три вноски, не означава ли това, че е настъпил вече предсрочно падежа на задължението? По този начин с тази клауза в договора банката не си ли вкарва автогол?
Ако е така, няма ли да намери приложение чл. 147 ЗЗД:
Поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение.
------------------
Явно кредитора не е предявил иск срещу длъжника в продължение на повече от 6 месеца след падежа на задължението. (ако приемем, че падежа е настъпил по силата на т. 18 от договора)
А пък поръчителите не могат да бъдат обвръзвани със срок по-дълъг от падежа на задължението.

[Anastassia Terzieva]

Както написах по-горе според ЗЗД поръчителите отговарят за изпълнението на задълженията на длъжника от което извеждам че плащането от тяхна страна (в случая де юре доброволно след покана от банката докато не се докаже противното) води до изпълнение на договора.
Моля нека Омисан да ни каже колко неплатени вноски има от третия месец когато длъжника е спрял да плаща и месеца, от който са започнали да му удържат част то тези вноски от заплатата.
Съгласна съм с Лунатик че тук е ключето за успешно противодействие от страна на поръчителите.

[evgo]

Считам, че термините "падеж" и "предсрочна изискуемост" са две много различни неща.
Падеж е точно определена дата, която задължително фигурира в договора за кредит и представлява крайния срок за погасяване на кредита.
Предсрочната изискуемост може да възникне при условията на този кредит във всеки един момент в който не са платени три анюитета.
Дори ако счетем, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем променя падежа му, т.е. определя нова крайна дата, за което се съмнявам, пак няма основание в настоящия случай да считаме, че шестте месеца са изтекли, тъй като банката не е обявила кредита за предсрочно изискуем, тя просто си търси месечните вноски от поръчителите.