ЗИД ГПК - или още нещо за тайнството на глупостта

[bird_of_paradise]

http://legalworld.bg/65685.srokovete-po ... znici.html

Сроковете по делата няма да текат за страните по време на съдебната ваканция и на официални празници. Този промяна в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) прие правната комисия в парламента.

Мораториумът върху сроковете беше една от малкото разпоредби, които бяха приети на продължилото до късно снощи 7-часово заседание на комисията.

Той беше регламентиран в нова ал. 2 на чл. 61 от ГПК. Разпоредбата предвижда: "Сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 от Закона за съдебната власт, с изключение на дела по чл. 329, ал. 3 от Закона за съдебната власт".

Божееееее, `баси скудоумието! Какво лошо съзряха в един ясен текст на чл.60, ал.6 ГПК, че решиха от правната комисия да подкрепят тази малоумщина не знам. Какво общо може да има съдебната ваканция на съдилищата със срока за депозиране на отговор, жалба или друго? И най-сетне, защо решиха, че мълчаливо отменят принципа за равенство на страните в процеса ? ( визирам хипотеза, в която ответник ще има възможност да тупа топката с отговор, примерно, повече от два месеца и половина, защото самата съдебна ваканция е от 15.07 до 01.09 всяка година).
Калпазани! От правната комисия again ще извадят око, вместо да изпишат вежди.

[ivanov_p]

Да ти имам кахърите! кого го е грижа вече за разума в правото? Само почтените събирачи на дългове болеят за справедливостта, всички други мътят водата с мисълта да ловят големи риби. Накрая водата така се размъти, че скоро делата ще се решават с жребий и всеки ще гледа да е загубилият, защото така ще си спести разноските по изпълнителното производство.

[telman]

Има резон това изменение за съдебната ваканция. Също често се случва да пишеш до съда, да отговаряш, но съдът като е ваканция, да не се сеща да движи делото.

Това е старо предложение, на едни по-възрастни адвокати и намира оправдание в летните температури и по-свободното състояние по време на ваканцията.

[bird_of_paradise]

Ванко, и сам знаеш, че аргументите ти са несъстоятелни. Няма съд, който да затваря кепенците в работно време ( когато и да е през годината)- един магистрат може да е в отпуск, но други са на работа ( или поне би трябвало да са), а в гражданските дела несменяемост няма до приключване на съдебните прения ( за разлика от наказателните). Аз, примерно, от години свикнах да работя и летните месеци- насрочват ми дела, работата си тече без оглед факта дали има ваканция или не. Както казваше преди време един съдия- аз съм на работа и не виждам пречка да си гледам делата и в този период, защото календара непрекъснато се пълни за следващите месеци.
Спомни си преди време, когато служебните отказваха да влизат по дела, заради възнагражденията им. Е, ако това предложение се приеме, то прогнозирам ежегодно лятна тапа, която би трябвало ( но не е сигурно) че ще се отпушва с огромна сила 09-10.
Толкова за магистратските интереси.

Обстоятелството, че имало високи температурни стойности и адвокатите .... ъъъъ, се размеквали ( мисловната им дейност не тече така гладко) е неотносимо, така щото този НА не е писан само за да брани някакви имагинерни интереси на двете гилдии.

Въпросът е друг, и за мен съществен - заради тези измислени причини на една от страните в производството ще се дава нелогично удължено време за процесуални действия.

Съвсем встрани, ако се приеме същият този законотворец ще си плюе в сурата ( не, че е важно, те и без това са гьонсурати), защото прокламираната бързина, заради която ни пробутаха този ГПК, отива по ягодите.

[bird_of_paradise]

http://defakto.bg/2017/10/17/%D0%BE%D0% ... %82%D0%B0/

В нов чл. 73а пък бе записано, че сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в едно изпълнително производство не може да надвишава за задължения в размер:
до 10 на сто от минималната работна заплата (МРЗ) – 30 на сто от МРЗ,
от 10 до 20 на сто от МРЗ – 40 на сто от МРЗ,
от 20 до 50 на сто от МРЗ – 50 на сто от МРЗ,
от 50 на сто до 1 МРЗ – 70 на сто от МРЗ,
от 1 до 2 МРЗ – 80 на сто от МРЗ,
от 2 до 3 МРЗ – 90 на сто от МРЗ.

Просто... не знам защо все така се получава вместо да изпишем вежди вадим очи.

А, тази глупост по спиране на сроковете наистина ме хвърля в смут

От цялата дандания три положителни поправки: по призоваването, размера на ДТ и допускане до касационен контрол.

--------

[ivanov_p]

И досега имаше някакъв максимум за плащане на такси от длъжника и той беше по-малък.
В изпълнението от длъжника се дължат такси и разноски, които се определят по Тарифата и са за сметка на длъжника. Платените разноски над тарифата са за сметка на взискателя. Законът не вменява в тежест на длъжника възнаграждението за адвокат/ю.к. по изпълнителното производство от момента в който то беше извадено от съдебното такова, но се начислява и е в пъти повече от събраните такси и разноски. Тези възнаграждения или трябваше изрично да се включат в чл. 79 ГПК, както са в 78 ГПК, или да се реши въпросът за тях с тълкуване.

[gkamenov]

Другата глупост е призовкарите да ходят в почивни дни да връчват книжа.Ами нали после ще поискат компенсация в работни дни.Така ще се налаожи там където има по един призовкар в съд,да назначават по още един.

[ivan_lawyer]

Не могат да оправят лесно ГПК, просто е друго времето вече.
Много е мобилен животът и призоваването е проблем - дори и в събота и неделя. Впрочем няма сигурност дали този човек живее или не живее на адреса. Зависи от съвестността на призовкаря. Относно частните призовкари то е ясно, че правят каквото си искат. Лепят, ходят насам-натам. Не се спазват масово правилата, да се питат съседи, да се оформят имена и т.н.
Това не може да се промени никак. Лепенето е доста спорно като метод.

Навремето имаше възможност, ако не са те уведомили да си заведеш иск на собствени разноски. Все пак става въпрос за едно спорно заповедно производство, където не се знае кой-какво дължи и т.н. Това беше чл. 250 ГПК и чл. 254 ГПК - много стойностни разпоредби по ГПК 1950. Навремето пак имаше внезапно изпълнение, но можеше да се оспорва.
Можеше да спреш изпълнението, но ако не спреш, пък не дължиш, все пак си доказваш правата накрая.

За ваканцията - съм "за", доколкото не можеш да ползваш отпуска, защото някой е пуснал нещо. Никой няма да пометне, ако не се призовава през съдебните ваканции. Ето сега идват празници - на Нова година ли да пишем жалби. Плюс това съдията като е ваканция не се движи така или иначе делото.

[astika]

Моля, за тълкуване:
"Правилата на ал. 2, 3 и 5 се прилагат само при извършване на първата публична продан"
това е последната алинея на чл. 485
Първо Кодекса борави с термините първа и втора публична продан....., но пък имаме ТР, което кзва, че третата, петата и т.н продажби се извършват по реда на първата, та питането ми е следното:

При нечетна поред публична продан може ли да се посочи друго вещо лице на разноски за длъжника или не ?

Общо мнение:
Промените са насочени срещу ЧСИ-тата, явно това е била основната цел.

Има обаче и откровени глупости, като например:

Чл. 415. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи:
1. когато възражението е подадено в срок;
2. когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5;
3. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
(2) Когато дава указания за предявяване на иск в случаите по ал. 1, т. 2, съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по чл. 418.

Егати Кефа.........ДЛ се крие сериозно, лепи му се уведомление, издава се ЗИ, Съда спира принудителното и дава указания за установителен......
Баси кефа, даже не е нужно да се следи срока за възражение, за да си спреш изпълнителното дело...достатъчно е само да се укриеш и влизаш в процес.....Този процес може да е много дълъг, ако си хитър длъжник, а през цялото това време изпълнителното е спряно.
Хахах

[gkamenov]

ЧСИ-тата си го заслужаваха! Доволен съм,че тоя път всесилната им камара не можа да направи абсолютно нищо! Със следващата промяна направо да ги махат.Има си държавно съдебно изпълнение.Ако е небоходимо на места да увеличат съдебните изпълнители.

От промените като адвокат ме вълнува най-вече касационното обжалване.Как би могло във фаза на допускане съда да констатира "вероятната нищожност" или "очевидната неправилност".Неправилност обикновенно се констатира с излагане на мотиви и обсъждането на доказателствата.А във фаза на допускане това не се прави.
Аналогично стои въпроса и с вероятните нищожност и недопустимост.Има ли някой виждания по този въпрос,ще се радвам на споделени мнения.

[astika]

Направих си труда да изгледам на запис дебатите. Опонентите бяха на мнение, че изменението е неподходящо. Застъпиха теза, че при наличие на "вероятна нищожност" и при допускане до касация на това основание, делото вече ще изглежда решено, изначално и смисъла се губи. С други думи: Ако ВКС приеме, че Решението е вероятно нищожно и затова го допуска до касация, то изхода му би бил изначално ясен. Шефа на комисията обаче кза: "Разговарял съм със съдии от ВКС, които казват: виждаме го, че е порочно решението, но сме с вързани ръце"

Аз обаче също съм на мнение, че трябва да отпиша делото, ако ВКС допусне касация на основание: "вероятна нищожност"

[gkamenov]

Направих си труда да изгледам на запис дебатите. Опонентите бяха на мнение, че изменението е неподходящо. Застъпиха теза, че при наличие на "вероятна нищожност" и при допускане до касация на това основание, делото вече ще изглежда решено, изначално и смисъла се губи. С други думи: Ако ВКС приеме, че Решението е вероятно нищожно и затова го допуска до касация, то изхода му би бил изначално ясен. Шефа на комисията обаче кза: "Разговарял съм със съдии от ВКС, които казват: виждаме го, че е порочно решението, но сме с вързани ръце"

Аз обаче също съм на мнение, че трябва да отпиша делото, ако ВКС допусне касация на основание: "вероятна нищожност"

Споделям.Същевременно изказвам и съжаление,че практиката на долустоящите на ВКС съдилища вече няма да е основание за допускане до касация на основание чл.280 ал.1,т.2 от ГПК.Актовете на съда на европейския съюз пък са непознати за болшинството от практикуващите юристи,та не виждам и по какъв начин ще се обосновава противоречието на въззивно решение с тях!

[neutralen]

Касация се иска на основание чл. 281т.1 и т. 2 гпк.Така че мнението на съдии че са с вързани ръце е просто смешно. За да се разгледа обаче такава Кас. жалба, трябва цената на иска да съответства на тази по чл. 280, ал. 2 гпк

[boris_lipchinski]

Вероятната нищожност и недопусимост бяха основание за служебно допускане на касация по смисъла на ТР 1/2009 г. Това добре, но "очевидна неправилност" на решението ... Тя неправилността на решението освен очевидна, каква друга да бъде? Освен да прочетеш решението, как по-друг начин да разбереш неговата неправилност? Някои решения вярно "миришат", но ... Тъй, че изразът "очевидно" нищо не означава. Излиза, че всички неправилни решения, извън тези по чл. 280, ал. 3 ГПК, би следвало да се допускат. Но това "очевидно" ще дава възможност на състава си допуска до касация само онези решения, които смята за "очевидно" неправилни, а "неочевидните" - не. Интересно дали ще видим ТР на това "очевидно". Впрочем, можеше да се избере и друго - "очевАдна неправилност", макар, че то пак същия смисъл - никакъв.

[ivanov_p]

Моля, за тълкуване:
"Правилата на ал. 2, 3 и 5 се прилагат само при извършване на първата публична продан"
това е последната алинея на чл. 485
Първо Кодекса борави с термините първа и втора публична продан....., но пък имаме ТР, което кзва, че третата, петата и т.н продажби се извършват по реда на първата, та питането ми е следното:
При нечетна поред публична продан може ли да се посочи друго вещо лице на разноски за длъжника или не ?

След като цената за първа продан е определена, с или без обжалване, то от нея се изчисляват следващите.

Това е пряко срещу длъжниците! Практиката ми ме е научила, че когато един имот се пусне на ниски цени става навалица от желаещи. Бил съм на търгове с по 50-70 човека, а в момента се влачи по съдилищата с един на който се явиха 33-ма и цената скочи 3 пъти и при тази тройна цена възлагането се жали от една навалица народ.
Аз ако имах нещо за продаване щях да го сложа на 30-35% от цената и да го разглася добре.

Чл. 415. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи:
2. когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5;

Доколкото разбирам връчването на ЗИ при условията на чл. 47, ал. 5 се смята за нередовно.

[astika]

Моля, за тълкуване:
"Правилата на ал. 2, 3 и 5 се прилагат само при извършване на първата публична продан"
това е последната алинея на чл. 485
Първо Кодекса борави с термините първа и втора публична продан....., но пък имаме ТР, което кзва, че третата, петата и т.н продажби се извършват по реда на първата, та питането ми е следното:
При нечетна поред публична продан може ли да се посочи друго вещо лице на разноски за длъжника или не ?

След като цената за първа продан е определена, с или без обжалване, то от нея се изчисляват следващите.

Това е пряко срещу длъжниците! Практиката ми ме е научила, че когато един имот се пусне на ниски цени става навалица от желаещи. Бил съм на търгове с по 50-70 човека, а в момента се влачи по съдилищата с един на който се явиха 33-ма и цената скочи 3 пъти и при тази тройна цена възлагането се жали от една навалица народ.
Аз ако имах нещо за продаване щях да го сложа на 30-35% от цената и да го разглася добре.

Чл. 415. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи:
2. когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5;

Доколкото разбирам връчването на ЗИ при условията на чл. 47, ал. 5 се смята за нередовно.[/quot

Иванов, питах колегите, а не колекторите. И двете са с "К", но ........не е едно и също да ти кажа, че си к... (с три букви) и кух (пак с три букви)

[ivanov_p]

Аз не смятам, че възрастните трябва да обръщат прекалено внимание на децата, умните на глупавите и затова никога не съм си позволил да обиждам представителите на АК.

Последните промени бяха направени от лобито на колегията, което се доказва от бенефициентите и адвокатският стил на писане - дълъг, с безсмислени повторения, вкарване в закона на ТР, които ни вършат работа и промяна там, където ТР не ни върши работа.

Чл. 410. (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение:
(2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2. В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане.

Адвокатщината в действие:
Вместо да се напише, че заявлението трябва да отговоря на изискванията на чл.127, ал. 1,3 и 4, е добавено цяло изречение. Отделен е въпросът, че в ал. 4 на 127, по неясни причини се визират само осъдителните искове, та сега ще се заредят решения, които след няколко години ще станат повод за тълкуване.
Умишлено не е прието, че и другата страна трябва да посочи банкова сметка. Защо да не дадем възможност при присъдени няколко лева върху част от отхвърлен иск адвокатът на ответника да заработи и едни 350 лв. по изпълнението?
По нататък напълно излишно преповтаряне на текстове от по предните членове на кодекса

Чл. 411. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.)
(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2015 г.) Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато:
1. (доп. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението;

Имаше ясно тълкуване на ВКС, че указания се дават само при невнесена ДТ, но явно заявленията затрудняват някои, адвокати ли, колектори ли, не знам, и трябва да им се даде шанс да се поправят.

Целта на целият чл. 414а е да се осигурят хонорари по възраженията и обжалванията.
Нормата очевидно се отнася за плащанията при условията на чл. 412, т.8, но от някъде се появява възможност длъжникът, изпълнил задължението си след подаване на заявлението, да не е дал повод за завеждане на иска?!? Т.е. длъжникът е признал иска, но видиш ли, едно наше момче, много окомуш адвокатче, ще омая съда, че е нямало повод за завеждане на иска и затова трябва да платим. Не коментирам очевидното желание да се накаже заявителят, в 90% от случаите доставчик или колектор, като му е даден 3 дневен срок за отговор, при 2 седмици за длъжника. При това липсата на отговор означава автоматично признаване на претенцията на длъжника, а подаването на отговор води до произнасяне на съда, което не е уточнено как се жали, затова ще да е по общия ред. Това обаче се явява различно от жаленето на разноските по чл. 413, ал.1, което малоумният докладчик по ТД реши, че е с "частна жалба". В едно заявление има 5 фактури, по две се плаща в двуседмичния срок и разноските се жалят по един начин, по другите три фактури не се плаща, а разноските се жалят по друг начин, с частна жалба. защо от едно дело да не измъкнем още два хонорара?
Сега ще чакаме практиката и ново ТР, за да видим какво става, когато длъжникът е платил преди завеждане на заявлението, защото от всичко мяза, че той ще си я кара по старо му, с възражение и решение по чл. 422 ГПК.

[ivanov_p]

Чл. 414а
(5) Пропускът на заявителя да подаде становище и обезсилването на заповедта не е пречка заявителят да предяви иск за цялото вземане по реда на чл. 422.

Очевидно тук се визират екзотични случаи, когато длъжникът е представил неистински или подправен документ за плащането и заявителят не е възразил. Безсмислено е заявителят да подава заявление за цялото вземане, ако плащането е редовно, а иска да защити разноските, искът му по вземането ще бъде отхвърлен и ще плаща разноски.
Защо заявителят ще подава иск по 422, след като заповедта за изпълнение е обезсилена? Това изцяло променя смисълът на производството по 422, сега при възражение по 415 ще има един вид решения, по 414а съвсем различни. Тук искът трябва да е осъдителен с доплащане на таксата.

Чл. 415. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) (1) Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи:
1. когато възражението е подадено в срок;
2. когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5;
3. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
(2) Когато дава указания за предявяване на иск в случаите по ал. 1, т. 2, съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по чл. 418.
(3) Искът по ал. 1, т. 1 и 2 е установителен, а по т. 3 - осъдителен.
(4) Искът се предявява в едномесечен срок от съобщението, като заявителят довнася дължимата държавна такса.
(5) Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418.

Пак едно есе, та неразбралите адвокати да вдянат от подробните обяснения.

ал.1, т.1 и 3 и ал.3 и 4.
Какво търси тук осъдителния иск, че и със срок от един месец от съобщението?!? Този срок преклузивен ли е или трябва да го тълкуваме с ал. 5, от където може да се предположи, че се отнася само за установителните? Така или иначе ще има всякакви решения и ще разберем след десетина години от ТР.

ал.1, т.2

Всичките лакърдии за защита на длъжника се свеждат до осигуряване на средства за хранените хора на съда и гилдията! В случаят на съда, чрез представители на гилдията.
На практика това означава, че ако длъжникът се иска да бави делото е достатъчно да се укрие за да натовари взискателят и с разноски за адвокат, а ако е някоя неразбрала баба от контингента на св. Мая, закрилник на адвокатите, да бъде натоварена с възстановяването на тези разноски. В случаят в брадата ще търкат и съдията и адвоката, защото по-надолу има и само за гилдията.

Ал. 2. С указанието за предявяване на иск съдът спира изпълнението по 418, но в 422, ал.2 при подаване на иска допуснатото незабавно изпълнение не се спира. Това може да се разбира, че изпълнението се спира за срок от получаване на указанието от СИ до предявяване на иска по 422. Другият вариант е да се измени текста на ЗИ по 418 и допуснатото незабавно изпълнение да не се инкорпорира в нея, а да е с отделно разпореждане, като се допуска, ако са налице определени обстоятелства, отличаващи исканията за незабавно и обикновено изпълнение.

ал. 5.
Това е един миш-маш от ТР и закон. ИЛ по 418 влиза в сила заедно със ЗИ и я заменя като изпълнително основание. До този момент той няма самостоятелно значение, затова и ИП се образува по ЗИ и тя се жали.
Очевидно с промяната се изменя същността на ИЛ по 418 и той става изпълнително основание, едновременно със ЗИ, което е в разрез с цялата логика на производството.

[ivanov_p]

Чл. 430. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Съдебният изпълнител назначава особен представител на длъжника в случаите по чл. 47, ал. 6, както и когато при пристъпването към изпълнение констатира, че последният няма регистриран постоянен или настоящ адрес. Особеният представител се посочва от съответната адвокатска колегия.

Това няма да го коментирам, то е ясно. Парите ще отидат при няколко хранени хора на колегията, но делата ще намалеят драстично, малко са балъците, които веднъж ще платят на свой и веднъж на чужд адвокат при съдебното и после пак същото при изпълнението, за да гонят Михаля, който никой не може да открие на адреса. При дълг от 1000 лв. кредиторът трябва да плати само за адвокати и такси близо два пъти повече, а при 10 хил. към 4000 лв. предварително, което ще сведе исковете до санитарен минимум. Поне 1/3 от длъжниците са неоткриваеми, без значение дали са в чужбина или в България. Българинът е правен нихилист, той се води на адреса на който се е родил, макар там отдавна да няма къща или апартамента да е продаден 3 пъти. Точно делата с монополистите взеха да дисциплинират хората и да се регистрират където живеят, за да не ядат хурката, сега ще става точно обратното, пишеш се на адреса на наема и от там си неоткриваем.

Някой така и не вдянаха, че клиентът ще им плати да му водят делото ако има шанс да си върнат парите. Като нямат или връщането е свързано с разноски от порядъка на 30-40-100% от дълга и то дадени предварително, основанието се хвърля в кошчето.

[ivan_lawyer]

Независимо от реакциите е положително да се променя ГПК.
Малко е извратено да има кодекс, който да обслужва интересите на Кредитора. Той е кредитор, но не и господстваща класа и т.н.
Трябва кредитора да си знае лъжицата - кредити - но с мярка, заеми - срещу гаранция, то е ясно за какво говорим.
ГПК е доста хармоничен кодекс, но имаше желание да се прецака длъжника, уж да се ускори процеса.

Еми, Частните съдебни изпълнители не вършат нещо ефективно - основно правят запор на заплата, на сметка, като освен това желанието им е да не се води и дело - тоест - еднопосочен билет.
Наистина има феодализъм - вместо ефективност на изпълнението - тоест да си получиш парите - се получава някаква таксуваща система - да ти събират пари за изпълнението. Един вид - привилегия на едни индивиди да получават нещо гарантирано като доход.

Затова е необходима промяната, тя засяга доста точки и е крачка напред. Ако се повиши ефективността на ЧСИ, може да се помисли и за затвърждаване привилегиите им. Като не работят добре - еми - трябват промени.

Пропищяха хората, а не адвокатите - от тормоза на ЧСИ, главно неоправдан тормоз. Разбира се, дълговете трябва да се плащат. И на латински е така израза. Никъде обаче не е казано да се продава имота на нулева стойност и т.н.

А длъжниците да не са крепостни по 24/7 на месеца да си седят в къщи в очакване да получат призовка. Може да са на екскурзия, за риба, за гъби и т.н. Редно е да има дисциплина, но да има и ред - при призоваването е доста голяма бъркотията.