НАРЕДБА №1 ОТ 2004 - ИЗМЕНЕНА И ДОПЪЛНЕНА

[Melly]

Твърде закъсняла редакция на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но все пак е факт оценката на нашия труд.

http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMater ... Mat=108484

[ivanov_p]

(5) За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.“

Адвокатска колегио, слава, вечна слава на делата твои!
От признателният Пейчо.

[enter]

Както предвидих и в другата тема, още докато имаше спор,дали изобщо наредбата е подзаконов НА, или не-това е реакцията на провалът в наредбописането през 2014г-нищожно е тогавашното увеличение, поради неспазен чл 26 ал 2 ЗНА. Плюс и нищожността на параграф 2-за двукратния, а преди и за трикратния размер. Явно има затруднения наредбата да я изпишат-разпишат валидно?
Сега пишат,че "инфлационните процеси" са причина за увеличението, поне са си научили урока-предварителна публикация на проекта имаше. Само,че мантрата за инфлацията "не минава" -от година има тежка дефлация. И това увеличение може да бъде проанализирано от Върховния административен съд.
Изобщо не трябва да има такава наредба, нито пък тя да се отнася за юрисконсултите. При условията на свободно договнаряне,, следва хонорарът може да се договаря и в по-ниски размери(например защо не и в размера на едночасовата ставка на възнаграждение на юрисконсулт, или часовата ставка за заплащане на лекторски час на професор от СУ)
Ще чакаме Общностния съд какво ще каже, по преюдициалното запитване, изпратено от съдия от СРС.


И за да имате още повод за размисъл
http://www.capital.bg/politika_i_ikonom ... se_vdigat/
"Софийският градски съд преди около две седмици излезе с определение (докладчик Константин Кунчев) по повод юрисконсултското възнаграждение по конкретно гражданско дело, в което се прави извод, че Наредба No 1 от 9 юли 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения противоречи на правото на ЕС и по-конкретно на чл. 101 и чл. 102 ДФЕС. СГС цитира практиката на СЕС, според който подобни решения за въвеждане на минимални възнаграждения могат да се приемат за съответстващи на правото на ЕС при три условия: държавата сама да определя въпросните хонорари, а не да делегира това на частен субект; съдът да може да се отклони от минималните възнаграждения, като прецени сложността на делото; както и ако съществува съразмерност между използваните средства и преследваната цел.

СГС констатира, че нито едно от тези условия не е изпълнено. "Законовата уредба към настоящия момент делегира изцяло правото на Висшия адвокатски съвет, който е орган на сдружението на адвокатите и се състои само от адвокати, да приема наредба, която да предвижда минимални адвокатски възнаграждения. Липсват каквито и да било законови механизми държавата да влияе върху процеса на изработване, оценка на въздействието, приемане и влизане в сила на тези правила, които са задължителни за всички", се посочва в определението на съда. "Те обвързват и съда, за който не е предвидено право да се отклони от предвидените минимуми при определяне размера на разноските, подлежащи на възстановяване", се казва още в акта на съда."

[ivanov_p]

Ясно е, че наредбата трябва да я прави държавата. Това спокойно можеше да се постанови и ВАС, който има практика по такива дела. Няма как монополист да налага минимални цени, нито да определя кой да участва на пазара.
Хонорар за всеки иск е рядка глупост и изцяло в полза на бирническите дружества, а не на адвокатите, за което вярната ни и сговорна дружина им е признателна, но рано или късно това ще излезе през носа на всички.
Нейсе, ако в Колегията бяха на по 10 години да ги науча, но старият глупак и хиляда мъдреци не могат да го вразумят.

[Melly]

Някой не чел, а и не е осмислил разпоредбите на Конституцията на РБ. Следва да се има предвид, че дейността на адвокатурата е конституционно регламентирана в чл.134 К. и като такава тя се различава от останалите свободни професии.

Смешковци, четете бре:

В този смисъл следва да бъде разгледано и Решение № 10 от 3 юли 2014 г. по конст. дело № 3/2014 г., в което Конституционният съд (КС) застъпва становището, че "Разбирането, че в държавите с парламентарно управление, каквато е Република България, подзаконовите нормативни актове се издават само от централните органи на изпълнителната власт - Министерския съвет и отделните министри, защото само те, а не и другите органи извън изпълнителната власт подлежат на пряк контрол от Народното събрание, е неприемливо" и "допустимо е закон да предостави възможност за издаването на подзаконови нормативни актове на орган, на който Конституцията предоставя функционална компетентност, от която произтича необходимостта от издаването на такива актове."
В конкретния случай Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 9 юли 2004 г., на основание чл. 121, ал. 1 във връзка с чл. 36 и 38 от Закона за адвокатурата, определя минималните размери на адвокатските възнаграждения по различни видове дела. Настоящият съдебен състав приема, че актът е издаден от орган на адвокатурата, на който изрично законодателят е делегирал правомощието да уреди обществените отношения, възникващи и развиващи се при и по повод уговарянето на размера на дължимото възнаграждение за осъществяването на правна защита и съдействие по различните видове дела. Видно от цитираните законови разпоредби на Закона за адвокатурата, размерът на дължимото възнаграждение не може да бъде по нисък от определена сума, която е приета от Висшия адвокатски съвет. В този смисъл не може да бъде споделено становището на тричленния състав, че разпоредбите на процесната наредба нямат характер на административноправни норми. По своята правна природа това са вторични правни норми, които детайлизират и определят минималните размери на възнагражденията дължими на адвокатите. От своя страна адвокатите нямат правна възможност да уговарят размери на възнагражденията под установените от наредбата минимални размери, като единствените изключения са регламентирани в чл. 38 от ЗА. Изводът, който се налага, е че нормите на ЗА, които вменяват задължение на адвокатите да сключват възмездни договори за правна защита и съдействие, са детайлизирани с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета с решение на Висшия адвокатски съвет, като разпоредбите на тази наредба, са подзаконови административни норми.
Крайният извод, който се налага е, че по своята правна природа Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е издадена от Висшия адвокатски съвет, в качеството му на орган на адвокатурата, въз основа на изричната законова делегация на чл. 36 във връзка с чл. 121, ал. 1 от Закона за адвокатурата, предоставяща му нормотворческа компетентност. Уредените правила за поведение представляват административноправни норми с подзаконов характер, които се отнасят до неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие, като по този начин уреждат обществените отношения възникващи при и по повод уговарянето на размера на дължимото възнаграждение за осъществяването на правна защита и съдействие по различните видове дела. В този смисъл наредбата следва да бъде определена като нормативен административен акт по смисъла на чл. 75 от АПК. Като е достигнал до различни правни изводи, тричленният състав е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено.

[enter]

Кво ми цитираш това решение, което е правилно, и което застъпва теза, която аз поддържах в другите теми за предишното, незаконното-поради нищожност увеличение( тезата че недържавен орган може да издава подзаконови НА, ако има законова делегация-която теза си беше като ерес, ама се оказа правилната), и която теза беше точно наобратно на защитата от наредбоиздателя-те поддържаха,,че Наредбата не е подзаконов НА-че те не знаеха собствената им наредба какво е по същността си, та трябваше ВАС да им изясни-поясни(това съдебно решение далеч надхвърля задълженията на съда, щото си представлява и безплатна правна консултация каква е тази наредба и защо-подробно).
Тук говорим за такива "сложности",че наредбата противоречи на Общностното право(още ли не сте осъзнали, че България е в ЕС, и какво е значението на правото на общността, вклч и какво става при конфликт с вътрешното право, и кой може да прецени за подобно противоречие), обяснено и защо от съдия от СГС. Противоречи и на конкурентното право,. Монополна организация да си самоопределя тарифата(като вече изобщо не обсъждаме дали е ПНА),а и изобщо да има такава тарифа е в конфликт с редица европейски правила, вклч с първични източници на ПЕС.
Проблемът е в сбъркания ,лобистки, противоконституционнен, противоречащ на редица норми от правото на Общността Закон за адвокатурата. И проблемът ще се задълбочи, с лобистките промени в този закон,, ако бъдат приети. Накратко трябва нов закон за адвокатурата, този закон е непоправимо сбъркан. Вклч и лека корекция на чл 134 ал 1 от Конституцията -този текст е непрецизен.

[Melly]

.........(това съдебно решение далеч надхвърля задълженията на съда, щото си представлява и безплатна правна консултация каква е тази наредба и защо-подробно).
*****
.... Противоречи и на конкурентното право. Монополна организация да си самоопределя тарифата...
***
... а и изобщо да има такава тарифа е в конфликт с редица европейски правила, вклч с първични източници на ПЕС.

Празни мисли на един празномислещ човек! Виснал си на държавната хранилка, нали? Разпознаваем си отдалеч!
Пиши си, то това ви остава на онези от вас - особен вид индивиди от човешкия род, които гледат в чуждата паница, а не в своята.
Хленчът и мързелът вървят ръка за ръка.

[svettoslav]

Бай Х *й, ВАС обяснява и на собствените си съдии какъв НА е тая наредба. Както се вижда, ако и през кривия макарон на бълнуваната дефлация, инфлация и макроикономическа стагнация, ВАС отменя определение на свой 3 - чл състав.
Явно само ти си компетентен и априори знаеш Кой туй нещо.
Да не си консултирал 5-членния състав по въпроса.
Сега остана за консултант по макроикономика на новия Президент да се огледаш.

Плюс и нищожността на параграф 2-за двукратния, а преди и за трикратния размер.

То хубаво нищожност това -онова. Пак адвокатите не знаят кое правилно, кое не, но Бай Х*й, този трикратния размер 50 години адвокатите ли го присъждаха или съдиите.
Я вземи попиши малко за тяхната компетентност.
Иначе какво лошо има държавата да регламентира цените, все пак редно е да има някакъв ориентир най - общ. За какъвто служи тая наредба. В противен случай ще е налице нелоялна конкуренция и хаос. Какъвто би бил налице ако ЧСИ и нотариусите вземат та си договарят кой както му падне.
Ти да си чул нотариус да изповядва сделка с такси под размерите на ТНТ? Или да пише безплатни пълномощни? Всеки труд има цена. Естествено че всеки ще обиколи 10 кантори и ще ангажира най накрая този, който е подбил цената най - силно от всички.
Затова за мен, бай х*й,въпросът на клиент "Колко струва "тая работа"? е въпрос на консултация, за който се заплаща при отговор. А не да ми обикаля 10 кантори и накрая адвоката Чуркински да му каже 60% от ноторно известната цена за тази услуга.

[enter]

Надявам се да не сте юристи ,защото с подобна злоба и вулгаризация на изказа, при липса на аргументи сте срам за правната общност. Така ли се прави дискусия-отговорът на правни аргументи е помия.
Бай Х * явно е не е бил голям майстор, когато те е правил щото не ти е налял много мозък, а и следва да изследваш дали няма да се намери и ромска жилка с която да се гордееш, това би обяснило просташкия ти изказ.
От 50 г имало троен размер? В наредба номер 1, ДВ 55, от 1997 няма такова нещо, въпросът си беше уреден от стария ГПК, чл 64 ал послд, творческия елемент за тройния размер се появява с последваща наредба, дописваща закона. Изобщо и няма да си правя труда да проверявам в по старите наредби.
А дефлация си има. Справка сайтът на НСИ.

[svettoslav]

Хубаво е, че възприемаш буквално нещата за 50-те години, както и очаквах.
За бай х ... , просто цитирам Р. Кънев, политически елити и тъй нататък. Те коват законите,не съм нещо повече от тях.
Пък ти ако си. ....

Много си далеч очевидно от тая работа. Наредбата и да се "отмени", което няма да стане, нейните норми, макар и отменени, ще се спазват.
Освен ако не ни осигуриш нещо от европейските общности.
Там знаят какъв акт е наредбата, само ние не знаем.
Ще задължат правителството да намали размерите на хонорарите, поради наличната дефлация за третото тримесечие по китайския календар . За четвъртото ще следва минимално увеличение.
Скрий се!

[svettoslav]

(5) За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.“

Адвокатска колегио, слава, вечна слава на делата твои!
От признателният Пейчо.

То това е въпрос на конкретна преценка. Множество субективни и обективни фактори обуславят какво ще вземеш . Не е лесно и на съдиите когато присъждат.
Но тия възнаграждения по всеки един от искове ти се признават от съда . Имаш иск за разваляне, имаш и за връщане на даденото. И двата хонорара ще се присъдят.
Така че това в наредбата не е нещо ново.
Отделен е въпроса за компромиса в подобен случай, тъй като има дела, където сумата набъбва чак до неудобство за адвоката да я изкаже.
И самият той нерядко няма интерес да я поиска такава.
Тъй че понякога с оглед някои особености, се правят изключения, оправдани дори и от интереса на адвоката.
Наскоро имах един подобен случай, доста искове забъркаха, че насрещни, че евентуални, че обуславящи и т н.
Всеки случай е сам за себе си и трябва да се подхожда индивидуално . Не можеш на клиента да му искаш това, което е почти размера на спорното право. Като го разбием по исковете....
А представи си ако и наредба няма какво правим! ?!

[ivanov_p]

По една фактура може да има по няколко иска и като сложим лихвите върху всеки стават по 8-10 иска, по две инстанции и изпълнително и става безсмислено да се съдиш за фактура под 20-30 хил. лв. Даже да са два, главница и лихви ще отпаднат фактурите до 2-3 хил. лв. Алтернативата е Пейчо, човеколюбив инкасатор, който ще плаща по 10-30% от цената на фактурата и ще си начислява юрисконсултски, като няма да има и опоненти в залата, никой не е толкова шашав, че да плати няколко хилядарки на адвокат да го защитава по фактура за 600-700 лв.
Само се чудя как ще гледам хората в очите?
Имате ли представа какъв вид ще добият исковете на топлото, телекоми и други монополисти? Май-бяха 4 вида топлоенергия + лихви + дялово, по няколко хонорара.
Умната, ще ни разкулачат!
Кулак не означава селянин с 2-3 крави, както мислят някой, означава колега, човек на който са възложили събирането на данъци и други задължения и всички свършили в Сибир, защото очевидно загубили мярка.

Наредба трябва да има, но с максималните цени, не с минималните, а съдът да присъжда не според наредбата, а сложността на делото. Имал си бол пари, дал си на адвокат, но другата страна ще ти плати това, което се следва за работата на адвоката. Аз имах едно дело, което до последно мислих, че ще загубя и даже не си поисках разноските. Адвокатът на другата страна дойде в първо заседание, не оспори документите и след това го заняма, а слушахме две експертизи. То явно и ответникът го беше преценил правилно, защото при полагаеми около 1000 лв. му беше платил 550 лв. "частично", но повереникът му беше забравил да представи доплащането и така си остана. Ако бях загубил колко да му присъдят? За такъв кадията постановява 10 тояги и праща сигнал в Колегията.

[svettoslav]

Ти няма как да знаеш отношенията между тях. Щом не е представил, значи толкова са му платили. Което обяснява и поведението му. Половин плащане -1/2 работа. Нормално.

[kalahan2008]

Тук говорим за такива "сложности",че наредбата противоречи на Общностното право(още ли не сте осъзнали, че България е в ЕС, и какво е значението на правото на общността, вклч и какво става при конфликт с вътрешното право, и кой може да прецени за подобно противоречие), обяснено и защо от съдия от СГС.

По мои наблюдения по данъчните дела чл. 633 ГПК масово не се спазва от административните съдилища - те масово не прилагат задължителната практика на СЕС по преюдициални запитвания във връзка с въпроси относно реалност на доставките и признаване право на данъчен кредит на получателя на доставката, от когото все още НАП и всички административни съдилища, вкл. и ВАС, изискват да доказва, че доставчикът има материална, техническа и кадрова обезпеченост, за да осъществи доставките. Ключовото решение на СЕС е по дело Mahagében и Dávid, C-80/11 и C-142/11, но освен това и: Решение от 27 септември 2007 г. по дело Teleos и др., C-409/04, Решение от 6 септември 2012 г. по дело Gábor Tóth и Nemzeti Adó- és Vámhivatal Észak-magyarországi Regionális Adó Főigazgatósága, C-324/11, Решение от 06.07.2006 г. по обединени дела С-439/04 и С-440/04, Axel Kittel и Recolta Recycling Sprl, Решение от 6 декември 2012 година Боник срещу Директор на Дирекция „ОДОП“, Варна, при ЦУ на НАП, C 285/11, Решение от 13 февруари 2014 година „Макс Пен” ЕООД и Директор на Дирекция „ОДОП“, Варна, при ЦУ на НАП, дело C-18/13; Решение от 31 януари 2013 г. по дело „Строй транс“ ЕООД и Директор на Дирекция „ОДОП“, Варна, при ЦУ на НАП, С-642/2011, Решение от 23.04.2015 г. по дело ГСТ — Сървиз АГ Германия срещу Директор на Дирекция „ОДОП“-Пловдив при ЦУ на НАП, С-111/14 и много други. При това повечето дела са именно във връзка с преюдициални запитвания на българските административни съдилища, най-вече Адм. съд - Варна.
Има си и цяло решение на ЕСПЧ по този въпрос, което пак не се спазва от адм. съдилища (Решение от 22.01.2009 г. по дело „Булвес” АД срещу България).
Така че изобщо не ми говорете за задължителното прилагане на европейското право от българския съд - съдът го прилага, когато и както му е угодно.
Що се отнася до горецитираното определение на СГС относно юрисконсултските възнаграждения - ами аз пък знам и за определение на СГС от преди няколко дена, което е точно в обратната посока. Много е важно кой е съдията и кой е клиентът...исках да кажа кредиторът...
Всеки път, когато влизам в съдебна сграда, се сещам какво е пишело на входа на Дантевия Ад-Lasciate ogni speranza, voi ch'entrate.

[lexy21]

Тук говорим за такива "сложности",че наредбата противоречи на Общностното право(още ли не сте осъзнали, че България е в ЕС, и какво е значението на правото на общността, вклч и какво става при конфликт с вътрешното право, и кой може да прецени за подобно противоречие), обяснено и защо от съдия от СГС.

По мои наблюдения по данъчните дела чл. 633 ГПК масово не се спазва от административните съдилища - те масово не прилагат задължителната практика на СЕС по преюдициални запитвания във връзка с въпроси относно реалност на доставките и признаване право на данъчен кредит на получателя на доставката, от когото все още НАП и всички административни съдилища, вкл. и ВАС, изискват да доказва, че доставчикът има материална, техническа и кадрова обезпеченост, за да осъществи доставките. Ключовото решение на СЕС е по дело Mahagében и Dávid, C-80/11 и C-142/11, но освен това и: Решение от 27 септември 2007 г. по дело Teleos и др., C-409/04, Решение от 6 септември 2012 г. по дело Gábor Tóth и Nemzeti Adó- és Vámhivatal Észak-magyarországi Regionális Adó Főigazgatósága, C-324/11, Решение от 06.07.2006 г. по обединени дела С-439/04 и С-440/04, Axel Kittel и Recolta Recycling Sprl, Решение от 6 декември 2012 година Боник срещу Директор на Дирекция „ОДОП“, Варна, при ЦУ на НАП, C 285/11, Решение от 13 февруари 2014 година „Макс Пен” ЕООД и Директор на Дирекция „ОДОП“, Варна, при ЦУ на НАП, дело C-18/13; Решение от 31 януари 2013 г. по дело „Строй транс“ ЕООД и Директор на Дирекция „ОДОП“, Варна, при ЦУ на НАП, С-642/2011, Решение от 23.04.2015 г. по дело ГСТ — Сървиз АГ Германия срещу Директор на Дирекция „ОДОП“-Пловдив при ЦУ на НАП, С-111/14 и много други. При това повечето дела са именно във връзка с преюдициални запитвания на българските административни съдилища, най-вече Адм. съд - Варна.
Има си и цяло решение на ЕСПЧ по този въпрос, което пак не се спазва от адм. съдилища (Решение от 22.01.2009 г. по дело „Булвес” АД срещу България).
Така че изобщо не ми говорете за задължителното прилагане на европейското право от българския съд - съдът го прилага, когато и както му е угодно.
Що се отнася до горецитираното определение на СГС относно юрисконсултските възнаграждения - ами аз пък знам и за определение на СГС от преди няколко дена, което е точно в обратната посока. Много е важно кой е съдията и кой е клиентът...исках да кажа кредиторът...
Всеки път, когато влизам в съдебна сграда, се сещам какво е пишело на входа на Дантевия Ад-Lasciate ogni speranza, voi ch'entrate.

Лично аз искрено благодаря за цитираната практика - макар или пък точно защото не ми е в професионалния център, за мен е от изключително облекчение синтезирането й в този вид.
По въпроса с адвокатската наредба - адвокат съм, но, Мелка, мила, ще ме прощаваш - в тези изменения има пълни идиотщини. За пореден път се чудя какви хора ни самоуправляват и аз категорично се разграничавам от тях.
П.П. М/д, не е като съвсем да ни ми е в таргета, за това се зарадвах, Калахан, защото сама съм пледирала, макар и по наказателно дело в Специализиран съд, по обвинение за данъчно престъпление, позовавйки се на практика на СЕС, но не толкова богата. Благодаря.

[ivanov_p]

Не е по темата но като сте се събрали специалисти: Верно ли премахнали давността по данъчните престъпления?

[lexy21]

Не е по темата но като сте се събрали специалисти: Верно ли премахнали давността по данъчните престъпления?

Не.

[ch3oh]

Малко извън темата, но как ви се струва присъждането на разноски на държавен орган, представляван от "дипломиран юрист", а не от юрисконсулт?

[ivanov_p]

Не е по темата но като сте се събрали специалисти: Верно ли премахнали давността по данъчните престъпления?

Не.

Проблемът е, че давността не е премахната, но вече не важи или важи много условно и не само за данъчните, а за всички "продължавани".

Малко извън темата, но как ви се струва присъждането на разноски на държавен орган, представляван от "дипломиран юрист", а не от юрисконсулт?

Юрист може да ги представлява, но на него не се присъждат разноски. Само на назначен с трудов договор ю.к.

[ch3oh]

Ами то "юристът" не е насаден на пачи яйца, а е назначен по трудов договор...
и не, не намирам в ГПК фигурата на "дипломирания юрист"...
и да, правя разлика, че юрисконсултът трябва да бъде назначен след спечелването на някой конкурс например, докато за "дипломирания юрист" практическите хоризонти са къде-къде по-широки...