Прегаряне на търговския адвокат

[nadolguna]

Здравейте всички, аз съм адвокат от около 1 година и бях в сегашната си малка търговска адвокатска кантора за същия период от време. Честно казано се чувствам като изгорял; управлявам и/или помагам на 5-6 файла, обедните ми почивки са около 30 минути поради количеството работа, която трябва да свърша, и дните, в които приключвам около 19 часа.

Някак си се чувствам в капан, защото имам ипотека и се чувствам сякаш съм заседнал тук. Знам, че мога да кандидатствам за работа, но когато работиш 9-6, е доста трудно да кандидатстваш, трудно е да знаеш откъде да започнеш. Не харесвам фирмата си, уча много и нямаме таксувани часове, но просто не харесвам баланса между работата и личния живот и безкрайния списък от задачи с предстоящи крайни срокове и това започва да ми влияе психически а вероятно и физически.

Част от мен смята, че просто ще преживея още една година и ще напусна ограничения компютър, което ще отвори повече възможности. Друга част от мен смята, че търси нещо с повече баланс между работата и живота.

Разбирам, че това е неразделна част от това да си адвокат. Живея с годеника си и започвам да ценя баланса/гъвкавостта между работата и личния живот. Чудех се дали някой тук работи в обществената служба, тъй като чух, че балансът между професионалния и личния живот като цяло е по-добър, но как е като адвокат? мисля да сменям.

[ivan_lawyer]

Последно време стана неприятна атмосферата - чисто като един вид стопанско око - няма хляб в тази професия.

Общо-взето е отминала слава, адвокати, вратовръзки. Аз намирам удоволствие в това да възстановявам съдби.

[hristev]

Здравейте! Включвам се да кажа какви факти знам по темата, а по-долу давам съвет.

... Живея с годеника си ... .

От горното правя извод, че сте дама, поради което вероятно не познавате канадски психолог Джордън Питърсън. Последното го казвам не за да бъда сексист, а защото това е факт - деветдесет процента от аудиторията на Питърсън е мъжка. (между другото той има две книги, които горещо препоръчвам да прочетете).

Извинявам се, ако сте пък господин и живеете с годеник, пак не искам да съм сексист. Все тая.

Та, по същество: В една от своите лекции по клинична психология Питърсън говори за резултатите от изследване, което е проведено в сферата на "demanding jobs". Това са все професии, които са силно конкурентни, изискващи много време, високо стресови и прочие. Пример за такава професия самият той дава в лекцията си - професията на адвоката. Други примери са инженери, лекари, архитекти, софтуерни енженери и прочие.

Питърсън, както сам, така и като резултат от проведеното изследване, констатира, че почти всички жени на около 30 годишна възраст на пускат позиции, които заемат в сферата на "demanding jobs".

Самият той, базирайки се на собствените научни изводи, както и на изследванията в сферата на науката клинична психология - постигнати с използването на научни методи, достига до извода, че жените просто ценят повече свободното си време от мъжете, както и че след като достигнат едно високо ниво на професионално развитие, респективно професионални успехи, виждат, че не е нищо особенно и решават, че за тях е по-ценно да имат повече свободно време.

Това е така, защото в чисто психологически план мъжете определят "колко струват" спрямо мястото в което се намират в социално-икономическата йерархия, а жените от своя страна определят "колко струват" спрямо човешките контакти, които развиват.

Все разлики, които са последица от пола, все разлики които са доказани с научни методи - в общия случай. Вярвам, че всяко правило има изключение, но погледнато реално е по-вероятно да няма.

Съвет:

При високо стресова работа помага почивка, спорт, здравословно хранене и сън. Това е. Буквално няма друго.

МНЕНИЕ: Мисля, че не ви пречи бърнаута, а натрупания стрес. Бърнаута е последица от стреса, а желанието да Ви да се дистанцирате от работата е защитен механизъм на тялото да се справя със стреса.

По-късно ще мога да поровя и ще Ви пратя на лично съобщение лекцията на Питърсон Същата е от Харвард или Йеил, не си спомням.

[kalahan2008]

Това е написано чрез Google translate, просто си личи, че "авторът" всъщност не е човек. Най-малкото никой адвокат няма да напише, че работи във "фирма", а ще напише, че работи в "кантора". Освен това в България никой гей не признава публично, че има годеник.

[ivanov_p]

Преведено-непреведено, написаното си е точно така. Да си адвокат вече по-скоро е неуспех в професията, отколкото цел на всеки завършил. Тарифата не е мръднала от както за м2 плочки братчедите искаха 15 лева, сега искат 50. Делата, поне в в бирническия сектор, намаляха с 2/3, а съдилищата режат всичко над 200 лв. за адвокат. След като "венеца" на процеса бере душа, какво да кажем за долните нива? Единственото облекчение е ел.адреса, но за сметка на това всеки клиент като няма какво да прави чете закони и решения и ти дава акъл за всичко, а вече и сериозни престъпници няма, да платят един куфар пари да го извадиш от ареста, тези дето работят на едро го правят в съучастие с власт и прокуратура, а другите няма и какво да крадат заради картите и излизането на златото от мода. А какви времена бяха, дойде, няма пари да ти плати, каже ти, че ще мине след час, скъса 3-4 синджирчета на улицата, мине през златаря и дойде да си плати хонорара. Бабите дето плащаха по 300-400 лв. за една молба измряха, навсякъде в нета образци от документи, въобще нещата вървят към трудовата борса и вуйчото владика да те уреди я в НАП, я в БАБХ, в краен случай поне юристконсул в общината.

[nadolguna]

Здравейте всички, аз съм адвокат от около 1 година и бях в сегашната си малка търговска адвокатска кантора за същия период от време. Честно казано се чувствам като изгорял; управлявам и/или помагам на 5-6 файла, обедните ми почивки са около 30 минути поради количеството работа, която трябва да свърша, и дните, в които приключвам около 19 часа.

Някак си се чувствам в капан, защото имам ипотека и се чувствам сякаш съм заседнал тук. Знам, че мога да кандидатствам за работа, но когато работиш 9-6, е доста трудно да кандидатстваш, трудно е да знаеш откъде да започнеш. Не харесвам фирмата си,VidMate уча много и нямаме таксувани часове, но просто не харесвам баланса между работата и личния живот и безкрайния списък от задачи с предстоящи крайни срокове и това започва да ми влияе психически а вероятно и физически.

Част от мен смята, че просто ще преживея още една година и ще напусна ограничения компютър, което ще отвори повече възможности. Друга част от мен смята, че търси нещо с повече баланс между работата и живота.

Разбирам, че това е неразделна част от това да си адвокат. Живея с годеника си и започвам да ценя баланса/гъвкавостта между работата и личния живот. Чудех се дали някой тук работи в обществената служба, тъй като чух, че балансът между професионалния и личния живот като цяло е по-добър, но как е като адвокат? мисля да сменям.

Разбрах това,..

[ykovachev]

Кое разбрахте, собственото си писание ли?!
Това вече намирисва на спам! Или на Chat GPT ли беше...