Обжалване на разноски по чл. 413, ал. 1 ГПК

[ivanov_p]

Заповедно по 410 ГПК, длъжникът признава иска и с частна жалба по 413, ал.1 ГПК жали разноските, присъдени от съдията на основание чл. 78, ал.8 ГПК (ю.к.). Жалбата е пълна с най-невероятни глупости и затова съм отговорил, че е недопустима по наведените основания, но не съм я оспорил като недопустима като частна жалба. Въззивният в закрито не разглежда основанията по жалбата и не ги коментира, но намалява възнаграждението, съответно жалещата се страна иска с допълнителна молба да й се присъдят разноски, а аз жаля определението като произнесено по недопустимо производство, образувано с частна жалба, а не по реда за обжалване на разноски предвиден в чл. 248 ГПК, което води до нарушаване на инстанционността и отиваме на апелация.

Наистина е създадена някаква практика разноските по заповедни да се жалят с частни жалби и има много решения на въззивни съдилища, но чисто формално законът е ясен и няма как разноски да се жалят с частна жалба, доколкото такъв специален ред не е предвиден. Или така поне мисля аз, а вие...?

[bird_of_paradise]

Заповедно по 410 ГПК, длъжникът признава иска и с частна жалба по 413, ал.1 ГПК жали разноските, присъдени от съдията на основание чл. 78, ал.8 ГПК (ю.к.). Жалбата е пълна с най-невероятни глупости и затова съм отговорил, че е недопустима по наведените основания, но не съм я оспорил като недопустима като частна жалба. Въззивният в закрито не разглежда основанията по жалбата и не ги коментира, но намалява възнаграждението, съответно жалещата се страна иска с допълнителна молба да й се присъдят разноски, а аз жаля определението като произнесено по недопустимо производство, образувано с частна жалба, а не по реда за обжалване на разноски предвиден в чл. 248 ГПК, което води до нарушаване на инстанционността и отиваме на апелация.

Наистина е създадена някаква практика разноските по заповедни да се жалят с частни жалби и има много решения на въззивни съдилища, но чисто формално законът е ясен и няма как разноски да се жалят с частна жалба, доколкото такъв специален ред не е предвиден. Или така поне мисля аз, а вие...?

Какво мисля аз?- не четеш, брат ( неведнъж си го признавал, но и не питаш, а с питане до Цариград се стига), та: ЧЖ е валидна и допустима, а съдът, безспорно!, е прав
Ти не обичаш да четеш законите, ама виж точно разпоредбата на чл. 413, ал.1 и чл. 274 ГПК- частна е жалбата, защото в частта за разноските всеки съдебен акт е с характер на определение. Горното може и да не запомниш, но какъв е смисъла да разтягаме локуми на темата- частна ли е жалбата или е просто жалба?

В Заповедното чл. 248 се прилага само и единствено, ако съдът е пропуснал да се произнесе по изрично направено в заявлението искане за присъждането им ( имаш непълнота на акта). Във всички останали случай ( не са присъдени всички искани разноски/ присъдени са само юк, без да се произнесе по въпроса за ДТ примерно/, или пък са признати в разрез с правилата на 78, какъвто очевидно е и твоят случай, защото пак си пропуснал да видиш нормата на 78, ал.8 ) - всяка от страните разполага с пътя, посочен в чл. 413.... Такива работи- пише го в ТР, което ти соча по-долу, за да разбереш, че ЧЖ е процесуално допустима. За каква апелация ми говориш, изобщо не вдявам, като О на въззива е окончателно...

Ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл. 413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. При подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение. Ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, частната жалба по чл. 413 ГПК следва да се върне. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, като например: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са уредили със спогодбата отговорността за разноските. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд и ако в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е подадено възражение и при оттегляне на възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. В посочените случаи изпълнителният лист за разноските се издава от съда в заповедното производство съобразно с влязлото в сила определение на въззивния съд по частната жалба.

[ivanov_p]

Това са текстовете на закона:

Чл. 413. (1) Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.

Чл. 274. (1) Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби:
1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и
2. в случаите, изрично посочени в закона.

Според теб в текста на чл. 413, ал.1 от ГПК има ли изрично посочване, че определение/постановление по разноските се обжалва с частна жалба?

Постановлението на СИ в частта за разноските също не се обжалва с ЧЖ, макар тук-там да ги допускат и да има произнасяне. Когато длъжникът недоволства от разноските първо се жали на СИ, точно както при чл. 248, ал. 1 ГПК първо се жали на постановилият ги съдия, както в чл. 248, ал.2 СИ праща Ж за отговор на взискателя, който може да се съгласи или не разноските да се намалят, след което СИ с постановление се произнася за разноските и това постановление подлежи на въззивен контрол, какъвто е предвиден в ал.4 на 248 от ГПК за определението на решаващия съдия.

При горните факти - липса на изрично посочване в закона, че разноските по ЗИ се обжалват с ЧЖ, редът за обжалване на разноските в ИП, съответно редът за изменянето за решението в частта за разноските в съдебното производство, кое може да наведе дори на бегла мисъл, че разноските по ЗИ могат да се жалят с ЧЖ?

[bird_of_paradise]

Всичко идва от това, че заповедното производство е особен вид производство ( в началото започва като безспорно, поне докато не пуснеш възражение и не предяви иск по 422 заявителят), намира се в раздела на изпълнителното, поради което за него не се прилагат всички норми на исковото... ( освен ако ВКС не постанови с ТР, кое и как е приложимо), че срещу самата заповед ( по съществото на производството- за сега все още безспорно за дължимостта на посоченото основание и по размер сумите, предмет на заявлението) законодателят е отрекъл възможността да депозираш ВЪЗЗИВНА жалба, като вместо нея пускаш възражение, че в частта си за разноските е с характер на О, което по силата на чл. 274, ал.1 т.2 вр. чл. 413, ал.1 предл. второ ще се гледа от въззива.... да, освен всичко останало същото е и двуинстанционно.

Не знам.... за това не съм и преподавател, но ако правилно разбирам проблемът ти е сведен до това, че срещу ЗИ в частта за разноските трябвало, според теб, жалбата да е въззивна, а не частна, защото в нормата на 413 не го пише изрично . Правилно ли разбирам ( все си мисля, че липсата на изричен запис те тормози)?
Или пък, че когато длъжникът не е съгласен с разноските имал право на молба по чл. 248 ГПК, а не се следвала ЧЖ? Ти прочете ли ТР, което ти посочих?- щото там е обяснено за 248 кога и при какви хипотези е приложим.

[ivanov_p]

Писали сме едновременно. Не съм чел за 248 ГПК, говоря по принцип и съм ти много благодарен за включването, защото седнах и за цялата нощ, още не съм спал, горе долу си изясних нещата и то в процеса на писане. Още в отговора съм отрекъл въобще правото на длъжника да обжалва размера на присъденото възнагреждение по чл. 78, ал.8 ГПК, ако то не надхвърля предвиденото в НПП и след много мислене и четене на текстове на закона се оказа, че това е правилно, а донякъде има право и ВКС, защото всичко опира до точния текст на новата редакция на чл. 78, ал. 8, докато при стария ВКС е крив отвсякъде.

Няма да променям написаното заради твоя пост и моя отговор горе, защото нямам време:

Наистина в ТР на ВКС има мотиви по една от точките, където съдиите фриволно са приели, че обжалването па чл. 413, ал.1 от ГПК е с частна жалба. Сериозен довод макар и постановен по норма от СЗВ, който скоро ще бъде атакуван като противоконституционна. В конкретния случай се вижда как ВКС е дописал текста на закона и е прибавил лед края на изречението "с частна жалба".
С ЧЖ по принцип се жалят определенията засягащи процесуалния(не всички), а не материалния закон. Техният характер е такъв, че са винаги подробно мотивиранио, без значение правилно или не. На въззивният съд не му трябва нищо за да се произнесе по въпроси касаещи процеса, мотивите на решаващия съд защитават правото на страната да реагира точно по процесуалната преграда. Без да съм сигурен, само за да уважа ВКС, ще допусна, че с ЧЖ може да се жали отказ на съда да откаже на възнаграждение на процесуална основа, напр. искането е за присъждане на разноски на втори адвокат, на управителят на ЮЛ и ЕТ, когато ю.к. е и управител на страната или други подобни. Размерът на възнаграждението е част от решението и то се проверява по общите правила на въззивния и касационен контрол.

В този ред на мисли при новата редакция на чл. 78, ал. 8 ГПК, ЗИ в частта за разноските, може да се жали с частна жалба от заявителят, когато не му е присъдено възнаграждение, а от длъжника, когато то е над предвиденото за съответния вид дело в НПП, но при никакви обстоятелства не може да се жали размера на възнаграждението с частна жалба. Ато то въобще може да се жали, предвид текста на нормата, то това трябва да стане по реда на 248, ал. 1 или чл.чл. 435-437 от ГПК.

[lawchoice]

...
Наистина в ТР на ВКС има мотиви по една от точките, където съдиите фриволно са приели, че обжалването па чл. 413, ал.1 от ГПК е с частна жалба. Сериозен довод макар и постановен по норма от СЗВ, който скоро ще бъде атакуван като противоконституционна. В конкретния случай се вижда как ВКС е дописал текста на закона и е прибавил лед края на изречението "с частна жалба"...

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=16&WorkID=3009&Level=1

[ivanov_p]

Няма да коментирам дали колегите от ВКС и особено докладчикът са били "на седмото" небе заради качествена дрога или младо гадже, но как да разбираме това:

7. Намират ли приложение в заповедното производство правилата на чл. 247, чл. 248,чл. 250 и чл. 251 ГПК?

Налице е противоречива практика по въпроса за приложимостта на чл.248 ГПК в заповедното производство. Според едното становище по аргумент от чл.248 ГПК страните могат да искат изменение на заповедта в частта за разноските, като заповедният съд дължи произнасяне по такава молба.
Според другото становище липсва правен интерес затова предвид изрично предвидената в чл.413, ал.1 ГПК възможност заповедта да се обжалва с частна жалба в частта за разноските.....В
последния случай заинтересуваната страна разполага с изрично уреденатав чл.413, ал.1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.

Чл. 413. (1) Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.

Доколкото в чл. 423, ал. 1 ГПК няма изрично уредена възможност да се подаде частна жалба срещу ЗИ в частта за разноските, мога ли, ако загубя делото, да съдя ВКС за непозволено увреждане?