Увеличени адвокатски хонарари по новата Наредба

[ivanov_p]

Няма никаква логика за изпълнителното производство адвокатското възнаграждение да е 1/2 от това по исковото - не че няма и по-сложни изп. дела, но с оглед нормата на чл. 18 ЗЧСИ много по-логично е взискателят сам да си образува изп. дело и да възложи на ЧСИ да извърши цялостно проучване, вместо да ангажира адвокат с голям хонорар, който само да "ръчка" ЧСИ.
------------------------------
Съгласно закона на адвоката въобще не се полага възнаграждение по ИД, но за да не са съвсем капо съдилищата не режат целия хонорар, а оставят едни 200 лв. за образуването на ИД.

[guest1]

Според мен - самата идея за администриране на пазарни отношения - е нонсенс.
В текста "свободно договаряне с клиента, но не по-малко" няма нищо свободно.

Струва ми се, че се цели увеличаване на данъчните приходи,тоест - преди всичко интересите на фиска.

[kalahan2008]

Съгласно закона на адвоката въобще не се полага възнаграждение по ИД, но за да не са съвсем капо съдилищата не режат целия хонорар, а оставят едни 200 лв. за образуването на ИД.

Това не е вярно. Има два вида адвокатски възнаграждения в изп. производство п- за образуване и за водене, като тези за водене са 1/2 от тези в исковото производство /чл. 7, ал. 2/:
Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 84 от 2016 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е:
1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) за образуване на изпълнително дело - 200 лв.;
2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.) за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2;

Според мен - самата идея за администриране на пазарни отношения - е нонсенс.
В текста "свободно договаряне с клиента, но не по-малко" няма нищо свободно.

Идеята е да няма дъмпинг, т.е. "подбиване на цените". Навсякъде има мерки срещу дъмпинга, например митата са такава мярка.

[guest1]

Идеята е да няма дъмпинг, т.е. "подбиване на цените". Навсякъде има мерки срещу дъмпинга, например митата са такава мярка.

Да бе. Това е само лустрото, фасадата на рИформата.
Примерът с митата е много (не)подходящ. Обитаването е с процент от декларираната стойност. Повечето търговци от Алибаба пишат занижени цени. А купувачът си плаща истинската цена.
По-удачен е примера с данъчните оценки на недвижимите имоти.

Имах случка - ползвам адвокат. Каза ми - да гади услуга НЯМА ДА ТИ ВЗЕМА ПАРИ. Не минимума - НУЛА лева.

[ivanov_p]

Това не е вярно. Има два вида адвокатски възнаграждения в изп. производство п- за образуване и за водене, като тези за водене са 1/2 от тези в исковото производство /чл. 7, ал. 2/:

Имах предвид не по наредбата, а по закон - ГПК. Първата причина е посочената, взискателят е упълномощил СИ, а и да не го е направил на последния това му е работата. Втората е, че изпълнението вече не се приравнява на съдебен процес - тълкувателното. Може би от 5 години съдилищата режат всеки обжалван хонорар, вкл. и такива за десетки хиляди лв. и присъждат 200 лв., но и те не се полагат според мен.

За другото цените трябваше да се вдигнат, тук-там малко са се поувлекли, но и едва ли вече някой ще се занимава с делба за 600 лв., колкото беше ако не се лъжа.

[ilian_todorov]

Здравейте колеги!

Сигурна съм че ще постигна поне 100на хейта с тази тема, но искам да си кажа мнението.
Последната НАРедба и новите хонорари са напълно нереализируеми в нашия регион. Интересно би ми било колеги от чужбина да споделят как е там, защото имах клиенти от Испания и то доста преди тези промени които ми казаха че там се развеждат в пъти по-евтино.

Първо идеята на Наредбата беше преди години да се поставят разумни минимуми, под които колегите да не падат и да няма дъмпинг. Сега става обратното

С последните промени обаче според мен ще се стигне до няколко неща.
Първа опция - масово колеги ще укриват доходи. - тук си е тяхна отговорност.

Втора опция - ще пишат по Наредба а ще вземат по-малко само и само да имат дела с надежда да ги печелят и да си вземат разликата.

Трета опция ще имат малко но качествени дела хихи! - див идеализъм.

Много от тях много бързо ще се наложи да се регистрират по ДДС, при което услугите им ще станат още по-скъпи.

Ще вземат под Наредбата с риск да отнесат някоя диспицплинарка и с надежда да им се размине.

За тия които все пак се справят и вземат по Наредба и всичко им е ок - браво!

Краен резултат - рязък спад на делата съвсем скоро и самоуправства. Повече работа за полицията ....

Нали има опция адвокатите да представляват безплатно социално слаби и близки хора? Какво им пречи да се възползват от тази възможност и ако спечелят делото, ответната страна да им плати възнаграждение? Нали казват, за лудо работи, за лудо не стой. Що не щат да работят за лудо?

[dimist]

"Залудо работи, залудо не стой" е една от поговорките, които разкриват негативните черти на нашата народопсихология. От фолклора аналога са песни от типа "Заблеяло мий агънце". Винаги има какво полезно да свършиш, дори и без възнаграждение, което ще ти даде поне морално удоволетворение. Например като помогнеш на близък или приятел в беда, или да свършишщ нещо битово, като например да си измиеш прозорците.Такова удоволетворение ми дава и добре свършена работа по дело което съм водил про боно, разбира се. Но отдавна поемам такива дела, само ако наистина съм уверен, че клиента е в остра нужда от такава помощ. Защото съм се нагледал на много тарикати, които подхождат с нагласата да измамят адвоката, а и да им свърши работа. Пък и каква защита про боно, при положение , че има апартамент в София, вила на морето и стотици декари земеделска земя. Аз лично, когато срещу мене е адвокат работещ про боно за клиент , който няма възможност да плати хонорар, винаги харча левче, за да го проверя в Имотния регистър, та поне хонорар да не плаща на ответната страна моя клиент при неблагоприятно развитие. Но при про боно помощ , оказана на "близък" няма спасение.
А и увеличените хонорари са следствие от мераците на колеги , работещи за банки и колектори, та съдът да присъжда в тежест на длъжниците повече разноски.
По принцип считам, че тия минимални възнаграждения са ненужни, достатъчно е да се разработят принципи , по които да се определя кога възнаграждение е прекомерно при присъждането му в тежест на загубилата страна

[kalahan2008]

"Залудо работи, залудо не стой" е една от поговорките, които разкриват негативните черти на нашата народопсихология. От фолклора аналога са песни от типа "Заблеяло мий агънце". Винаги има какво полезно да свършиш, дори и без възнаграждение, което ще ти даде поне морално удоволетворение. Например като помогнеш на близък или приятел в беда, или да свършишщ нещо битово, като например да си измиеш прозорците.Такова удоволетворение ми дава и добре свършена работа по дело което съм водил про боно, разбира се. Но отдавна поемам такива дела, само ако наистина съм уверен, че клиента е в остра нужда от такава помощ. Защото съм се нагледал на много тарикати, които подхождат с нагласата да измамят адвоката, а и да им свърши работа. Пък и каква защита про боно, при положение , че има апартамент в София, вила на морето и стотици декари земеделска земя. Аз лично, когато срещу мене е адвокат работещ про боно за клиент , който няма възможност да плати хонорар, винаги харча левче, за да го проверя в Имотния регистър, та поне хонорар да не плаща на ответната страна моя клиент при неблагоприятно развитие. Но при про боно помощ , оказана на "близък" няма спасение.
А и увеличените хонорари са следствие от мераците на колеги , работещи за банки и колектори, та съдът да присъжда в тежест на длъжниците повече разноски.
По принцип считам, че тия минимални възнаграждения са ненужни, достатъчно е да се разработят принципи , по които да се определя кога възнаграждение е прекомерно при присъждането му в тежест на загубилата страна

Напълно споделям това мнение. И аз съм се убедил, че много от клиентите са измамници и използвачи, която единствена цел е да получат правна защита срещу минимално или никакво възнаграждение. Обикновено се опасяват, че сами няма да се справят, но и знаят дълбоко в себе си, че нямат голям шанс, затова и не искат да харчат "излишни" пари за адвокат, при положение че накрая пак ще загубят.
За съжаление на труда на адвоката се гледа като на труда на плочкаджията - гледа се резултатът, а не усилието. Т.е. за клиента има смисъл да плаща на адвоката само, ако спечели делото. Но ако загуби, за него това са пари на вятъра. Него грам не го интересува колко време е изгубил на адвоката, колко нерви той е изхабил и колко е разсъждавал над казуса. Важно е - спечелил ли е или не.
От гледна точка на адвоката обаче не е така. Както работникът на трудово правоотношение си чака заплатата, независимо колко работа е свършил, така и адвокатът си иска хонорара, независимо дали ще спечели делото или не. Защото от това си изкарва хляба.
Избягвам да водя дела срещу клиенти, защото не ми се занимава. Ако имах повече време, сигурно щях.
И аз мисля, че някои от минималните прагове са доста високи, например за регистрация и промени за ООД - 500 лв. Всички знаем, че са едни бланки, в които просто сменяш имена и данни, рядко има нещо по-специфично. И нормално на хората им се вижда скъпо.
Има и други примери от наредбата, няма смисъл да задълбаваме. Като цяло тази наредба, която уж цели да избегне дъмпинг, не постига желаните цели. Много адвокати си пишат, че са получили в брой парите и после си ги търсят от ответната страна. И пишат доста над минимума, на принципа "ако мине". Съдиите остават с грешното впечатление, че адвокатите получават много високи хонорари. Ами не, не вземат. Просто НАП не се занимават да разследват истинските хонорари на адвокатите.
На мен наскоро ми правиха проверка от НАП по донос на едни длъжници - нищо не откриха, но ми скъсаха нервите със своята некомпетентност - например искаха да обяснявам защо има разлика между деклариран и облагаем доход, трябваше да им напомня, че има нормативно признати разходи.
Но никой орган по приходите няма да си направи труда да отправи запитвания до съдилищата по кои дела адвокатът е бил процесуален представител и какви хонорари е посочил, че са му заплатени. Абсурд. Евентуално с ЕПЕП има някакъв начин да се фиксират част от делата, по които адвокатът е процесуален представител, но за целта НАП трябва да искат достъп до ЕПЕП от ВСС. Съмнявам се дори да им хрумне.
Така че доходите на адвоката на този етап са непроследими. Може би, ако въведат изискване за издаване на касови бележки за плащането на хонорара. На този етап обаче това изискване не важи за свободните професии, а само за търговците.

[ykovachev]

И аз се съгласявам с предходните две мнения на уважаваните от мен колеги. Тая работа с ООД-тата например и преди съм я разказвал, нали ТР ми беше болна тема през 2008 г. Пример: регистрирал съм ЕООД преди години и човекът идва и казва "трябва да си сменя адреса". Нищо друго. Имам му документи, файлове, всичко, трябва да сменя един адрес в учредителния акт и да драсна един протокол и някоя декларация. Е - 500 лв. за какво? И обратния пример - дърто ООД с петима съдружници, без клауза, че протоколите за прехвърлянията на дялове и смяна на управители са без заверки на подписи и съдържание, нямат на файлове дружествен договор и т.н., трябва да се преписват или сканират, като им се поправят грешките при сканирането на текста. Яко ръчен труд. Тръгват си двама, един бил умрял, приема се един нов. Искат още промяна в предмет на дейност и адрес, плюс промени в управлението, да кажем. Ами тук оценявам работата си за повече от 500. Отделно, при ЕООД нещата са очевидно по-кратки и прости, отколкото при ООД, пък и зависи колко и какви са съдружниците (че ако има друго дружество - съдружник, и там има работа още). Затова критерият "промяна" сам по себе си нищо не значи, за да му се "закарфичи" една стойност, получена чрез гледане в тавана.
Затова напълно съм съгласен, че "достатъчно е да се разработят принципи , по които да се определя кога възнаграждение е прекомерно при присъждането му в тежест на загубилата страна". Които принципи обаче трябва да са приложими и при работата въобще, по охранителни производства, проучвания, изготвяне на становища и т.н.
Защото като дойде бай доморасъл бизнесмен и каже "що толкова много искаш", аз и сега мога да обясня защо, ама може да бъде и по-убедително, ако имаме подръка такива смислени принципи. Току-виж, се съгласили по-лесно да ми платят, каквото се полага (и което декларирам пред НАП), а не че ще им искам прекомерно. А иначе прилагам принципа "залудо стой, залудо не работи". Така отрязах едно издателство да им пиша повече статии, че то хонорарите вече са направо символични, пък славата от публикациите вече си я имам, по-известен няма да стана. Който ме знае, даже ще се сети кое е издателството. Защото работата си е работа и остойностяването й все трябва да почива на резонни принципи, а не на надуване на хонорари или обратното - на хленчене от този, който иска да му работиш, колко бил зле и повече не можел да ти плати, отколкото си е наумил.
Отплеснах се малко, ама все за работа като юрист говоря, защото статиите също са на правна тематика

[kalahan2008]

Тъй като от ВАдвС са изготвили един проект за нов Закон за адвокатурата, който е малко апокрифен и не е публично достъпен, ето предложените текстове:

Възнаграждение
Чл. 78. (1) Адвокатът уведомява клиента за начина, по който ще бъде определено
дължимото възнаграждение, преди да извърши възложената му работа. В неотложни случаи
адвокатът може да поеме работа или защита, без да съобщи размера на очакваното
възнаграждение.
(2) Размерът на възнаграждението се определя с договор между адвоката и
клиента. Поне половината от него възнаграждение се дължи преди завършване на работата.
(3) Размерът на възнаграждението зависи от разходите за осъществяване на
дейността и повишаване на квалификацията му на адвоката, правната и фактическа
сложност на възложената работа, очакваната и продължителност, значението и стойността
на предмета на сделката или спора, материалния интерес, поетата от адвоката отговорност,
необходимостта да се използват дейност и знанията на други лица и други фактори, които
допринасят за по-добро качество на правната работа.
(4) Преди приключването на възложената му работа адвокатът няма право да
уговаря възнаграждение като дял от предмета на делото. Уговарянето на възнаграждение в
процентно изражение спрямо защитавания материален интерес или на резултативен
хонорар и обезпечаването на това вземане не се смятат сделки с предмета на спора.
(5) Възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху
определен интерес с оглед изхода на делото. Възнаграждението може да бъде определяемо
или да зависи от бъдещи събития.
(6) Адвокатът и клиентът могат да уговорят и почасово възнаграждение за
предоставяне на правна защита и съдействие, различни от процесуално представителство.
Почасово възнаграждение може да бъде договорено за дейност, която подготвя
извършването на процесуално представителство и по изключение за процесуално
представителство, при което прогнозната почасова ангажираност на адвоката се очаква да
превиши адвокатското възнаграждение, определено по реда на методиката по чл. 79, ал. 1.
(7) Възнаграждението на адвоката се посочва на клиента отделно от
възнаграждението на посредник. Посредникът няма право да влияе при определяне на
адвокатското възнаграждение, нито да го получава или задържа изцяло или отчасти.
(8) Възнаграждението на адвоката, посочено в договора не включва дължимия
данък върху добавената стойност, освен ако е уговорено друго.
(9) Възнаграждението на адвоката не включва разходи за престой и път, за такси,
възнаграждения на експерти, свидетели и други съдебни разноски.
Размер на възнаграждението
Чл. 79. (1) При липса на договор с клиента или уговорка за дължимото
възнаграждение по искане на адвоката адвокатският съвет определя възнаграждение на в
съответствие с методика за определяне на адвокатските възнаграждения – Приложение №
1 към този закон.
(2) Методиката по ал. 1 не ограничава адвоката при пряко договаряне с клиента,
нито му налага минимален или максимален размер. Адвокатът може да договаря
34
възнаграждение под размерите, определени по методиката, освен когато разликата е
съществена или може да стане причина за:
1. нелоялна практика;
2. увреждащо конкуриране,
3. намаляване качеството на правните услуги;
4. нарушаване на други етични правила за упражняването на професията.
(3) При назначаване на особен представител възнаграждението се определя при
условия и по ред, предвидени в този закон и методиката по ал. 1.
(4) Адвокатът има право да откаже осъществяване на защита като особен
представител, ако не са спазени условията по ал. 3, не разполага с необходимите време,
знания и подготовка или са налице други уважителни причини. Той е длъжен да откаже
защита като особен представител при наличие на конфликт на интереси.
(5) Висшият адвокатски съвет приема правила за определяне на особени
представители, които осигуряват почтено и безпристрастно назначаване при отчитане на
натрупания адвокатски стаж, квалификация и заетост на адвокатите.
(6) При основателно възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, направено от друга страна в процеса, съдът определя адвокатско
възнаграждение в съответствие с методиката по ал. 1. Адвокатът има право в допълнително
определен от съда срок да представи справка за действителната си ангажираност във връзка
с процеса и да посочи други обстоятелства, които са повлияли върху договорения размер
на адвокатското възнаграждение.
(7) В процес относно иск за адвокатско възнаграждение, когато другата страна
направи възражение за липса на договор, липса на уговорка за възнаграждението или за
тяхната недействителност, съдът отлага разглеждането на делото и отправя искане до
Висшия адвокатски съвет за определяне на размера на дължимото адвокатско
възнаграждение.
(8) Адвокатът има право на увеличено възнаграждение при правна и фактическа
сложност на възложената работа, работа в празнични дни, почивни дни и дни на отсъствие,
работа в друго населено място, оказване на съдействие и защита на чужд език или относно
чуждо приложимо право, както и при други особени обстоятелства.
(9) При частични искове възнаграждението за първия предявен частичен иск се
определя върху пълния размер на вземането, независимо за каква част от него е предявен
искът, освен ако адвокатът и клиентът изрично са уговорили друго. Независимо от това
съдът разпределя разноските в процеса според размера на предявения частичен иск.
Привилегия на вземането за адвокатско възнаграждение
Чл. 80. Вземането за адвокатско възнаграждение се удовлетоворява
предпочтително от цялото имущество на клиента преди всички други вземания.

Конкретно предложение за методиката по чл. 79 липсва.

[dimist]

Ще го пробутат този "посредник" и това си е, то не че сега ги няма. А член 80 едва ли ще мине в този вид, най - малкото от НАП ще скочат, пък и какво означава "предпочтително от цялото имущество на клиента преди всички други вземания" ? И преди тези, обезпечени със залог или ипотека ли ?

[advokatdg]

Интересно ще е каква промяна ще последва след решението на СЕС от 25.01.2024 съгласно което съда може тотално да игнорира... не наредбата, националното законодателство. Иначе казано, дори да се инкорпорира под някаква форма наредбата в закон - има ли минимуми, все тая.
Отказвам да повярвам, че нашите велики умове няма да измислят някоя заобиколка, защото стигнем ли до положение съда да ни определя хонорарите без минимум... жална ни майка.

Последните години има не малко решения на РС и ОС които цитират „старото“ преюдициално запитване и определят адв. хонорар по чл. 38 ЗА в размер на... 100 лв, което е абсурдно.

Да видим.

[ivanov_p]

Дълга тема, спорили сме и сме разсъждавали тук по този въпрос поне от 10 години. Ясно беше, че наредбата е незаконна, същата относно възнагражденията за минималните възнаграждения на при проектиране беше отменена със същите мотиви, от наш съд. От друга страна съдът не определя адвокатския хонорар, определя се от страните. Съдът определя сумата, която загубилата страна трябва да плати/компенсира сторените разноски за един адвокат на спечелилата. Това не касае адвокатското възнаграждение.
Не знам как трябва да е. Даже минимална представа нямам затова и не искам да правя предложения. Истината е, че адвокатската професия става все по-малко привлекателна. Делата намаляват. Докато работех активно последните искове преди Нова година бяха с номера около 100000, малко отгоре или отдолу. Тази година пуснах един към края и по моя преценка са около или малко над 70000 за цялата година. Това са дела да 8000 столични адвоката, а сигурно половината са без адвокати. Кой може да се издържа с 5-6 дела или даже с 15-20 при среден хонорар от 1000 лв.? Несериозни неща.

[advokatdg]

От друга страна съдът не определя адвокатския хонорар, определя се от страните. Съдът определя сумата, която загубилата страна трябва да плати/компенсира сторените разноски за един адвокат на спечелилата. Това не касае адвокатското възнаграждение.

Отново, чл. 38 ЗА... без да издавам твърде много, делата с които се занимавам са на 95% с клиенти, които абсолютно попадат в хипотезата на материално затруднени лица.
Тези хора са с нарушени права, но ако трябва да си платят предварително за защитата - просто ще си останат с нарушените права. В случая чл. 38 ЗА дава възможност на тези хора да получат закрила и защитникът е готов да я осигури и е готов да поеме отсрочката във възнаграждението до влизане в сила на окончателното решение защото знае, че работата му ще бъде оценена съгласно описаните минимуми в наредбата.
Ако знам, че утре вместо 1,400 лв. съда ще оцени труда ми на 140 лв., на третия път ще се замисля дали въобще да се занимавам с това изобщо. Няколко като мен и накрая тези хорица ще си останат с нарушени права.

Съгласен съм, че масата колеги не работят по този начин, работят друг тип дела, искат си хонорарите напред и не виждат реален проблем в това решение, но както знаем - всеки гледа от неговата си камбанария.

Днес видях в сайта на ВАдвС, че се очаква официално становище по „казуса“... тръпнем в очакване.

[mariana19621]

И нито една дума за отговорността на адвокатите по поетите дела. Печелят делото - ясно е. Губят делото - виновен е съдията! Защо искат да им дадеш целия хонорар преди да започнат делото? А ако не го довършат? А ако го загубят клиентът вече е платил съдебната такса, както и адвокатския хонорар като следва да плати и на отсрещната страна адвокатските разноски. Излиза, че адвокатите нямат никакъв стимул да печелят дела. Те се интересуват само от хонорара, а клиентът - кучетата да го ядат. Не е ли време да се промени това? Да се плаща някаква първоначална сума за проучване на делото и написване на исковата молба ако има смисъл да се води дело. Останалото да е резултативна величина от положения труд на адвоката. Сега е пей сърце - печелиш или губиш делото - хонорарът си върви.

[dimist]

Докато ние си дискутираме, излезе известното на всички колеги решение на СЕС , и вече съдилищата не са задължени да не падат под минимума , когато намаляват адвокатското възнаграждение на спечелилата страна по възражение за прекомерност. Големи фанфари от някои, удариха ги най сетне адвокатите. И не се забелязва, че всъщност удара е за клиентите, които са платили адвокатски хонорар, за да бъде защитен интереса им, този интерес в процеса действително е защитен, делото е спечелено. Но вече има опасност една значителна част от платеното адвокатско възнаграждение да остане за сметка на добросъвестната страна. Това може ли да е цел на закона ? Очевидно се нуждаем от ясно критерии за определяне на размер на хонорара , под който същия не е прекомерен, и то без да влизаме в нова спирала от дела в европейските съдилища. Защото сега съдът по аналогия ще почне да присъжда по някои дела и минимални възнаграждения по чл. 38 ЗА.
И по повод на писанията на Мариана, че адвокатите си прибираме парите, без да се интересуваме от резултата. Мариана, ако ти останеш с впечатления, че просто чакам да си взема хонорара, и не проявявам интерес към проблемите ти, и не работя за решаването им, би ли ме препоръчала ? Старо правило е , че един доволен клиент може да доведе 1-2 нови. Но един недоволен ще отблъсне поне десетина. А уговорката на резултативен хонорар е недопустима само по наказателни дела. Аз например отправям следното предложение - минималния хонорар е 1600 лева, има три инстанции. Плащаш 1600 само за първата, при решение в твоя полза плащаш 5000. Така , като спечелиш, плащаш примерно 6600 лева, вместо 4800 без гаранция. Но се замисли, че в първия случай съдът ще ти присъди само реално платените 1600. Клиента решава, съобразно интереса си.

[kalahan2008]

И нито една дума за отговорността на адвокатите по поетите дела. Печелят делото - ясно е. Губят делото - виновен е съдията! Защо искат да им дадеш целия хонорар преди да започнат делото? А ако не го довършат? А ако го загубят клиентът вече е платил съдебната такса, както и адвокатския хонорар като следва да плати и на отсрещната страна адвокатските разноски. Излиза, че адвокатите нямат никакъв стимул да печелят дела. Те се интересуват само от хонорара, а клиентът - кучетата да го ядат. Не е ли време да се промени това? Да се плаща някаква първоначална сума за проучване на делото и написване на исковата молба ако има смисъл да се води дело. Останалото да е резултативна величина от положения труд на адвоката. Сега е пей сърце - печелиш или губиш делото - хонорарът си върви.

И според Вас каква отговорност трябва да понесе адвокатът за загубеното дело? Адвокатът да не е магьосник? Ако клиентът няма правни и фактически основания, адвокатът може само да се опита да спечели делото, но за загубата му не носи никаква отговорност. Адвокатът може да носи отговорност само, ако е проявил груба небрежност или умишлено е загубил делото. Второто е много малко вероятно, първото зависи от конкретния случай. Адвокатът е помощник на страната и е длъжен да полага усилия за спечелване на делото. Няма как да гарантира спечелването на делото, защото това зависи от волята на съда и неговото вътрешно убеждение.
Има специални застраховки за съдебните разноски:

Чл. 420. (1) С договора за застраховка на правни разноски застрахователят покрива рискове по т. 17, раздел II, буква "А" от приложение № 1 и срещу заплащане на премия се задължава да поеме разноските на застрахования във връзка с участието му в съдебни, досъдебни, административни и арбитражни производства и да предостави други услуги, пряко свързани със застрахователното покритие, по-специално при:
1. осигуряване на обезщетение за претърпяната от застрахованото лице загуба, вреда или телесна повреда чрез извънсъдебно споразумение или чрез гражданско или наказателно производство;
2. защита или представителство на застрахованото лице в гражданско, наказателно, административно или друго производство или във връзка с всеки предявен иск срещу това лице.

Стига сте нагазвали в адвокатски теми и спрете да отклонявате фокуса на темата. Тук темата е за адвокатските възнаграждения, а не за Вашата лична драма по загубеното дело. Никой не Ви кара да ангажирате адвокат по гражданските дела. Щом смятате, че можете и сама, сама осъществявайте процесуалните действия в съда.
Вече не искам да поемам дела с резултативен хонорар, защото като приключи делото и спечелиш, клиентът изведнъж започва да го увърта и да не иска да си плаща. На мен не ми се занимава да се съдя с клиенти, нямам време и нерви за това. Или плаща предварително, или да си търси друг адвокат.

[mariana19621]

Около три години ми трябваха за да спечеля двете си дела срещу банка/колектор. Адвокатите казваха: 'Дай пари и ще видим'. Наложи се дълги часове да чета законите и съдебната практика за постигна този успех и да елиминирам грешните мнения. Видях стотици дела, в които нямаше настъпила давност, но са водени от адвокатите само за да вземат хонорара. В потрес съм от некомпетентността и наглостта им. Помогнаха ми млади адвокати, под 30 годишни, необременени от системата. Изискаха доказателствата, които ми спечелиха делото. Колекторът не обжалва, дотолкова момчето си беше свършило работата. В същото време водещи адвокатски кантори от София направо ми се изсмяха, че съм искала да спечеля дела, които не можело да бъдат спечелени.
Вече ще избягвам 'многознаещите' адвокати, че от толкова много знания не знаят кое е приложимо в момента.

[guest1]

И според Вас каква отговорност трябва да понесе адвокатът за загубеното дело? Адвокатът да не е магьосник? Ако клиентът няма правни и фактически основания, адвокатът може само да се опита да спечели делото, но за загубата му не носи никаква отговорност.

Никой не твърди, че е магьосник, вълшебник или друг свръхестествен персонаж.
Но, ако има поне малко опит - в подобни дела (пък ако ще и от обща култура) - ще каже още в началото:
„Тази кауза е загубена, няма смисъл!“

Наскоро видях с очите си, как адвокат насърчава клиента си да води дело - при положение, че една камара подобни случаи са свършили по един и същ начин. Накрая въпросния клиент загуби делото, но освен основните пари - се наложи да плати И съдебни такси, експертизи и адвокатските хонорари на двете страни.
Добавката беше в хиляди, а има хора - убиват и за по-малко.

[kalahan2008]

Вече ще избягвам 'многознаещите' адвокати, че от толкова много знания не знаят кое е приложимо в момента.

Аааа, значи не било към всички адвокати, а само към големите кантори. Че кой Ви кара да ходите там? Това са кантори за корпоративни клиенти, не за обикновени хора. За обикновени проблеми на обикновени хора се ходи при обикновени адвокати, които нямат в кантората си 20 адвоката-служители, а си работят сами, най-много в съдружие с още 2-3 адвоката. В големите кантори се ходи за дела за милиони.